Българският икономически растеж е намалял поти наполовина до 3.6 на сто през последното тримесечие на 2008а, потвърждавайки негативната перспектива за настоящата година, за която се очаква ръст от под 2 на сто, спрямо 6.0 на сто през миналата година, което дава повод на някои анализатори да очакват рецесия в страната, според Ройтерс. Глобалната икономическа криза и забавянето на ЕС, основният пазар за българския експорт, са се отразили силно негативно върху индустриалното производство, търговията и потреблението през последните три месеца на 2008-а. През третото тримесечие на беше регистриран ръст от 6.8 на сто, спрямо 6.9 на сто през същия период на 2007 година. Кризата вече удари много от източноевропейските страни и данните за последната четвърт на миналата година са слаби не само за България, но и за Унгария, която влезе в рецесия и за Чехия, Естония и Словакия, чиито икономики се забавиха рязко. А глобалната кредитна криза ерозира силния растеж на България и според анализаторите през 2009а икономиката на страната ще нарасне с 0 до 2 на сто, спрямо средно 6 на сто от последните 5 години. „Четвъртото тримесечие е драматично", според Ларс Кристенсен от Danske Bank, „Потреблението в частния сектор и инвестициите се забавят наистина силно и е много вероятно да наблюдаваме отрицателен растеж през 2009а". През последните три месеца на миналата година българският експорт се е свил с 6.8 на сто, спрямо ръст от 3.8 на сто през предходните две тримесечия, а увеличението на инвестициите е намаляло до 9.7 на сто, спрямо ръст от 22.3 на сто през третото тримесечие. Влошаването на конюнктурата в региона на източна Европа води до все по-негативни перспективи и вероятно ще засили отлива на инвестиции. През последните години бързия растеж на цените на имотите от сравнително ниската им база и евтината цена на труда бяха в основата на увеличението на чуждите инвестиции в региона. В същото време кредитната експанзия оказа силна подкрепа на вътрешното потребление на страни като България, но всичко това дойде в замяна на силна зависимост от чуждестранните капитали, изразена и в огромен дефицит по текущата сметка. А междувременно политиката на валутния борд, която е силно затегната по отношение на държавните капиталови инвестиции и монетарните политики, не позволи на държавата да стимулира секторите от икономиката, генериращи търговски продукти с висока добавена стойност, които биха могли да компенсират тази зависимост. Така растежът на българската икономика се дължеше реално основно на увеличените инвестиции в строителството и свързаните сектори. И тъй като сами по себе си вече построени сградите не произвеждат продукт и не дават добавена стойност, цялостната посока на развитие на икономиката на страната беше само едно краткосрочно решение. Сега отливът на инвестиции в строителния сектор и затегнатия достъп до кредитен ресурс вътре в страната, където реалните лихви по заемите достигнаха двуцифрени числа заплашват стабилността на българския икономически модел. Според анализатори икономическото забавяне и дефицита по текущата сметка в размер на 24.3 на сто от брутния вътрешен продукт на страната през миналата година ще увеличат натиска върху валутния борд и курса на лева спрямо еврото. „Натискът върху валутния борд нараства и скоро страната ще се окаже очевидно беззащитна. Фискалните буфери ще ерозират бързо, а огромният дефицит по текущата сметка представлява огромен риск", според анализатори от 4Cast.