Прието е да се счита, че предстоящите избори в Америка са интересни с две теми: войната в Ирак и икономическото положение в САЩ. Но изглежда съществува само една тема - това е войната, изострила икономическите проблеми на Америка. А когато най-голямата икономика в света е болна, а сега тя е много болна, страда целият свят. Някога се считаше, че войните са полезни за икономиката. В края на краищата широко разпространено е мнението, че Втората Световна Война помогна да се изведе световната икономика от Великата Депресия. Но най-малко от времената на Кейнс ние знаем, че съществуват по-човечни способи за стимулиране на икономиката, повишавайки производителността и равнището на живот в дългосрочна перспектива. Сегашната война бе вредна за икономиката по три причини. Първо, тя се явява един от факторите за повишаване цената на петрола. Когато САЩ започнаха войната, нефтът струваше по-малко от $25 за барел и фючърсните пазари предполагаха, че цените ще се съхранят на това равнище в течение на десетилетие. Играчите на суровинните пазари, разбира се, знаеха за икономическия ръст на Китай и другите развиващи се страни, но очакваха, че предлагането (основно от страна на близкоизточни доставчици) ще расте заедно с търсенето. Войната наруши този баланс. По-високите цени на петрола означават, че американците, а също европейците и японците, плащат стотици милиони долари на близкоизточните петролни диктатори и на другите износители на петрол от целия свят, вместо да ги влагат в страната, при себе си. Второ, парите, изхарчени за Ирак не дават на икономиката стимулиращ ефект, съпоставим с ефекта , който носят средствата, изразходвани вътре в страната за пътища, болници или училища, и не допринасят съпоставимо за дългосрочния икономически растеж. Икономистите се опитват да пресметнат какъв тласък на икономиката дава всеки изхарчен долар. Трудно е да си представим нещо по-безсмислено за икономиката от доларите, изхарчени например за подизпълнител от Непал, работещ в Ирак. При такъв поток от долари, отправящи се зад граница, американската икономика би трябвало да остане в още по-плачевна ситуация, отколкото сега. Разбира се, администрацията на Буш се стремеше да скрие истинските размери на разходите за войната с помощта на различни хитрини с отчетността. Но в още по-голяма степен слабите места в икономиката се покриваха от слабостта на финансовото регулиране и увеличаването на ликвидност от Федералната резервна система. Потокът ликвидност напомняше наводнение, а регулирането бе толкова слабо, че една от водещите американски банки рекламираше кредитите си така: „Достъпни за всеки, който се е родил". В известен смисъл стратегията работеше: балонът на имотния пазар подхранваше потребителския бум, в същото време докато нивото на спестявания падна до нула. Провалът чисто и просто бе отложен във времето. Администрацията на Буш се надяваше, че „съдният ден" ще настъпи след ноември 2008 г. Но всичко тръгна наопаки от август 2007. Правителството реагира на ситуацията, приемайки пакет стимулиращи мерки, закъснели и лошо замислени. Достатъчно е да се сравни размера на предложеният стимул с над $1.5 трилиона, взети през последните години във вид на кредити срещу недвижимост и изхарчени за потребителски нужди. Играта, построена върху вярата в безкрайно нарастващите цени на жилищата, е загубена. В условията на падане на цените на жилищно имущество (и неизбежното им по-нататъшно падане) и неувереността на банките в тяхното финансово положение, кредиторите престават да дават кредити, а домакинствата престават да теглят такива. Така че допълнителната ликвидност, наново напомпана във финансовата система, може и да е предотвратила провала, но няма да може да стане нито стимул за потребление, нито за вътрешни инвестиции. По един или друг начин, тези средства все едно ще отидат в чужбина. В Китай, например, вече са загрижени за това как политиката на ФЕД ще се отрази на тяхната вътрешна инфлация. Трето, тази война е икономически разрушителна за Америка също и затова, че независимо от вече изхарчените огромни средства ($12 млрд. ежемесечно), значителна част от разходите още предстои. Достатъчно е да се помисли за компенсациите и за заплащане услугите за здравеопазване на 40% от ветераните, връщащи се у дома с инвалидност. Въобще, тази война не бе финансирана като всяка останала война в историята на Америка, а може би - и в съвременната история на всяка друга страна. Обикновено държавите се стремят да разпределят бремето на войната сред гражданите и във времето, повишавайки данъците и призовавайки младите хора в армията. Приема се решение каква част от този товар ще се остави на следващите поколения. Във връзка с Ирак никакви подобни обсъждания не се провеждат, войната беше започната при бюджетен дефицит. Независимо от това, Буш постигна и безотговорно понижение на данъците за богатите. Това означава, че всеки долар, изхрачен за военни разходи, действително е бил взет на заем. За пръв път от времето на Войната за независимост, завършила преди две столетия, на Америка се наложи да прибегне до финансовата помощ на други страни, тъй като гражданите на САЩ не правеха никакви спестявания. В тези цифри е трудно да се повярва, но това е така: държавният дълг за осем години нарасна с 50%, при което почти един трилион долара от прираста са предизвикани от войната. И тази сума най-вероятно ще нарасне повече от два пъти в течение на следващите десет години. Кой би могъл да си помисли, че една администрация е способна да нанесе на страната такъв огромен икономически ущърб за толкова кратко време? На Америка и целия свят ще се наложи да сърбат последствията от тези решения в течение на много десетилетия. Джоузеф Стиглиц – професор по икономика в Колумбийския университет, носител на Нобелова награда за икономика, автор на книгата „Война за три трилиона долара: истинските разходи от конфликта в Ирак”.