Богатството на българите през 2011 г. се е стопило до 140 млрд. лв. в сравнение с 2008 г. преди кризата, когато е било 175 млрд. лв., показват окончателните данни на независимата агенция Industry Watch, цитирани от в. "24 часа".

Финансовото богатство през 2011 г. се изчислява на 44,8 млрд. лв. То включва банкови депозити, пари в брой, пенсионни спестявания, вложения във взаимни фондове и в животозастрахователни дружества, които са малък процент. Жилищното богатство е около 95 млрд. лв., като точно то е в основата на стопяването на съвкупното богатство на българите.

Докато преди кризата, през 2008 г., съвкупното богатство бе 175 млрд. лв., от които финансовото - 32,1 млрд. лв., а жилищното - 142,3 млрд. лв., днес нещата се развиват в полза на парите в брой. Тогава България бе на едно от първите места в света по поскъпване на жилищата с цели 32% за една година, днес обаче се нареждаме сред страните в ЕС с най-голям спад при недвижимите имоти. 1,2 млрд лв. са получили българите под формата на лихви от банкови депозити само за 2011 г., показват данните на Industry Watch.

Докато в западноевропейските страни кеш парите се влагат основно в пенсионни фондове и акции, в България се разчита на лихви от депозити, защото те дават най-голяма печалба на спестяванията. Средната лихва у нас за 2011 г. бе 4,1%, докато в ЕС - 2,6 на сто. За изминалата година българските домакинства са спестили в банковите си сметки 30,9 млрд. лв. В същото време у населението остават 7,8 млрд. лв. пари в брой - внушителна сума, до която трезорите не успяват да се доберат. Този кеш продължава да се държи незнайно къде - под дюшеци, в захарници, в сейфове или на други места.

Консерватизмът на българина е пословичен въпреки доверието в банковата система. Явно голяма част от хората залагат на "сигурното си е сигурно", така, както са ги учили да действат по време на криза техните бащи, дядовци, прадядовци. Финансовото богатство расте с 13% годишно, показват анализите на агенцията. "Тенденцията от последните няколко тримесечия, започнала в средата на 2009 г., се запазва", обобщава за "24 часа" Красен Йотов от Industry Watch.

"Финансовото богатство продължава да расте с относително бързи темпове, като това най-вече се дължи на увеличаване на спестяванията на населението и от друга страна, на все още високите лихви по депозитите. Те през последните месеци постепенно се понижават, но все още остават относително високи и носят доста добра доходност на българските домакинства", каза още Йотов. Според него част от ръста на богатството се дължи на високите лихви, част на отложено потребление на някои стоки. "Интересно е да се отбележи, че нетното финансово богатство нараства с доста по-бързи темпове, защото домакинствата се въздържат да поемат нови дългове, особено по потребителски кредити, и по този начин нетното богатство, което отчита и дълга, нараства с около 19% годишно", обяснява анализаторът.

Данните на агенцията показват, че 91% от дълговете на домакинствата са към банките, 8 на сто са заемите от фирми за бързи кредити и едва 1% са лизинговите вноски.

Свиването на съвкупното богатство на българите идва от продължаващото обезценяване на жилищата. През последните четири години те са поевтинели с около 36% спрямо най-високите стойности от средата на 2008 г. Това е и една от причините потреблението в България да е по-слабо в сравнение с предходни години.