17-11-2017 20-11-2018

За въглищата, каймата и дългосрочните договори или какво ни каза Брюксел

Позицията на ЕК по темата трябва да бъде разглеждана в контекста на българските условия, отбелязва в анализ за 3eNews и dir.bg експертът по енергийна политика Славчо Нейков

Снимка: istock by Getty Images

За въглищата, каймата и дългосрочните договори или какво ни каза Брюксел

09:43 | 15 декември 2021 | Автор: Славчо Нейков, експерт по енергийна политика 24 7111 Снимка: istock by Getty Images

Дългоочакваните официални коментари на Европейската комисия по проекта на План за възстановяване и устойчивост, депозиран в Брюксел в средата на октомври т.г., са факт от няколко дни и бяха публикувани в медиите. Всъщност, до голяма степен съдържанието им не е изненада в нито една област - включително и по отношение на енергийния сектор. Дали българските предложения, заложени в Плана, са направени "на кайма" (по интересното определение г-жа Мика Зайкова) е въпрос на интерпретации.

И така - кой замеси каймата?

По същия начин стои и въпросът кой реално замеси каймата - дали европейските институции или онези късогледи български политици, които години наред май поради незнание и самовлюбеност пренебрегваха световни тенденции и се опитваха да залъгват хората за състоянието на енергийния сектор, включително и в името на малко повече гласове на избори.

Междувременно, същите тези политици, освен че оставиха страната без актуална енергийна стратегия, създадоха и безпрецедентна юридическа бъркотия в няколко направления - и с неадекватни промени "на кило" в Закона за енергетиката и в други закони, и с вандалска кадрова политика от страна и на изпълнителната власт, и на Парламента. Към това можем да добавим и серия от действия, понамирисващи на нещо, за което обществото употребява думата "корупция" и за които все още няма нито видима отчетност, нито видими стъпки поне в рамките на това, което се нарича досъдебно производство (да си спомним например стиропора за едни два милиарда лева народна пара по т.нар. "саниране" и ефекта от него в национален план и др.).

Извън темите, свързани със съдебната система и необходимостта от реформирането й, акцентът за върховенството на закона е пряко свързан и с енергийния сектор. Създаването на условия за едностранно нарушаване на правилата спрямо законно издадени лицензии (например чрез приетия на юруш Закон за индустриалните паркове), както и ударите върху частните енергийни дружества и паралелно галене на държавните, са лесно проследими.

Към това лесно можем да добавим и посягането върху законно сключени договори, както и опитите за едностранното им прекратяване, включително и чрез законови поправки. Това е принципен въпрос, но неговата конкретика е пряко свързана с дългосрочните договори с т.нар. американски централи, за които също е ставало дума многократно. Темата обаче отново заслужава специално внимание - особено сега - и то преди да започнат евентуални поредни опити за интерпретации и необосновани юридически упражнения. А те са неизбежни, като се вземат предвид коментарите на ЕК в контекста на Плана относно въглищата.

И какво всъщност каза ЕК за дългосрочните договори

В своите коментари (т.49) ЕК отбелязва заложения ангажимент за пълна либерализация на пазара на едро през 2022 г. В този контекст тя добавя, че въпросът с предсрочното прекратяване на визираните дългосрочни договори остава с известна доза безпокойство именно във връзка с тази либерализация. Комисията обаче изрично добавя, че ако те не бъдат прекратени предсрочно (т.е. преди 2024 г. за "Контурглобал Марица - Изток 3" и 2026 за "Ей и Ес - 3С Марица изток 1"), България трябва да поясни този подход в контекста на пазарните реформи.

На този фон и изразените условности, ако сравним позицията на ЕК с други реформи, които се очакват, ще забележим една огромна разлика - и тя е в липсата на категоричност. Така Комисията е абсолютно ясна и строго формална в изразените очаквания за фиксиране на дата относно преустановяване ползването на въглища (т.42 - дати за това "трябва да бъдат посочени" в Плана), спрямо преустановяване ролята на НЕК като обществен доставчик (т.72 - изрично посочените очаквания от ЕК са властите официално да потвърдят преустановяване на тази роля на НЕК през третото тримесечие на 2022 г.) и др.

Няколко открити въпроса по темата

От гледна точка на енергийното развитие годините, в които изтичат дългосрочните договори, чукат на вратата - 2024 и 2026 са буквално "утре" предвид серията от въпроси, които на този етап нямат никакъв - наистина никакъв - отговор. Всъщност, крайно време е акцентът да бъде поставен в неговия най-важен контекст - какво става с тях след изтичане на тези договори?! Да имаш повече от 1500 мегавата инсталирани и реално работещи мощности, които и към днешна дата не създават никакви проблеми от гледна точка на екологията и изменение на климата, и да нямаш ясна визия за бъдещето им, което вече е тук, не изглежда добре. А процесът на формулиране на това бъдеще няма да е никак лесен нито в юридически, нито в организационен, нито в технологичен план. Затова адекватната комуникация с инвеститорите е ключова - да си припомним, че става дума за реномирани световни компании, чийто опит трябва да бъде използван.

А иначе, не мога да се стърпя и в рамките на шегата да поставя един въпрос в контекста на позицията на ЕК по темата за дългосрочните договори. Как напр. се обяснява референцията към тези на американските централи, чието предсрочно прекратяване според ЕК трябва да бъде обект на анализ, а дългосрочните договори с ВЕИ се стимулират (изрично - т.50)?!

3e-news.net

ИЗБРАНО