Ядреният спор вбива клин между Франция и Германия
Двете страни имат противоположни виждания за атомната енергия, което застрашава прехода на ЕС от изкопаеми горива към зелена енергия
Близо до френското градче Фесенхайм, разположено срещу Германия на другия бряг на река Рейн, има атомна електроцентрала, която не работи. Германските протестиращи, които някога искаха затварянето на обекта, са се разотишли, а последните ватове са произведени преди три години.
Но разногласията относно начина, по който трябва да се промени предназначението на централата, започнала работа през 1977 г., продължават, което говори за много по-дълбоко разделение по отношение на ядрената енергия между двете страни от двете страни на реката.
Германски официални лица оспорват предложението тя да се превърне в център за обработка на метали, изложени на ниски нива на радиоактивност, казва кметът на Фесенхайм Клод Брендер. "Те не са съгласни с нищо, което по някакъв начин може да направи ядрената индустрия по-приемлива", добавя той.
Разривът между Франция и Германия по отношение на ядрената енергетика е история на различно мислене, формирано в продължение на десетилетия, включително след Чернобилската катастрофа в Украйна от времето на СССР. Сега обаче то се е превърнало в основна разломна линия в сложните отношения между двете най-големи икономики в Европа.
Тяхното противопоставяне относно начина на третиране на ядрената енергетика в поредица от реформи на ЕС има последици за това как Европа планира да напредне към по-чиста енергия. То ще се отрази и на начина, по който блокът осигурява доставките на електроенергия, тъй като регионът се откъсва от руския газ, и на начина, по който осигурява на индустрията си достъпна енергия, за да се конкурира със САЩ и Китай.
"Между партньори може да има кавги. Но днес не сме в старчески дом и не се караме за незначителни неща. Европа се намира в сериозна ситуация", казва Ерик-Андре Мартен, специалист по френско-германските отношения във френския мозъчен тръст IFRI.
Франция, която произвежда две трети от електроенергията си от ядрени централи и има планове за още реактори, се бори за включването на нисковъглеродната технология в целите си за намаляване на емисиите и за свобода на действие при използването на държавни субсидии за финансиране на сектора.
В Германия, която затвори последните си атомни електроцентрали тази година и която е особено засегната от предишната си зависимост от руски газ, има опасения, че ядрената енергия ще попречи на напредъка в областта на възобновяемата енергия.
Но в региона, който все още не е преодолял енергийната криза от миналата година, когато цените скочиха и показаха колко уязвими могат да станат домакинствата и производителите, има и икономически подтекст.
Берлин се опасява, че Париж ще се възползва повече от своите съседи, ако в крайна сметка може да гарантира ниски цени на електроенергията от голямото си ядрено производство в резултат на новите правила на ЕС за пазарите на електроенергия, твърдят хора, близки до разговорите между двете страни.
Министрите и от двете страни признаха, че има проблем. "Конфликтът е болезнен. Той е болезнен както за двете правителства, така и за нашите партньори [от ЕС]", казва Свен Гиголд, държавен секретар в германското министерство на икономиката и климата, пред "Файненшъл Таймс".
Френският министър на енергетиката Аниес Пание-Рунаше казва, че иска да "излезе от сферата на емоциите и да преодолее значителните недоразумения, които се натрупаха в тази дискусия".
При съвместната си изява в Хамбург миналата седмица германският канцлер Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон дадоха окуражителни сигнали за способността си да преодолеят последната безизходица: разногласията относно дизайна на пазара на електроенергия в ЕС. Министрите трябваше да договорят план през юни, но сега ще се срещнат на 17 октомври, за да обсъдят реформата, целяща стабилизиране на цените в дългосрочен план.
Безизходицата на Франция и Германия по въпроса за ядрената енергетика обаче вече забави дебатите по ключови политики на ЕС, като например правилата за възобновяемата енергия и начина на производство на водород. По-малките държави-членки стават все по-нетърпеливи. Забавянето на пазарния дизайн е "отново голяма френско-германска проява на некомпетентност", казва служител на енергийното министерство от друга страна от ЕС, пожелал анонимност.
"Имаме проблем с конкурентоспособността на целия континент и се фокусираме върху това как да получим конкурентно предимство [един срещу друг]. Този начин няма да ни помогне, няма да ни придвижи напред", казва чешкият министър на енергетиката Йозеф Сикела, който председателстваше срещите на енергийните министри на ЕС по време на миналогодишната газова криза.
Разделенията са дълбоки
Днешните дълбоки разногласия по отношение на ядрената енергия не винаги са били толкова остри.
През 1945 г. Франция за пръв път споделя намерението си да изгради граждански и военни ядрени програми. През 60-те и 70-те години на миналия век дори има идеи за общи европейски ядрени централи.
Големият ускорител за Франция е петролната криза от 1973 г., която предизвиква вълна от строителство на реактори, благодарение на която сегашният парк на страната наброява 56.
"Германия имаше някакви запаси от въглища, а Франция нямаше нищо", казва Бернар Акойе, бивш консервативен политик във Франция и ръководител на лобистка група в подкрепа на ядрената енергетика.
Последвалият инженерен подвиг все още е източник на френска национална гордост, въпреки че поредица от прекъсвания на няколко реактора, управлявани от държавната компания EDF, миналата година предизвикаха сериозен срам и загубиха короната на Франция като най-голям износител на електроенергия в региона.
"Ядрената енергия е част от жизнените интереси на Франция. Французите по-скоро биха напуснали Европа, отколкото да обърнат гръб на ядрената енергетика", коментира един от високопоставените френски служители.
Германия имаше свои собствени реактори, включително съветски в комунистическия изток. Но през 70-те години на миналия век започва да се появява антиядрено движение, когато фермери и лозари от югозападната част на страната се противопоставят на централата във Вил, също на Рейн.
Това движение, подхранвано от опасенията от атомна бомба, дава началото на влиятелната германска партия на Зелените, която днес е част от тристранната коалиция на Шолц.
"Германия беше на границата на Студената война и всички знаеха, че в случай на ядрена война страната ще се превърне в нулева точка", казва политологът Арне Юнгьохан.
След катастрофата в Чернобил през 1986 г. тези настроения се утвърждават още по-дълбоко. На децата в тогавашна Западна Германия е казано да не играят с пясък, а хората бягат да се приберат, когато вали, от страх от нивата на радиация. В някои части на Германия някои видове гъби - и дивите прасета, които ги ядат - все още са заразени от аварията.
Аварията във Фукушима през 2011 г. в Япония се оказа точка на пречупване. Бившият германски канцлер Ангела Меркел, която първоначално отхвърли плановете на предишното правителство на социалдемократите и зелените за постепенно спиране на ядрената енергетика, обяви затваряне на централите, което най-накрая се осъществи тази година.
"Преди Фукушима... бях убедена, че е много малко вероятно да се случи авария в една високотехнологична страна с високи стандарти за безопасност. Сега това се случи", каза Меркел, която е дипломиран физик, в реч три месеца след аварията.
Правителството в Париж гледаше ужасено, припомни бившият консервативен президент Никола Саркози. "Казвам й - но Ангела, какво става? Как е възможно това да се случи?" - разказа той на неотдавнашно парламентарно изслушване в разказ за телефонния им разговор. "Тя казва: но Никола, не видя ли Фукушима? А аз казах - а откъде ще дойде цунамито в Бавария?"
Съвременното обществено мнение в Германия е сложно. Едно проучване от април показва, че по-малко от една трета от анкетираните подкрепят закриването на ядрените централи в страната.
Но на другия бряг на реката при Фесенхайм Щефан Портеле, баща на четири деца и жител на Брейзах в провинция Баден-Вюртемберг, изпитва облекчение, че френската централа вече не работи. "Това не е безопасно. Докато нищо не се случи, е добре, но ако се случи, това е проблем за милиони хора. Това все още е регион с възможност за земетресения. Никога не се знае. Не е имало такова, но и едно е достатъчно", казва той.
От френска страна има неразбиране, особено в контекста на неотдавнашните германски решения за повторно запалване на въглищните електроцентрали след енергийната криза, причинена от руско-украинската война.
"Германия купуваше тази ядрена енергия, а сега ни замърсява чак тук с въглища", казва Доминик Шелхер, главен изпълнителен директор на веригата супермаркети Système U и собственик на магазина във Фесенхайм.
Аварията във Фукушима предизвика колебания по отношение на ядрената енергия и във Франция. След парламентарен пакт със Зелената партия президентът социалист Франсоа Оланд се опита да намали зависимостта от сектора, което в крайна сметка доведе до затварянето на АЕЦ "Фесенхайм" през 2020 г. Решението беше подкрепено от Макрон след идването му на власт през 2017 г.
Но до 2022 г. Макрон направи обратен завой и удвои подкрепата си за технологията, като обяви план на стойност 52 млрд. евро за поне шест нови реактора и удължаване на живота на други обекти.
Мненията се разминават
Германските възражения срещу про-ядрената стратегия на Франция отчасти отразяват идеологическа позиция, която се усеща особено силно от Зелените - включително от вицеканцлера Роберт Хабек, чието министерство на икономиката и изменението на климата води преговорите по енергийните въпроси.
Гиголд, който работи в това министерство, казва, че е "напълно погрешно" да се твърди, че Германия "води европейски кръстоносен поход срещу ядрената енергия". Той казва, че не оспорва правото на Франция да произвежда атомна енергия, а само правото да използва за това средства от ЕС. "Можем да финансираме заедно това, за което сме съгласни помежду си", казва той.
Но други представители на Зелената партия в Берлин изразяват частна загриженост относно безопасността на застаряващия "атомен парк" на Франция.
Едно лице, запознато с мислите на правителството, посочва спиранията на EDF през миналата година за отстраняване на т.нар. проблеми с корозията под напрежение и казва, че Агенцията за ядрена безопасност на страната "си върши работата".
Целият дебат не е толкова дебат за ядрената технология, а по-скоро за индустриалната политика и получаването на предимства от евтината енергия за собствената индустрия
Той обаче добави, че се опасява, че един ден "политиците могат да надделеят над Агенцията за ядрена безопасност", като заяви, че в света се случва сериозен ядрен инцидент приблизително на всеки 25 години и че "2030-те години ще бъдат опасно десетилетие".
Германците също така се опасяват, че французите играят мръсна игра по отношение на субсидиите. Цените на пазара на електроенергия в ЕС се диктуват от търсенето и предлагането, като електроенергията се насочва там, където търсенето е най-голямо. Но националните субсидии, които трябва да получат зелена светлина от Брюксел, играят важна роля за стимулиране на нови инвестиции, включително във възобновяема енергия. Франция настоява да може да използва някои от тези инструменти в по-широк мащаб за съществуващите си ядрени активи, както и за всички нови централи.
Тя иска например да има по-голям достъп до "договори за разлика", които определят минимална ценова гаранция за доставчиците на електроенергия, но и таван, над който държавата може да си възстанови всички приходи. Тези приходи могат да бъдат върнати на потребителите и предприятията в техните сметки за електроенергия, което ще спомогне за поддържането на ниски цени.
"Целият дебат не е толкова дебат за ядрената технология, а по-скоро за индустриалната политика и получаването на предимства от евтината енергия за собствената си индустрия", казва Маркус Кребер, главен изпълнителен директор на RWE, най-големият производител на електроенергия в Германия по отношение на производството.
Идеята на Хабек за държавно субсидирана тарифа за електроенергията за енергоемките индустрии също предизвика недоумение във Франция и извън нея, тъй като би дала на Германия конкурентно предимство.
Министърът на енергетиката Пание-Рюнаше казва, че Франция сега се опитва да развенчае "фантазиите", които са се появили по отношение на това, което се опитва да постигне. Френски служители казват, че това включва опасения, които са чули от германски колеги, че Франция може да се опита да примами германски производители в страната с по-благоприятния си енергиен режим - позиция, която те отхвърлят.
Неразбирателствата се влошиха тази година въпреки предишните опити на Макрон и Шолц да покажат единство, включително на среща в Елисейския дворец през януари. В резултат на това беше приета съвместна декларация, в която специално се подкрепя водородът, произвеждан от "нисковъглеродни" източници - синоним на ядрена енергия - и която беше приветствана в Париж.
Седмици по-късно обаче преговорите за законодателството на ЕС относно "зеленото" производство на водород и дали ядрената енергия би могла да играе роля, срещнаха възражения от страна на Берлин. Това постави началото на период на противопоставяне, в който французите оттеглиха подкрепата си за новите правила, регулиращи възобновяемите енергийни източници в ЕС, в последния момент, като се позоваха на липсата на признание за ролята на ядреното гориво.
Според служители в Париж януарският епизод е бил предупредителен сигнал за това колко сложно ще бъде сключването на сделки, когато Германия е управлявана от разединена коалиция.
През последните месеци Франция създаде ядрен алианс, подкрепен от 14 държави, сред които Чехия, Полша и Унгария, а Пание-Рунаше казва, че въпросът не е "само френско-германски проблем".
Но Франция е непропорционално зависима от ядреното производство в сравнение с повечето страни от ЕС, а държавният оператор на централите й EDF, има доминираща позиция на пазара.
Път напред?
Според дипломати и служители на ЕС Франция е започнала да лобира за добавяне на ядрената енергия към различни текстове, по които се водят преговори на многобройни срещи на ЕС тази година, по начин, който няколко държави намират за прекалено настойчив.
Френските дипломати изразиха загрижеността си относно допускането на ядрената или "нисковъглеродната" енергия в текстове, отнасящи се до всичко - от споразумения за енергийни доставки с трети държави до сделки за това кои отрасли трябва да бъдат фаворизирани в "Закона за нулевата нетна индустрия" на блока.
"Това наистина беше стратегия на 360 градуса", казва един от високопоставените служители на ЕС.
Европейската комисия заявява, че поддържа позиция на "технологична неутралност" и няма да се намесва, тъй като енергийните политики са национални прерогативи. Но Франция и други страни с ядрени паркове, като
и Чехия, казват, че като дава приоритет на възобновяемата енергия, Комисията пренебрегва други нисковъглеродни възможности.
"Има много наследени разпоредби, които от самото начало са насочени срещу ядрената енергетика", казва Атте Харяне, парламентарен лидер на финландските Зелени, рядко срещаната в Европа про-ядрена Зелена партия. "Предстои много работа, за да се направи всяко ново регулиране технологично неутрално, но вие вече изоставате."
Комисията не е предвиждала ръст на ядрената енергия, която се завръща в Европа, и е предполагала, че тя ще бъде стабилна и ще намалява, докато страните се стремят към целта на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г.
Но осъзнаването на това колко мащабно ще трябва да бъде разширяването на наличната декарбонизирана електроенергия, за да се захранва всичко - от автомобилите до домакинствата - "насърчи нейното възраждане", казва висшият служител на ЕС.
Ярко настроени срещу ядрената енергетика държави като Австрия и Люксембург все още твърдят, че инвестициите в скъпи ядрени електроцентрали отнемат от по-екологичните и по-евтини възобновяеми енергийни източници, като отбелязват, че Франция е единствената държава от ЕС, която не е постигнала целите си за възобновяема енергия през 2020 г.
Миналия вторник Макрон и Шолц изразиха известни надежди, че блокирането на реформата на пазара на електроенергия поне може да бъде преодоляно, като френският президент отбеляза "много окуражаващи дискусии" и потенциална сделка до края на месеца.
Все още обаче не е ясно какво би могло да включва това.
Хенинг Глойстейн, директор по въпросите на климата, енергетиката и ресурсите в Eurasia Group, казва, че ако Германия и Франция влязат в двустранно противопоставяне по отношение на енергийните субсидии, като всяка от тях позволи на другата страна да подкрепя промишлеността си с ниски цени, "това вероятно ще доведе до смъртта на пазара на едро на електроенергия в ЕС, тъй като по-голямата част от потреблението ще бъде блокирана от фиксирани цени".
В по-дългосрочен план привържениците на ядрената енергетика се надяват, че може да възникне по-спокоен дебат относно технологията.
Паскал Канфин, либерален френски евродепутат, който е близък до Макрон, казва, че политиците ще трябва да признаят, че макар ядрената енергия да "не е зелена", "тя очевидно е част от решението, така че не трябва да я изключваме от финансиране и т.н.".
"Когато давам интервюта за медиите и описвам мнението си във Финландия, получавам лични съобщения [от германските Зелени], в които се казва, че имате право", казва Харяне, ръководител на про-ядрените финландски Зелени.
Но във Фесенхайм една карикатура в кабинета на кмета дава представа за трайните разделения. Тя показва на единия бряг на Рейн ядрената централа, а на другия - въглищна електроцентрала и вятърни турбини с групи френски и германски работници, които казват: "Те нищо не разбират!"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}