В зеления си преход ЕС става все по-червен и зависим от Китай
Европейските складове са пълни с евтини слънчеви панели, внасяни от азиатската държава
ЕС става все по-зависим от Китай в стремежа си да намали емисиите на парникови газове и да премине към зелени технологии. За този процес алармира еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра. И това ще бъде става все повече "проблематично" и в бъдеще.
Green Deal
- Кой кого в Европа: местните или китайските производители на електромобили
- Доклад: Европа може да стане толкова зависима от внос на китайски батерии, колкото беше от руските енергоресурси
- Водещи европейски политици приветстваха разследването на ЕК на китайските субсидии за електромобили
- Как Западът проспа успеха на китайския "Път на коприната"
Европа бе лидер в производството на слънчеви панели, но загуби позицията си от Китай преди повече от десет години, отбеляза Хукстра в Брюксел, цитиран от Euractiv.
"Сега това е основно китайско дело", добави нидерландският комисар по време на събитието, организирано от икономическия мозъчен тръст Bruegel. "И знаете ли, ставаме все по-червени, докато ставаме по-зелени", каза Хоекстра относно нарастващото господство на Китай в чистите технологии. "Ставаме все по-зависими от Китай в стремежа си да станем по-екологични, което е проблематично".
Европейските производители на слънчеви панели предупредиха, че са "готови да затворят производствените линии", освен ако ЕС не предприеме спешни мерки за спасяване на сектора.
Складовете с европейски солари се напълниха през последните години поради наплива на евтини слънчеви панели, внасяни от Китай. Така европейските производители сега са изправени пред пренасищане на предлагането, което потиска търсенето на техните продукти и води до ниска възвръщаемост.
Ако изкупуването на излишните запаси не е възможно, индустрията призова Комисията да обмисли "предпазни" мерки като вносни тарифи и квоти.
Комисията обаче е много внимателна срещу това, защото ограниченията върху вноса могат да попречат на целта на ЕС да увеличи капацитета за производство на слънчева енергия до 600 гигавата до 2030 г. спрямо 263 GW днес.
"Като се има предвид, че в момента разчитаме в много голяма степен на вноса, за да постигнем целите на ЕС за разгръщане на слънчевата енергия, всяка потенциална мярка трябва да бъде претеглена спрямо целите, които сме си поставили, когато става въпрос за енергийния преход", каза Мейрид Макгинес, еврокомисар, отговарящ за финансовите услуги.
Производството на слънчеви панели не е единственият сектор, засегнат от китайския внос. ЕС също е изправен пред засилена конкуренция от страна на Китай за вятърни турбини и електрически превозни средства, които се произвеждат масово евтино там и се изнасят за Европа.
Вместо да внася, Европа трябва да поеме водеща роля, когато става въпрос за производство на чисти технологии, категоричен бе Хукстра. "Трябва да сме в лидерските позиции на това. Нашите фирми обичат да са в челните редици. И съм абсолютно убеден, че тук също има огромна бизнес възможност."
Миналата седмица законодателите на ЕС се споразумяха по предложения Закона за декарбонизация на промишлеността (Net-Zero Industry Act (NZIA) за производство на 40% от технологии като слънчеви панели, вятърни турбини, термопомпи и електрически батерии на европейска земя до 2030 г. Очаква се този законопроект да спомогне и създаде повече финансови инструменти за запазване на европейската индустрия в посока на зеления преход.