Росен Христов влезе в задочен спор с Роберт Хабек за ядрените санкции срещу страни от ЕС
Германия би трябвало да е много по-засегната, като страна, която много повече "черпи" от Русия, смята българският министър на енергетиката
Ако има санкции за страните, които използват руско ядрено гориво, трябва да има и санкции срещу тези, които потребяват големи количества газ от Русия, както и тези, които все още имат компании, работещи на руска територия, и по всякакъв друг начин са се възползвали от началото на кризата от взаимоотношенията си с Русия. Това отговори служебният министър на енергетиката Росен Христов на въпрос на БТА във връзка с мнението на германския министър на икономиката Роберт Хабек, който настоява за санкции на страните, използващи руско ядрено гориво. По думите на Христов изказването на Хабек е политическо и е крайно неприемливо за България.
Още по темата
"Това си е право на всеки министър, но ако вземем предвид търговския обмен на България с Русия и този на Германия с Русия, ще видите, че разликата е в пъти по-голяма", заяви Христов. Той посочи, че ако се говори за приходи на Русия от други държави, със сигурност Германия е платила много повече. Освен това германските компании, които останаха на територията на Русия, са едни от последните, които все още функционират там.
"Ако говорим за санкции, може да говорим в много по-широк спектър и основната засегната страна ще бъде Германия", заяви Росен Христов.
Какво каза Хабек
"Доставката на уран за ядрени горивни пръти за Европа от Русия" е била сред главните теми на разгорите, които е водил германският министър на икономиката Роберт Хабек по време на двудневното си посещение в Киев. При завръщането си Хабек е казал, че страните, които получават ядрено гориво от Русия за своите атомни електроцентрали, трябва да бъдат изправени пред санкции, предаде ДПА.
Както сам каза, Хабек е бил питан от украински официални лица защо закупуването на руски уран все още не е забранено от Запада, въпреки множеството икономически санкции срещу Москва вследствие на войната в Украйна (и многократното поставяне на въпроса от страна на Киев). "Мисля, че няма задоволителен отговор на този въпрос към момента", каза Хабек пред репортери. В един момент обаче това трябва да се случи, "дори ако това означава нова "настройка" за страните, които все още зареждат атомните си електроцентрали с руски уран. Тези последващи действия "ми се струват разумни", допълни Хабек.
Да отбележим, че Роберт Хабек е вицепремиер в правителството на канцлера Олаф Шолц и министър на икономиката, енергетиката и политиката за климата. Представител е на партията на Зелените. Миналия октомври Зелените подкрепиха Хабек в плановете му да остави две атомни електроцентрали в режим на готовност в случай на енергиен срив през зимата до април 2023 г. Самият Хабек определи като "грешка" завръщането към ядрената енергия и добави: "Няма начин това да ни се случи", съобщи на 22 октомври 2022 г. DW.
Междувременно Ройтерс изнесе информация за предложение на Литва за налагане на санкции на руския ядрен сектор с двегодишен период за постепенно приключване на действащите договори с "Росатом".
Как напредват отношенията с EDF
По повод срещата с Френската енергийна компания Е Де Еф (EDF), провека се вчера, Росен Христов информира, че с тях се работи много конструктивно. Обсъждат се варианти за широко взаимодействие в сферата на ядрената енергетика. Той съобщи, че вчера е дискутирана обмяна на ноу-хау, както и технически Е Де Еф да помогне с анализите на площадката на Белене. Дискутирана е възможността френската енергийна компания да направи предпроектно проучване, подобно на това, което "Уестингхаус" прави за 7-и и 8-и блок в Козлодуй". Според министъра трябва да се върви паралелно, за да може Народното събрание да има целия пакет от данни, което да му позволи да вземе решение за тези проекти.
Енергийният министър присъства днес на подписването на договора за разширението на газохранилището в Чирен между "Булгартрансгаз" и изпълнителя "Ю Джи Ес Дрилинг Чирен". Целта на проекта е капацитетът на ПГХ "Чирен" да се увеличи до 1 млрд. куб. метра, при около 500 млн. куб. м в момента, чрез допълнителни сондажи.