17-11-2017 20-11-2018

Росен Христов предупреди, че няма откъде да внесем ток, ако се наложи заради спряна мощност

Проблемът с новоприетите енергийни компенсации е в необходимостта да се иска одобрението на ЕК за държавна помощ поради различното третиране на небитовите клиенти, поясни министърът

Снимка: БТА

Росен Христов предупреди, че няма откъде да внесем ток, ако се наложи заради спряна мощност

17:10 | 16 ноември 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 21 1711 Снимка: БТА

Енергийни мощности, производство на електроенергия, износ, компенсации, дерогация, декарбонизация, (неизпълнимата) "реформа №10", затваряне на мощности, различни предупреждения, газ и още нещо... Служебният министър на енергетиката Росен Христов отговори на въпроси по време на заседание на парламентарната Комисия по енергетика.

Не можем да задоволим търсенето на ток

Ако България намали енергийните си мощности до степен, в която не можем да покриваме разходите си, електроенергията не просто ще е скъпа, а няма да я има. "Няма откъде да внесем електроенергия. Всички около нас внасят от нас", каза в отговор на актуален въпрос Христов, цитиран от БТА. Той отбеляза, че страната ни не случайно е един от най-големите износители на електроенергия в Европа и най-големият в Югоизточна Европа. Според министъра дори има държави, които искат електроенергия от нас, но ние не можем да я произведем.

В момента има толкова високо търсене, че България не може да го задоволи и затова страната ни отказва да изнася електроенергия за Молдова и Северна Македония. Очаква се в най-скоро време и Украйна да поиска ток от нас. "Всички държави наоколо внасят от нас и този списък се очаква да расте", заяви още Росен Христов.

Анализ на Министерството на енергетиката показва, че този недостиг на електроенергия в Югоизточна Европа ще се увеличава през следващите години. "Ще имаме сериозен проблем с енергийната сигурност, ако затворим мощности и се превърнем не в нетен износител", добави Христов. Според него при евентуално аварийно изключване на която и да било мощност в зимния период, България няма да може да внесе ток от съседните държави, защото те внасят от нас.

Затова трябва да се подхожда много внимателно към въпроса за затваряне на мощности, подчерта служебният министър на енергетиката.

Може ли да се декарбонизира без да зсе атварят мощности

Има вариант да се постигат целите на декарбонизацията в страната, посредством технически проекти, чрез инвестиции, подчерта Христов. Той даде пример, че може да се приложи технология за улавяне и съхраняване на въглероден двуокис, оптимизиране на горивната смес, както и редица други оптимизации по горивния процес. Освен това трябва да се увеличат инвестициите във възобновяеми енергийни източници.

Министърът беше попитан за т.нар. "реформа №10", в която са записани целите на декарбонизацията в енергетиката. Реформата предвижда да се намалят въглеродните емисии в електропроизводството с 40 процента спрямо базовата 2019 г. Това условие трябва да бъде изпълнено до края на 2025 г.

Оценките на Министерството на енергетиката са, че целите са изключително предизвикателни, изтъкна в отговор Христов. Той добави, че тъй като ЕК твърдо отказват те да се предоговорят както като процентно съотношение, така и за базовата година, която е взета за отправна точка, енергийното министерство е насочило дискусията към възможните начини за постигане на тези цели. ЕК е изразила виждане, че те може да се постигнат единствено със затваряне на част от мощностите или за работа в сезонен режим, което от техническа гледна точка е трудно постижимо.

Докъде с енергийните компенсации

Проблемът с последните приети от парламента компенсации за бизнеса е необходимостта да се направи одобрение от Европейската комисия (ЕК) за държавна помощ, каза по време на обсъждането в комисията Росен Христов.

Подходът за компенсации, който беше приет от Народното събрание, предвижда различни начини за компенсиране на небитовите потребители, които са свързани с високоволтовата мрежа и останалите. "Към едните се предявяват претенции за доказване на определени показатели", обясни той.

Народното събрание прие решение за компенсиране на небитовите потребители заради скъпия ток според това дали са внедрили мерки за енергийна ефективност или ползват възобновяеми енергийни източници за собствени нужди - по предложебние на депутата от ДБ Владислав Панев. С разликата между 200 лева за мегаватчас (MWh) и борсовата цена на електроенергията ще бъдат подпомагани онези предприятия, общини, здравни и социални заведения, които спестяват енергия или произвеждат такава. По-малко пари - разликата между 250 лв. MWh и цената на свободния пазар, ще получават бизнеси, които нямат такива енергоефективни мерки, чието прилагане ще се доказва от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Ако пък клиенти са получили с измама и неправомерно помощта, ще я връщат в петорен размер. Това обаче ще важи само за присъединените към мрежата високо напрежение, за останалите помощта ще е при цени на тока над 200 лв. за MWh, гласуваха депутатите в пленарна зала.

Държавен вестник публикува решението на 11 ноември.

Тази разлика в подхода се третира като държавна помощ, тъй като държавата се отнася по различен начин към различните потребители, уточни служебният енергиен министър. Затова е необходима нотификация и последващо одобрение от ЕК.

Процесът отнема от няколко месеца до половин година, което зависи от това колко въпроса имат от ЕК. Освен това не е ясно дали ще се получи въобще такова одобрение. "Докато тече този процес, тези компенсации не могат да влязат в сила", обясни Христов.

Друг елемент, който би могъл да забави изпълнението на това решение, е тези изисквания да бъдат потвърждавани от определени институции с необходимите документи.

"Моята препоръка, ако искаме да влязат тези мерки, а то е необходимо, е да се преразгледа това решение", изтъкна министър Христов. Според него първо подходът за всички трябва да е еднакъв, така че да не се налага да се дискутира с ЕК дали компенсациите са държавна помощ или не. Второ, ако има изисквания за постигане на целите за намаляване на консумацията на електроенергия, те трябва да са лесно доказуеми и да са еднакви за всички потребители, за да има бърз и лесен начин за администриране. По този начин ЕК няма нужда да се въвлича в този процес.

Решението изключва мрежовите оператори, които обаче са небитови потребители. Виждането е, че е необходимо те да бъдат също компенсирани. Иначе Комисията за енергийно и водно регулиране ще бъде принудена да признае разходите и загубите, които те имат и това потенциално би довело до покачване на цената на битовите клиенти, допълни служебният министър на енергетиката Росен Христов.

За прегласуване - по същите, обяснени от министъра причини, прегласуване в Народното събрание поискаха във вторник и четири бизнес организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).

Ще поевтинява ли газът

Промени се подходът за купуване на газ, каза Росен Христов и отбеляза, че сега всички доставки "минават през конкурентни процедури". България се включва в европейските инициативи с конкретни предложения и препоръки за мерките за доставка на газ, които се обсъждат на общоевропейско ниво. Когато се приемат тези мерки, ще се понижи и европейският борсов индекс. Водят се и преговори със съседните държави, както и в рамките на инициативата на Европа за съвместно закупуване на газ, обясни министърът.

Христов каза, че "вървим малко по-напред от Европа регионално, като се опитваме да направим по-големи процедури за по-големи количества, което дава желания икономически ефект".

Във връзка с по-ниските цени министърът подчерта, че България купува слотове за разтоварване на втечнен природен газ директно от компании, които управляват терминали в Гърция и Турция, като се избягват посредниците. Припомни, че цените падат и заради азерския газ, който минава през новата газова връзка с Гърция.

ИЗБРАНО