Плановете за справедлив преход станаха поле за манипулации заради липсата на прозрачност

Снимка: Личен архив

Плановете за справедлив преход станаха поле за манипулации заради липсата на прозрачност

Д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенция за регионално и икономическо развитие – Стара Загора пред 3Е-news и Dir.bg

15:00 | 26 януари 2023 | Автор : Рая Лечева, 3e-news.net 16 2714 Снимка: Личен архив

Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник всъщност са Планове за социален и икономически преход. Въглищните централи поетапно предстои да бъдат затворени, въпросът е кога. А Плановете би трябвало да предложат алтернативи за местното население и всички бизнеси, които ще бъдат затворени. Само преди седмица стана ясно, че те няма да бъдат представени на Европейската комисия и ще бъдат преработени. Така България губи първите средства по Фонда за справедлив преход от 100 млн. евро. Ако продължи да се бави с изготвянето им предстои да загуби и още. По темата разговаряме с д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенция за регионално и икономическо развитие -Стара Загора (АРИР). Организацията е активно въвлечена в консултативния процес по изготвянето им като една от водещите и информирани заинтересовани страни в региона. Грозева е и член на Комисията за енергиен преход към Консултативния съвет към Европейската зелена сделка. Вижте какво сподели тя за целия процес по създаването на тези толкова мистериозни планове.

Избрано

Д-р Грозева, доколко Териториалните планове за справедлив преход са обвързани тясно с енергийната стратегия на България?

Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) не са планове за енергиен преход. Това са планове за социален и икономически преход, за развиване на иновативни икономически сектори, базирани на налични природни и човешки ресурси, за създаване на нови работни места и привличане на инвестиции.

Това не означава, че тези Планове "висят" в структурата от стратегически документи на България, без да имат връзка с други такива. Но по отношение на т.нар. Енергийна стратегия на България не съм убедена, че въобще има някаква сериозна връзка, която би проработила.

ТПСП минаха през един доста дълъг консултативен процес - макар и по време на най-рестриктивните анти-ковид мерки, с широка група от заинтересовани страни: местни власти, синдикати, бизнес-представляващи/екологични/граждански организации.

Резултатът беше доклад, обхващащ основни аспекти на прехода: икономически и социални. Именно той трябваше да послужи за основа за подготовката на самите Планове.

Оттогава мина много време, самите Планове станаха поле за множество манипулации и конспиративни теории, просто защото няма прозрачност и публичност на процеса. Включително и в момента. Заявявам го от първо лице, защото като организация бяхме идентифицирани от DG ENER & DG REGIO като една от водещите и информираните заинтересовани страни в региона и активно въвлечени в консултативния процес.

Защо плановете толкова много се критикуват и възможно ли е да не получим средства за тях, каква е процедурата по програма Региони в растеж? (МЕ все пак е публикувало резултати от екологична оценка на 13.01, какво означава това?)

Защото процесът по подготовката им беше крайно непрозрачен, какъвто е и в момента.

Като се има предвид наслоеният през годините негативен опит в редица "преходи" и прехода към по-добър живот, като цяло (вече няколко поколения го очакват по неправилния начин от 1989 г.). Умелото манипулиране на страховете на хората няма как да не бъдат критикувани.

Още повече, че нямаше никаква информационна кампания - в заданието на EK за избор на консултант имаше категорично изискване за широка информационна кампания. Дори брюкселските чиновници са наясно, че по такива чувствителни за обществото теми е повече от необходимо да има информационна и разяснителна кампания. Странно, в договора на Министерство на енергетиката с избрания консултант, като че ли такава кампания въобще не фигурираше.

Екологичната оценка е задължителна за всяка една програма, която се съфинансира със средства от ЕС - в този ред на мисли означава, че МЕ формално си е свършило работата.

Заради забавянето на плановете повече от възможно да получим по-малко от първоначално предвидените средства по тази ос на програма Региони в растеж.

Снимка: Личен архив

Какви са пропуските според вас в Плановете и какво може да се подобри, изглеждат много абстрактни ли, има ли възможност ЕК да ги одобри и нужно ли е да ги одобрява?

Най-същественият пропуск е широката информационна кампания в тези 3 региона специално, а и в страната като цяло. Тоталната липса на комуникация с местните власти при изготвянето на самия План, никой не потърси за диалог двете общини, чиито бюджети на 50% се формират от работата на комплекса Раднево и Гълъбово. Всеки се вторачи в кмета на Стара Загора, сякаш решението на уравнението е изцяло в неговите ръце. А Мини Марица Изток дори не са на територията на община Стара Загора.

Не са абстрактни - Плановете следват логиката и механизма на другите програми, съфинансирани от ЕС: има приоритети, мерки, покани за кандидатстване, проектни предложения, класиране, финансиране, изпълнение на одобрените проекти. Нещо, което правим в България от предприсъединителния период и в още по-големи мащаби от 2007 насам. Затова и са включени в ос 3 в Програмата Региони в растеж 2021-2027.

Задължително е ЕК да ги одобри - това е обичайната процедура, която се спазва за всички програми за всички държави-членки. Да търсим вината в ЕК ще бъде поредната безотговорна манипулация и заиграване със страховете и съдбите на хората. Дали ще ги одобри - да, когато си напишем домашното и спрем да шикалкавим.

Можем ли да обвиняваме синдикатите за тази ситуация, защото стачкуват? Не мисля. Те защитават членовете си, защото държавата няма ясна визия какво и как да се случи в тези региони.

Можем ли да обвиняваме местните власти за тази ситуация? Не мисля. Мини "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток 2" са държавна собственост. И макар, че носят 50% от местните бюджети на Раднево и Гълъбово и 8 000 директни работни места за община Стара Загора, местните власти на практика нямат реални механизми за въздействие върху решенията на държавата.

Какъв обществен дебат е нужен по темата още?

Отговорен. Прозрачен, с факти и цифри: точни; не манипулирани. На място в трите региона, без истерии и без търсене на краткосрочни политически дивиденти от знайни и незнайни партии.

Какво означава държавна компания за "Конверсия на въглищните региони" и виждам по Плана за Стара Загора, че има одобрение за създаването й. Кой я предложи, кога, защо и каква е нейната идея?

Тази компания се появи и в Националния план за възстановяване и устойчивост. Идеята за създаването й е да има едно държавно дружество, което да се заеме със стопанисването на огромните площи на Мини Марица Изток. Това включва проектиране, законови регулации, рекултивация по начин, който да запази целостта на териториите в комплекса и да не бъдат продадени най-апетитните от тях на парче, както това се случи с редица знакови държавни предприятия, които бяха източени и затрити. Тази компания трябва да осигури и работни места за заетите в комплекса, да бъдат пренасочени към нови работни места с минимална допълнителна квалификация. Те вече имат голяма част от необходимите умения и на практика - на същото географско местоположение, т.е. променя се името на работодателя.

Мисля, че това предложение дойде от Института за устойчив преход и развитие, който беше създаден с решение на МС към Тракийски университет именно с цел търсене и създаване на устойчиви стратегии и решения за прехода. Тази идея беше подкрепена от страна на синдикатите.

Кои са добрите предложения, които ще подпомогнат устойчивото развитие в Стара Загора, Перник, Кюстендил?

Специфично е за всяка от трите области - тези предложения, както и Плановете, като цяло, трябва да бъдат базирани на наличните ресурси. Това е златно правило в регионалното развитие.

Имаше редица добри предложения, дадени от бизнеса, местните власти и НПО сектора в Стара Загора - градът ни е известен с добрата колаборация между отделните сектори.

Какво остана в крайна сметка - няма официална публична информация. Но е важно да подчертаем, че това, което се случва в момента и с Плановете, и с гласуваното решение за предоговаряне на НПВУ, трудно може да бъде наречено спасяване на региона. Всички тези средства, които най-бедната държава в ЕС губи с лека ръка в луда безотговорна надпревара за краткосрочни политически дивиденти, пречат за развитието на тези региони.

Конкретно за Стара Загора могат да бъдта реализирани редица иноватвни бизнес идеи с ресурсите на Мини Марица Изток. Могат да бъдат създадени още повече и чисти работни места, оползотворявайки и потенциала за ВЕИ - има ясен бизнес план за това. Нека не забравяме, че Стара Загора и другите 2 региона напрактика са в пряка конкуренция с други подобни региони в Европа и света. Колкото повече се бавим, толкова повече сами се поставяме в позицията на догонващи, а не на водещи.

Докато с подобно второ спорно решение, прекрачващо всякакви законови рамки и международни споразумения и поставящо България в групата на ненадеждните държави-членки, то в съседна Гърция, преди няколко дни премиерът откри нaй-гoлямaтa фepмa зa cлънчeви пaнeли в цялa Eвpoпa. Това е 204-мeгaвaтoв coлapeн пapĸ, който e чacт oт cтpaтeгиятa нa страната зa пpoизвoдcтвo нa пoвeчe възoбнoвяeмa eнepгия и нaмaлявaнe нa зaвиcимocттa нa cтpaнaтa oт cĸъпитe и зaмъpcявaщи изĸoпaeми гopивa.

Потенциалът на Мини Марица Изток е 10 GWh при конвенционални панели.

Притеснително е, че на хората в региона вместо да им се представи ясен план за създаване на сигурни и чисти работни места, за пореден път са залъгвани с подобни незаконови и недалновидни "патриотични" решения, които в действителност обричат региона и страната.

Местната власт в Стара Загора от години прави усилия за придобивне на летището (държавна собственост), което да развие като индустриална зона - без резултат.

Местните власти в Раднево и Гълъбово също потърсиха съдействие от държавата за създаване на междуобщинска индустриална зона - без резултат.

Има предложения от международни компании за внедряване на иновативни технологии за улавяне и на сярата. Това е един от проблемите на лигнитите в Марица Изток, за които не се говори. Съдържанието на сяра е много високо и сероочистките на ТЕЦ-овете не могат да доведат до постигане на световните норми и на въглеродния двуокис. Това няма да струва милиарди на държавата както други мегапроекти. Това са индустриално внедрени технологии, които дават индустриални резултати. При това компаниите са готови да работят с българските научни среди. Но това решение не може да бъде взето от местните власти, а знаем, че в България регионални няма. Ако има общи добри предложения, валидни и за трите региона, те са да се кажат фактите за 2026 г. и защо толкова скоро.

Необходимо е да се превъзмогне личностно и партийно его и да се работи активно на местно ниво като се използват устойчивите политики и решения за развитие - примери и добри практики има много.

Как оценявате прозрачността в процеса на представяне на Стратегическата визия за развитие на електроенергийния сектор?

Самата "стратегия" се появи изневиделица без да мине задължителният процес на публично обсъждане. Решението на Министерски съвет от 18/01/2023 г. за одобрение на Стратегическа визия за развитие на електроенергийния сектор на република България 2023 -2050 г. без процедура по обществени консултации и без процедура по екологична оценка е в нарушение на две европейски директиви, а също и на българското законодателство. Не отговаря на чл. 3 от Закона за енергетиката, защото е секторна "визия" за електроенергетиката, а не стратегия за устойчиво развитие на енергетиката.

Да, потърсена е легитимност на документа по крайно некоректен, непрофесионален и манипулативен начин чрез няколкомесечната работа на Комисията по енергиен преход (КЕП) към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка към Министерския съвет.

Като член на КЕП заявявам категорично, че представената Стратегическа визия не е била обсъждана в Комисията и не се базира на работата до момента в Комисията. Нито взима под внимание първоначалните допускания, нито взима под внимание редицата коментари, критики и съображения, които са отправени както от Европейската комисия, така и от членовете на Комисията.

ИЗБРАНО