Асоциацията на топлофикационните дружества в България (АТДБ) подкрепи енергетиците и миньорите по време на протестите им през есента. Но стои въпросът какво се случва с обещанията, които правителството тогава даде на протестиращите.

За съжаление нито ние, нито някое от дружествата получава реална информация какво се случва. Негативен сигнал за нас е оповестената наскоро Енергийна стратегия на България, в която е засегнато отново скорошно ликвидиране на въглищните мощности, а не както ни беше обещано - въглищната енергетика в България да съществува поне до 2038 година, разбира се с ангажимент от страна на дружествата за постепенно намаляване на дела им, коментира инж. Кремен Георгиев от АТДБ. Голяма част от работещите в сектора споделят, че се чувстват излъгани и се страхуват за работните си места, тъй като държавата не им дава необходимата сигурност, че ще имат препитание и в бъдеще, отбеляза експертът.

Кремен Георгиев оцени като правилно решението, взето на срещата за климата КОП28 в Дубай за утрояване на капацитета на ядрената енергия до 2050 година, което беше подкрепено и от България. Ядрената енергия ще има ключова роля при постигането на глобалните цели за нулеви емисии на парникови газове до 2030 година.

С уговорката, че не е специалист по ядрена енергетика, но като енергетик, Кремен Георгиев посочи, че решението за инвестиране в малки модулни реактори е правилно. Той припомни, че преди седмица европейският комисар за единния пазар Тиери Бретон обяви създаването на нов Европейски алианс за малки модулни реактори, следвайки плановете на много страни да инвестират тъкмо в тях поради тяхната безопасност и доказана висока надеждност като алтернатива на изкопаемите горива. Очевидно е, че масово се върви именно към разширяване на използването на подобен тип мощности. Във връзка с това България върви в правилната посока.

Георгиев също така приема необходимостта от намаляване на въглищата като енергиен източник на енергия, но заедно с това призова да не се дава гласност на псевдозелени, които твърдят, че можем да имаме енергиен микс съставен само от възобновяеми източници.

Истината е, че не може. Многократно казваме едно и също и все още има хора, които се опитват да убедят обществото в обратното. Мощностите на въглища, природен газ и атомните представляват базови източници на енергия, които гарантират сигурно и прогнозируемо производство на електрическа енергия. Благодарение на базовите източници на енергия имаме електрическа енергия непрекъснато и най-вече в моментите, когато има търсене, но няма например слънцегреене, няма вятър или са замръзнали водните източници, коментира Кремен Георгиев.

Представителят на АТДБ отбеляза във връзка с това, че ако имаме 50% соларни паркове, 30% ВЕЦ и 20% вятърни паркове и нямаме достатъчно надеждни източници за съхранение на енергия, то със сигурност ще има моменти, в които няма достатъчно електрическа енергия, която да обезпечи потреблението. В този момент не само няма да можем да си заредим телефона и лаптопа, няма да ни свети и лампата. Ще ни липсват елементарни удобства, предупреди Георгиев.

Един от възможните изходи от такава ситуация би бил вносът. Но в момента България е нетен износител на електрическа енергия за страните от Балканите т.е. на нашия полуостров съществува недостиг на електрическа енергия, който се покрива благодарение на нашата АЕЦ "Козлодуй" и с помощта на "лошите" въглищни централи. Ако в България има недостиг на електрическа енергия, то трудно ще се покрие общият недостиг на Балканите. Още по-трудно ще бъде да намерим свободна електрическа енергия от някъде другаде в Европа, а дори и да намерим, тя ще е толкова скъпа, че вероятно ще е непосилна за повечето българи, отбеляза Георгиев.

По неговото мнение ситуацията би била много тежка, за това браншът отдавна апелира да се вземат решения с ясното съзнание за всички възможни последици. Това, че според някои тази или другата година "може да се изкарат големи пари" от ЕС на цената на това след няколко години да нямаме с какво да си светим и да се топлим е не само безотговорност, а и пълно безумие, категоричен е представителят на АТДБ.

Кремен Георгиев беше категоричен също така, че не е против възобновяемата енергия. Но препоръча да не се вярва на фалшивите обещания за енергиен микс от 100% възобновяеми източници, защото той ще предизвика огромен недостиг и огромни проблеми. Абсолютно съм съгласен, че ВЕИ имат своето място в енергийния микс, но не са достатъчно надеждни, че да разчитаме само на тях. За да разчитаме в по-голяма степен на възобновяема енергия е необходимо да се инвестират милиарди левове в мощности за съхранение на енергия. Нещо, което ми се струва още по-трудно и от строителството на нови атомни мощности, коментира Георгиев.

Експертът наблегна и на друго - на замърсяването от фотоволтаичните панели - от добива на минералите и производството до утилизирането им. Емисиите въглероден диоксид на произведената електрическа енергия от соларни панели е 20 пъти по-малка от отделяните от въглищните мощности и 12 пъти под емисиите от газовите електроцентрали, но все пак съществуват. За производството на соларни панели и вятърни турбини се използват редки земни материали. Огромен проблем е изхвърлянето на старите панели и батерии и огромното замърсяване на околната среда, което то причинява. Дали някой зелен активист ще разясни публично какъв е пътят на един соларен панел от производството му до извеждането му от експлоатация, или предпочита да заблуждава всички, че технологията няма никакви недостатъци, попита риторично Кремен Георгиев.

Представителят на АТДБ засега и темата за заместването на въглища с природен газ. При производството на енергия от природен газ се отделят наполовина по-малко въглеродни емисии в сравнение с използването на въглища. Несъмнено замяната на въглищата като гориво с природен газ е стъпка в общия стремеж за намаляване на въглеродните емисии, каза Георгиев и добави, че всички държави в нашия регион насочват усилия и инвестиции в увеличаване на мощностите на природен газ.

Един от най-пресните примери е и завършването на газовата връзка между България и Сърбия, в момента се извършват пробни изпитания. Подобряването на газовата свързаност е изключително важна част от целия процес на трансформация. Все пак не бива да забравяме, че в бъдеще газовите трасета могат да се приспособят по тях да преминава водорода, на който се възлагат толкова големи надежди. Все пак до 2050 година има достатъчно време, в което да се развият допълнително технологиите за съхранение на енергия, както и за производство на енергия от водород. В близките години заместването на въглищата с природен газ е удачно решение, заключи Кремен Георгиев.