Президентът Румен Радев призова да не се политизират причините за енергийната криза.

В Европа се вихри невиждана, безпрецедентна до момента енергийна криза, тя не подминава и България. Причините са много, те са най-вече глобални и от вътрешен характер, каза държавният глава на инициираната от него кръгла маса за мерки за решаване на проблема с високите цени на електроенергията и природния газ и подготовката на позиция на България пред ЕС по въпроса.

В дискусията в резиденция "Бояна", участваха служебният премиер Стефан Янев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебните министри на енергетиката, на икономиката, на труда и социалната политика - Андрей Живков, Даниела Везиева и Гълъб Донев, председателят на КЕВР Иван Иванов, ръководители на енергийни дружества, представители на синдикатите и на бизнеса, кметове на общини.

Каква е оценката на президента

Призовавайки да не се политизират причините за енергийната криза, Радев посочи, че се използва кризата по един най-нелеп начин от тези, при чието управление, в продължение на повече от десетилетие, се натрупаха огромни проблеми и задължения в сектора, които не въведоха нито една базова мощност, нито една нова технология, които ни оставиха без енергийна стратегия в период, в които цяла Европа адаптира своята икономика към Зелената сделка.

Предишните управляващи са говорили едно пред нашите работници в мините и в ТЕЦ-овете, а направиха съвсем друго в Брюксел, смята Румен Радев. Не приеха навреме Механизма за капацитет и за разлика от Полша, която след 1 юли 2025 г. ще получава финансова подкрепа за своите централи, ние няма да получаваме такава. Приеха на практика и капитулираха през 2019 г. с внасянето на интегрирания план "Енергетика - климат". Знаете какви условия реално се приеха за нашите ТЕЦ-ове. На практика полузатваряне в едни кратки срокове, каза още Румен Радев.

Президентът Румен Радев обърна внимание и на "псевдолиберализация" в която попаднаха стотици малки фирми, които вече са на свободния пазар, което допълнително задълбочи кризата, в която сме в момента.

Президентът отбеляза мерките, съобщени от Европейската комисия на 13 октомври, главно за социална защита на битовите потребители - които са на регулирания пазар у нас. Във връзка с това Радев поздрави служебното правителство "за една много далновидна стъпка" - разширяването на обхвата на енергийно бедните в България и като брой и като размер на финансовата помощ.

Президентът Румен Радев събра предсравители на правителството, на бизнеса, синдикатите, на общините и експерти, за да обсъдят скъпата енергия

Снимка: БТА

Но, обърна внимание президентът, "най-важната мярка, от която България би имала полза, не присъства в съобщението на ЕК и това е или дерогация, или ограничаване и намаляване на цените на емисиите". Въглеродните емисии са единствената политически контролирана мярка от ЕК.

Какви мерки взима правителството

Регулаторните мерки на ЕК засягат битовите потребители, а за България основният проблем е цената на тока за бизнеса, каза премиерът Стефан Янев, който бе категоричен: ще търсим именно това - защита на българския бизнес, който произвежда стоки и услуги.

На този етап няма промяна за битовите потребители - те са на регулиран пазар, но в същото време са подложени на инфлационен натиск от всички продукти и услуги, които получават в ежедневието си. Това е неизбежно. Колкото и да се стремим да помагаме в това отношение, нещата са взаимосвързани, коментира Янев.

По думите на премиера, някои от мерките, например разделянето на пакетите за търговия на дългосрочния пазар на по-малки пакети, не е дало очаквания резултат. Все пак се появиха крайни потребители, но не достатъчно. Не защото мерките не са добри, а защото самият пазар, самите крайни потребители не са готови за това, добави премиерът. Те вероятно се нуждаят от регистрация на борсата, каквато нямат.

Всички тези неща са отчетени, допълнително ще бъде задълбочена работата в тази посока, допълнително ще се промени регулаторният механизъм, каза Янев и добави, че според обявената стратегия постепенно тежестта на борсата трябва да се насочи към търговията с дългосрочни продукти.

Служебното правителство е предприело вече краткосрочни мерки за излизане от кризата, свързана с високите цени на електроенергията за бизнеса и индустрията. По общо мнение на правителството и на бизнеса, дългосрочните договори липсват и това е една от причините да се стигне до настоящата ценова криза. "Тази мярка вече е предприета и ние ще я усъвършенстваме и следващия път пуловете ще бъдат на по-малки мощности разделени - до 5 мегавата, така че повече фирми да могат да участват", каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков по време на дискусията за цените на енергията.

Следващата мярка, която е била предприета съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране, е промяна на методиката на цената на доставчик от последна инстанция. Според енергийния министър тази мярка ще остави реални пари във фирмите, които не са си намерили доставчик на електрическа енергия. Справките са показали, че тези фирми са над 256 000.

От 1 ноември тази методика ще влезе в сила. Спорът е дали тези 30 лева намаление на мегаватчас са достатъчни, но в съвкупност с всички останали мерки, накрая ефектът ще бъде положителен.

Предприети са и действия по промяна на правилата за работа на енергийната борса. Живков уточни, че е било взето решение да се премахне финансовата застраховка като обезпечителна мярка за участие на борсата. Също така е започнало разглеждане и на лицензионния режим на лицензиране на търговците. Целта да се избегнат всякакви съмнения, че на борсата има търговци, които не са достатъчно компетентни да вършат тази работа или да се формира мнение, че там се извършва спекула.

Ако се върви към краткосрочни мерки за подпомагане на бизнеса, те трябва да бъдат по-скоро финансови, отколкото промяна в някои нормативни документи, счита министър Живков. Според него всяка промяна в нормативните документи изисква достатъчно дълго време, така че да не може да се реагира бързо.

Министерството на икономиката ще осигури допълнително на бизнеса 60 милиона лева за оборотни средства. Средствата ще са по Схема за подпомагане на малки предприятия - за фирми с оборот над половин милион лева, каза министър даниела Везиева. Ще подпишем споразумение за ново наддоговаряне за оборотни средства и се надявам до края на седмицата да сме готови. До месец фирмите ще могат да получат парите, отбеляза тя по време на дискусията.

Министерството на икономиката подпомага Министерството на енергетиката по схемата за подпомагане на малки фирми за 50 лева мегаватчас. Заедно с Централния депозитар министерството подготви проект за Клирингова къща за търговията с електроенергия, допълни Везиева.

По дългосрочните мерки за подпомагане на фирмите МИ работи по проектонаредба за компенсиране на бизнеса от високите цени на въглеродните емисии. Има възможност до 25 процента от стойността на продажбите на въглеродните емисии да бъдат раздадени като компенсации на фирмите, обясни Везиева.

Какви са исканията на бизнеса: Трябват извънредни мерки

Още от този месец до началото на ноември да се компенсират 600-те хиляди абонати на свободния пазар на електроенергия за големите им сметки за юли, август и септември, поискаха отАсоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. "Има ги парите, има го и механизмът", каза председателят на УС на организацията Васил Велев. Той изрази мнение, че това не е държавна помощ, защото се помага на всички.

Велев оцени като крайно недостатъчна предлаганата от служебното правителството помощ от 50 лева за мегаватчас. "Те бяха нещо за месец юли", коментира той. Според него ситуацията е извънредна и трябват извънредни мерки. По-малко от 10 процента от електроенергетиката е на природен газ, което е основната причина за повишението на цените. България не плаща скъпи суровини. Причината за повишението на цените е, че моделът на пазара е сбъркан.

Само за две тримесечия АЕЦ "Козлодуй" ще продаде над 6 тераватчаса електроенергия на суми над 360 лева за мегаватчас. От тях 300 лева са печалба. Това означава 1 800 000 лв. печалба, посочи Велев. На още няколко места има подобни печалби. Тези пари могат бързо да се върнат там, откъдето са взети, допълни той.

Бързата мярка, която ще помогне на всички, е тази - компенсиране на надвзетото, които пари ги има в България, заяви председателят на УС на АИКБ.

Очаква се "ТЕЦ Марица изток 2" да закупи 6008 тона въглероден диоксид до края на година. Това означава, че БЕХ трябва да закупи квоти за 763 млн. лева. Ако цената на въглеродния диоксид се повиши, тогава "нещата излизат в доста различни сметки", каза изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Валентин Николов.

Тарифният дефицит е 2,4 млрд. лева, който още не е минал през Комисията за енергийно и водно регулиране - т.е. не е "вкаран в цената", посочи Николов.

Той предложи инструмент, който може да се използва, без да се правят законови промени: консолидиране на банков заем от Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Има ли спасение от скъпия газ

От "Булгаргаз" призоваха лицензиантите си да планират навреме заявките си. "Затрупани сме от лицензиантите, които очевидно нямат газ", каза изпълнителният директор на "Булгаргаз" Николай Павлов.

Освен цената на природния газ, важна е и сигурността на доставката, изтъкна той. "Булгаргаз" има сключени договори с клиенти и на тях са гарантирани обвързващите заявки. В момента се вижда, че има значително увеличение на потреблението. Това говори и за лошо планиране. Това е и причината за увеличението на цените. Доста от лицензиантите - топлофикационни и газоразпределителни дружества, не са планирали добре своите заявки, заяви изпълнителният директор на "Булгаргаз".

Павлов апелира от всички отговорни органи да се направи проверка как се изпълняват лицензионните задължения, тъй като "Булгаргаз" няма безгранични възможности. "Това е много важно, защото, както в момента говорим за цени, в един момент да не говорим и за сигурност на доставките", допълни той.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов попита дали енергийното министерство предвижда да започне преговори с Русия за цените на природния газ и как ще се използват възможностите на количествата азерски газ, които могат да ни бъдат предоставени, за намаляване на цените на синьото гориво.

Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов заяви, че обществото има право на отговор с чий мандат и с какви мотиви "Булгаргаз" е предоговорил дългосрочния договор с "Газпром експорт" в съотношение 30 към 70 в полза на спотовата компонента, с която залага българските потребители в зависимост от свободния пазар. Той попита и какви са били мотивите на "Булгаргаз" да предоговори договора със СОКАР. По думите му отговорите на тези въпроси поставят под съмнение компетентността, лоялността, способността на обществения доставчик да гарантира успешна либерализация на пазара.

Павлов каза, че се очаква от обществения доставчик да разработи ценови пакети за отделните потребители в момента. Ние искаме по-малко държава, когато тя се използва за натиск и за изземване на бизнес, както беше доскоро и всички го изпитахме, сега имаме нужда от вашата помощ и затова намираме за необходимо вашата намеса за спешни преговори с "Газпром" за предоговаряне на ценовата формула при съотношение 50 - нефтена компонента, и 50 - спотова, обърна се Павлов към държавния глава. Той поиска намеса и за преговори със СОКАР за получаване на цялото количество от договорените един милиард кубични метра газ, които да участват в ценовия микс.

Какво да се прави с "Топлофикация София"

Най-вероятно БЕХ ще бъде принуден отново да изкупи дълга на "Топлофикация София" към "Булгаргаз", каза шефът на холдинга Валентин Николов.

Преди дни директорът на газовото дружество Николай Павлов заяви, че ако "Топлофикация София" не плати дълга си до 25 октомври, то може да бъде спрян газът за топлофикационното дружеството.

Необходимо е да се работи по мерки, които да компенсират "Топлофикация София" и другите потребители на природен газ за резкия ръст на цената на природния газ и тази компенсация не трябва да бъде под формата на заеми. Защото заемът прехвърля пак на крайния потребител отговорността по плащането на този провал на неработещите добре пазарни механизми. Това каза заместник-кметът на София Дончо Барбалов.

Заради силно регулирания пазар на топлинна енергия в страната се генерират загуби в "Топлофикация София", отбеляза Барбалов. това не е неочаквано, но лошото при регулираните пазари е, че рано или късно цената се плаща и обикновено се плаща от потребителите, каза зам.-кметът. Той добави, че се работи по дългосрочната реформа на "Топлофикация София", има изготвена програма и предстои нейното обсъждане в Столичния общински съвет.

Синдикатите: Минималната заплата да се увеличи още тази есен

Правителството е в правото си да определи нова минимална работна заплата още от тази есен, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

КНСБ иска от 1 ноември минималното възнаграждение да стане 700 лева, а от 1 януари догодина - 760 лева. По думите на Пламен Димитров, мярката е наложителна, тъй като населението е изложено на ускоряващ се инфлационен натиск, като това се усеща най-много от хората с най-ниски доходи.

Вдигането на минималната заплата от началото на следващия месец може да стане с постановление на Министерския съвет, посочи Димитров. Той допълни, че увеличението е неутрално за бюджета, даже по-скоро е позитивно.

Според президента на КНСБ, в настоящата ситуация е наложително да се омекоти ударът към домакинствата през следващите месеци. Лидерът на КНСБ отново припомни позицията на синдиката, че прагът на бедност трябва да се ревизира, като от 1 декември линията на бедност да стане 460 лева.

Пламен Димитров призова и за по-твърда позиция на България по отношение на Зелената сделка.

Какво вдига цените на тока, според КЕВР

Двата основни фактора, които натежават и предизвикват силно увеличение на цената на електроенергията, са високите цени на природния газ и на емисиите на въглероден диоксид, каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Ако Русия увеличи доставките на природен газ, би намалила по естествен път цената му в следващите месеци, смята Иванов. Освен това трябва да се увеличат и доставките на втечнен природен газ, допълни той.

По отношение на високите цени на емисиите въглероден диоксид, "ключът е в ръцете на ЕС". Иванов уточни, че в Брюксел функционира платформата за търговия с емисии. Според него не става въпрос да бъде налаган мораториум, но ако се увеличат количествата на предлаганите въглеродни емисии, по естествен път ще се намали и тяхната цена. Това е особено важно за България, защото голяма част от електроенергията у нас се произвежда от въглищни централи.

Какви финансови инструменти да се използват

От Българската независима енергийна борса /БНЕБ/ предложиха да се обърне по-голямо внимание на финансовите инструменти, които се предлагат за български енергийни фючърси, които са плод на сътрудничеството между българската борса и германската. Те са достъпни на пазара още от 2019 г., но все още не се проявява интерес към тези инструменти, въпреки че цялата дългосрочна търговия се прави именно през финансови продукти, отбеляза изпълнителният директор на Българската независима енергийна борса /БНЕБ/ Константин Константинов.

Второто предложение е да се организират търгове с дългосрочна доставка. Сега е удачно да се организират търгове със срок на доставка на електроенергия за 2022 г. Според Константинов ако сега се организира търг с такъв срок на доставка и консуматорите и купувачите успеят да купят електрическа енергия, макар и след известно време на по-ниски цени, това би трябвало да успокои пазара и в момента.

В края на кръглата маса Румен Радев изтъкна постигнатия консенсус за приоритетите - да се гарантира социална поносимост за българските граждани, да не поставят под риск училищата, болниците, детските градини, ВиК дружества, жп транспорт, и за бизнеса.

По отношение на предложенията на работодатели и синдикати, представени на дискусията, свързани с подкрепа от държавата, Радев очаква по възможно най-бързия начин да се уточнят механизмите, по които това да стане в рамките на закона.

На 15 октомври, работодатели и синдикатите призоваха за общонационален протест в София - на 19 октомври, пред сградата на Министерския съвет заради високата цена на тока.

Призивът е част от обръщение на Асоциацията на индустриални капитал в България /АИКБ/, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, КНСБ и КТ "Подкрепа" към потребителите на електроенергия на свободния пазар, ръководителите на общински предприятия, болници, училища, детски ясли и градини, ВиК дружества, театри, музеи и други културни институции, работници, специалисти и мениджъри на големи, средни, малки и микропредприятия.