Газови "колани": В очакване на синьо гориво по интерконектора с Гърция

Накъде ще вървят цените и ще трябват ли икономии?

Снимка: МРРБ

Газови "колани": В очакване на синьо гориво по интерконектора с Гърция

Накъде ще вървят цените и ще трябват ли икономии?

20:51 | 17 септември 2022 | Автор: Веселина Йорданова, БТА 13 3898 Снимка: МРРБ

Докато България чака най-сетне от 1 октомври да потече газ по интерконектора с Гърция, повече от десетилетие след началото на проекта, на дневен ред с настъпващата есен все повече излизат призивите за икономии на енергоносители в Европа, но и у нас.

Газови потоци

За страната ни като износител на електрическа енергия фокусът е насочен изключително към природния газ и всички възможни източници на доставка. Защото е известно, че макар преговорите с руския газов гигант "Газпром" да не са "затворена страница", такива на практика няма.

"Целта ни е да получаваме газ от различни източници - втечнен чрез терминалите в Гърция и Турция и тръбен газ, защото диверсификация не означава да заменим един източник с друг, а когато един източник не е достъпен, каквито и да са причините, да имаме други опции, за да гарантираме доставките на газ", обясни тези дни министърът на енергетиката Росен Христов.

Според него действията на служебното правителство дават резултат и затова за октомври природният газ може да поевтинее с 30 процента. Очакванията на министъра са цената за ноември да падне с още 10 на сто, ако бъдат осъществени "всички преговори с компании, които в момента имат интерес".

Със старта на интерконектора България-Гърция от 1 октомври се създават реални предпоставки за формиране на максимално добра цена за октомври. Причината за това е, че страната ни вече ще може да получи пълните количества газ по договора с Азербайджан, които са на изключително изгодна цена, обясни и изпълнителният директор на "Булгаргаз" Деница Златева.

Въпреки че тази година движението в цената на синьото гориво по месеци не е било единствено нагоре, от януари до септември тя се е повишила с близо 165 процента - сметка, която може да се направи по цените, определени от КЕВР.

За октомври "Булгаргаз" внесе заявление в регулатора за цена от 247,96 лева за мегаватчас, тоест с близо 30 процента по-ниска спрямо месец септември. За ноември обаче газовият доставчик прогнозира отново ръст - до 278,83 лева за мегаватчас.

Според председателя на КЕВР това повишение няма да се случи. Но Иван Иванов предупреди, че за да преминем благополучно зимата, са нужни икономии.

"Смятам, че индустрията и битовите потребители трябва да бъдат насърчени към намаление на потреблението на природен газ и на електроенергия. При намалено потребление, разбира се, в разумни граници, България ще може да мине през зимните месеци без никакви проблеми", каза председателят на регулатора. По думите му според последните данни от провежданите търгове, в които "Булгаргаз" участва, можем наистина да се надяваме на поносими цени в следващите месеци в количества, които могат напълно да задоволят потреблението у нас.

Енергийният министър междувременно съобщи, че запълняемостта на газохранилището "Чирен" е над 60 процента, като е изпълнена междинната цел за септември и нагнетяването продължава, за да достигнем 80 процента, както е по график за октомври.

"Булгаргаз" пък обяви, че ще подаде заявление за резервиране на капацитет до оператора на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, за 500 млн. куб. м газ на година за период от 10 години.

И все пак не съвсем ясно остава какво количество природен газ е осигурено и най-вече - докога. И ако топлофикациите категорично могат да разчитат, че колкото и синьо гориво да има, тяхното потребление е приоритет, то бизнесът в момента чака не само сигурни доставки, но и проектодоговор с "Булгаргаз" за следващата година.

За момента действа компенсаторна мярка за фирмите единствено за скъпия ток, която беше гласувана от предишното Народно събрание.

Работи се по формула за справедлива подкрепа за бизнеса по отношение на компенсациите за цените на природния газ, увери икономическият министър Никола Стоянов. Твърдото ми мнение като министър на икономиката е, че компенсациите трябва да бъдат както за електрическата енергия, така и за природния газ, и ние ще внесем такова предложение в следващия парламент, потвърди министърът.

Стоянов не конкретизира схема, но посочи именно сумата, след която бизнесът може да разчита на помощ за фактурите за тока - 250 лева на мегаватчас.

Големите предприятия, зависими от енергоносителите за производството си, обаче вече не вярват на думи.

"На бизнеса се обещават компенсации за газа от април насам, нека да видим нещо реално - каква е схемата, откъде ще се финансира, за кои предприятия ще се прилага", коментира за БТА Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).

"Към момента единственият механизъм, който ни крепи, са компенсациите за електроенергия, но те са гласувани до края на тази година", каза още той и изрази притесненията на фирмите, че има голям риск да останат и без тях заради прогнозите на социолозите за "шарен" парламент.

И напомни, че свръхпечалбите на дружествата в енергетиката у нас могат да бъдат разглеждани като източник на компенсации, но не и да обложим доставчиците на газ, защото те плащат на външни доставчици. Освен компенсации за газа, бизнесът иска да се гарантират дългосрочни доставки на предвидима цена и докато е възможно да продължи компенсаторният механизъм за електроенергията.

74 процента от компаниите у нас използват природен газ, а само 37 на сто могат да го заменят с алтернативно гориво, показват данни от анкета с българските предприятия, проведена от икономическото министерство през август. 60 процента от фирмите пък не могат да намалят обемите си на консумация.

На този фон работодателите се обявиха против намерения азерски газ на ниска цена да бъде запазен само за топлофикациите, а от там реално - за отоплението на битовите абонати. В писмо до институциите Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) настоя индустрията да продължава да купува природния си газ на достъпни цени, за да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортният потенциал на икономиката. От КЕВР се обявиха за широка обществена дискусия по темата, а от Министерството на икономиката посочиха, че за това липсва работещ парламент.

Има и добра новина - енергийният министър Росен Христов увери през изминалата седмица, че не се очаква режим на тока в България.

А режим на газа?

ИЗБРАНО