Добавянето на системи за улавяне и съхранение на въглерод (Carbon capture and storage - CCS) към електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, ще бъде с неустойчиви последици за цените на електроенергията, като обществеността, бизнеса и правителствата вероятно ще понесат огромните разходи. Това се посочва в нов доклад на Института за енергийна икономика и финансов анализ ( Institute for Energy Economics and Financial Analysis (IEEFA).

"Икономическата аргументация за CCS в енергийния сектор е слаба, предвид несигурностите на вложените разходи за финансиране, продължаващите неуспехи на технологията и постоянно подобряващите се алтернативи", казва съавторът на доклада Christina Ng, отговаряща за дълговите пазари и ръководител на изследването към IEEFA . "Въпреки това политиците го признават за устойчива инвестиция или твърде лесно предоставят щедро финансови стимули за производителите и разработчиците на CCS.

CCS в енергийния сектор предвижда директно улавяне на въглеродния диоксид (СО2) от електроцентралите, след което го компресира, транспортира и съхранява и е една от възможностите, които се обсъждат като решения за производство на енергия с нулеви емисии. Той обаче е изправен пред много предизвикателства, включително и опасения за околната среда.

Обобщителният документ в Шестия доклад за оценка, публикуван от Международната група по изменение на климата на 20 март, определя CCS като най-непредпочитан вариант за смекчаване на нетното намаляване на емисиите до 2030 г. за енергийния сектор. Решенията с по-висок приоритет включват вятърна и слънчева енергия.

3eNews

Според доклада, прилагането на технология за улавяне на въглерод към производството на електроенергия от въглища и газ, още преди да се обмисли необходимият транспорт и съхранение на CO2, значително ще увеличи капиталовите разходи на съоръжението, както и оперативните разходи и тези за гориво, което ще повлияе на инвестицията.

"Цената на CCS като опция за декарбонизация е над цената на технологията за улавяне на въглерод. Транспортът, съхранението, мониторингът и проверките, плюс всички допълнителни разходи за съответствие и отговорност ще трябва да бъдат взети под внимание, за да може CCS да се счита за решение за климата", казва съавторът на доклада Michael Salt, енергиен икономист и финансов анализатор, поканен като сътрудник от IEEFA.

Според докладa, държавното субсидиране противоречи на необходимостта от отговорно използване на публичните средства в светлината на технически по-надеждните и икономични опции, предоставяни от алтернативите за възобновяема енергия с възможностите за съхранение.