17-11-2017 20-11-2018

Енергийна свързаност и трансформация - предизвикателствата пред България и чуждестранният опит

Страната ни има потенциал в чистата енергетика, стига да го използва и доразвива - това стана ясно от изказванията в панела "Енергийна свързаност и трансформация на базовите енергийни мощности" от форума Green Week 2023

Снимка: Иван Коловос

Енергийна свързаност и трансформация - предизвикателствата пред България и чуждестранният опит

19:26 | 20 юни 2023

| Редактор : Виктор Стефанов

3 965 Снимка: Иван Коловос

Екипът ни в Министерството на енергетиката ще се вслушва внимателно в експертните мнения на професионалната общност и ще търси механизмите за проактивна подкрепа на знаещите, можещите и почтените експерти, сподвижници, предприемачи и инвеститори.

Green Transition

Тези думи на министъра на енергетиката Румен Радев дадоха начало на изказванията в панела "Енергийна свързаност и трансформация на базовите енергийни мощности" от най-мащабния регионален форум за зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден - Green Week 2023, организиран за трета поредна година от Dir.bg и 3E-news. Модератор на панела беше енергийният експерт Славчо Нейков.

Днес е първият от трите дни на дискусии, в които участват над 130 панелисти от 10 държави.

Много са предизвикателствата за бъдещето на българската енергетика, каза министър Радев, изброи основните и изрази увереност, че намирането на отговори започва първо с формулирането на адекватни и обществено значими въпроси, минава през дискусии със заинтересованите страни и с излагането на открити позиции и ангажирани тези.

Какъв път да изберем, за да сме пълноценна част от общата европейска енергийна система, но заедно с това да осигурим достоен житейски хоризонт пред хилядите работещи в отрасъла и техните семейства - това е крайъгълният въпрос, стана ясно от думите на министър Радев.

Министърът на енергетиката остана в залата до края на изказванията, което, според някои от панелистите, е уникално за подобни събития с участия на представители на властта. В същото време му бяха дадени идеи и съвети, както и отправени препоръки.

Предизвикателствата пред България

Румен Радев - министър на енергетиката

Снимка: Иван Коловос

Сякаш като отговор последва изказването, изслушано на запис, на Матю Болдуин, заместник генерален директор на Генерална дирекция "Енергетика" към ЕК. Той очерта главните предизвикателства пред България.

да използва огромния си потенциал и да ускори изпълнението на заложеното в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като се стреми към декарбонизация, така че да се използват 1,4 млрд. евро инвестиции, планирани за 2023 г.
да намали зависимостта от изкопаеми горива, като използва повече възобновяеми източници на енергия (ВЕИ). Болдуин упрекна, че миналата година са били инсталирани само 200 мегавата ВЕИ при заявени много повече.
да усъвършенства инфраструктурата (наблегна на електропреносната мрежа),
да опрости процедурите за включване - с автоматизирани системи за измерване. по-добра гъвкавост, шанс пред повече потребители, стимули за енергийна ефективност (в сградите например).
инициативите да се насочат и към справяне с енергийната бедност.
да сложи акцент на иновациите.
да приоритизира централизираното топлоподаване.

Матю Болдуин, заместник генерален директор на Генерална дирекция "Енергетика" към ЕК

Снимка: Иван Коловос

Бъдещето започва от днес

Константинос Теофилактос, генерален секретар на Института за енергийна политика в Югоизточна Европа, си зададе реторичния въпрос: свързани ли сме и ако да - как. Свързаността е предпоставка а енергийна ефективност, а самата енергийна ефективност гарантира лесен, надежден и евтин начин за декарбонизация на сградите, транспорта, индустрията.

Изследване на института показва, че регионът се характеризира с различни енергийни системи, между които липсва свързаност. Как да наваксаме, как прилагаме енергийните директиви и енергийните одити, които дават препоръки за подобряване на енергийната ефективност, които отиват в коша, стана ясно от думите на Теофилактос.

Константинос Теофилактос, генерален секретар на Института за енергийна политика в ЮИЕ

Снимка: Иван Коловос

И разковничето за повишаване на енергийната ефективност е във внедряването на надеждни интелигентни системи - интелигентни сгради, цели градове. Но за тях са необходими средства - подкрепа от структурните и кохезионните фондове, но и воля воля за популяризиране на енергийната ефективност, защото бъдещето започва от днес.

Да живееш в интересни времена

Да живееш в интересни времена - това не е проклятие, както са казали китайците, а е възможност. Така започна изказването си Андрей Живков, член на съвета на директорите на БЕХ и министър на енергетиката в служебното правителство на Стефан Янев през 2021 г.

Живков припомни времето на дефицит на енергийни ресурси, който изстреля цените нагоре през 2021 г. Това, каза той, миришеше на война. "Не предполагахме, че ще има война, но тя се случи".

Андрей Живков, член на съвета на директорите на БЕХ

Снимка: Иван Коловос

Дефицит, високи цени, война - всичко това ни даде нов поглед към енергийната свързаност; ние сме една общност, която трябва да решава проблемите като цяло. Но и тя създава проблеми - по изграждане на свързаност и с балансирането.

С възобновяемите източници дойде поредно предизвикателство - балансирането на енергийната система, особено за страните с развити ВЕИ. Живков отбеляза създаването на дружеството "Национален енергиен оператор" ЕАД, с основна цел да ускори балансираното развитие на мощности за зелена енергия у нас. Разучаваме проекти, технологии, включително за ПАВЕЦ, които да са в полза за енергийния оператор.

Перспективите пред страната

В друг панел от форума председателят на Надзорния съвет на Електроход Асен Христов каза, че зеленият преход е пълна анархия и липсва какъвто и да е план. След тези остри думи главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов каза, че организацията има план за развитие на енергетиката, изготвен от консултанти. Негов акцент е страната ни да запази своята конкурентноспособност. Иновации, инвестиции в ядрената енергетика, икономически целесъобразни инвестиции - сега на преден план трябва да излязат експертите, изтъкна Михайлов. Той отбеляза, че въглищните централи са част от зеления преход.

главният изпълнителен директор на Американската търговска камара в България Иван Михайлов

Снимка: Иван Коловос

Михайлов изрази увереност, че вече се вижда една по-ясна посока за мястото на България в региона.

Светослав Иванов, изпълнителен директор на "Овергаз Инк.", подчерта, че е време да се осъзнае, че енергетиката не е само електроенергетика. В същото време той подчерта, че в своя зелен преход България е една от най-енергоемките държави и това е така защото използваме остаряла система за производство на електроенергия (вкл. с въглища) и пренос.

Иванов е категоричен, че България е на ниво, на което може да използва природния газ за битови потребители. Той призова министър Радев да отвори ушите си към експертизата.

Светослав Иванов, изпълнителен директор на "Овергаз Инк."

Снимка: Иван Коловос

Сред акцентите в изказването на Иванов открояваме този, че страната разполага с хиляди километри газоразпределителна мрежа, която може да се използва и за пренос на водород.

Както можеше да се очаква Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум, започна с думите, че ядрената енергетика се е отърсила от страха от последните 10-ина години. Той смята, че като консуматор трябва да удвоим енергопрозводството, за да осигурим водород и електроенергия за електромобилите.

Манчев препоръча на двете площадки за АЕЦ - в Козлодуй и Белене, да се изградят големи електролизерни инсталации, за да се произвежда водород. Но трябва да се увеличи капацитетът за свързаност - поне два и половина пъти.

Ядрената енергетика стои в базата - България има огромно богатство - две площадки за ядрени мощности. Трябва да се реши как ще участва държавата в тях - като собственик или на принципа Публично-частно партньорство, коментира Манчев.

председател на Българския атомен форум

Снимка: Иван Коловос

Как се справя Молдова

В дискусията се включи Вадим Чебан, главен изпълнителен директор на МОЛДОВАГАЗ. Той разказа, че енергийният преход на Молдова в свързан засега предимно с надеждни доставки. До неотдавна имахме контакти само с Газпром. За три месеца от 2019 г. с помощта на "Булгартрансгаз" и румънския оператор започна изпълнение на реверсивния поток "Трансбалкан", като по този маршрут доставяме газ от 2022 г. - 250 млн. куб. метра, включително от Гърция. Купуваме и от индустриални доставчици. Потоците са от юг на север и от запад на изток. Сега имаме енергия, имаме електроенергия. купуваме от Румъния, за газа търсим повече - купуваме през лятото и го съхраняваме в Украйна. Сега формираме пазара и вървим добре, отбеляза Чебан.

Вадим Чебан, главен изпълнителен директор на МОЛДОВАГАЗ

Снимка: Иван Коловос

"Енергийната ефективност, ВЕИ - за нас това е въпрос на живот и смърт. Обсъждаме промяната на манталитета, търсим нови умения на пазара, създаваме нови пазарни институции, нов капацитет." В този нов път Молдова разчита на "Булгартрансгаз", гръцката компания ДЕПА.

Европейската интеграция работи на практика - Молдова е пример за това, подчерта модераторът Славчо Нейков.

Плановете на СОКАР

От изказването на българския представител на СОКАР в България Росен Симидчиев разбрахме, че азерската държавна компания има само две представителства в Европа - в Германия и в нашата страна. Българското представителство може да прерасне и в регионално.

СОКАР доставя в Грузия, Турция, Гърция, България и Румъния, ще разширява пазарите си до 9 страни в Европа. Предстоящите страни вносители са Унгария, Сърбия, Словакия. През миналата година Азербайджан е доставила за Европа 8 млрд. куб. метра природен газ, за тази годна е планиран износ за ЕС от 12 млрд. куб. метра - от общо 24 млрд. куб. метра износ (останалите количества са за Грузия и Турция).

Росен Симидчиев - представителство на СОКАР в България

Снимка: Иван Коловос

Азербайджан проучва възможностите за износ на зелен водород, като кооперира перспективите за това с производителите на възобновяема енергия в страната.

Развитието на регионите

Панелът включи изказванията и на представители на неправителствения сектор.

Кристина Лазарова, съосновател и представляващ Платформа Brown to Green, ангажирана и с проектите за трансформация на ТЕЦ Бобов Дол, заяви, че зеленият преход не са само фотоволтаци, а е природен газ, водород, вода. Тя препоръча съживяване на Фонда за справедлив преход, облекчаване на разрешителните режими, същевременно създаване на регулации за водорода.

Кристина Лазарова, съосновател и представляващ Платформа Brown to Green

Снимка: Иван Коловос

Лазарова наблегна и на проектите в ТЕЦ Бобов Дол: 100-мегаватов фотоволтаичен парк и изграждане на 5 газови когенератора с обща мощност от 42 мегавата.

Румяна Грозева, директор на Агенцията за регионално икономическо развитие - Стара Загора, каза, че в района се търсят дигитално устойчиви решения за енергийния преход и се запита защо още възприемаме този преход като заплаха. Тя препоръча Териториалният план да бъде обсъден в Стара Загора, за да видят хората за какво става дума. И постави пръст в раната: защо България не направи нищо, за да се възползва от Модернизационния фонд за да преобразуваме въглищните региони.

Да отбележим, че Модернизационният фонд подпомага инвестициите в производството и използването на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност, акумулирането на енергия, модернизирането на енергийните мрежи, в т.ч. топлоснабдяването, тръбопроводите и електроподаването, както и справедливия преход в регионите, зависими от изкопаеми горива.

Румяна Грозева, директор на Агенцията за регионално икономическо развитие - Стара Загора
Снимка: Иван Коловос

Замърсителят плаща

Балин Балинов, координатор на кампания "Енергийни решения" в "Грийнпийс" - България, се включи в дискусията, облечен с блуза, на която пишеше "Замърсителите трябва да плащат".

Темата за енергийния преход минава през всички нас. От 1980 до 2021 г. 195 000 души са загубили живота си от екстремни климатични явления, а икономическите щети се изчисляват на 560 млрд. евро. Тук не включваме здравните ефекти от замърсения въздух, отбеляза Балинов.

Той заяви, че и преди 2021 г. някои от въглищните централи са получавали безплатни квоти срещу обещания за модернизация, които не са били изпълнили.

Балин Балинов, координатор на кампания "Енергийни решения" в "Грийнпийс" - България

Снимка: Иван Коловос

Представителят на "Грийнпийс" - България смята, че повишеното ниво на свързаност в Европа ще реши въпросите за сезонността на възобновяемата енергия. Според Балинов централите на въглища са базови само за климатичните промени - затова последващите инвестиции в централи с изкопаеми горива раждат нови и повече опасности.

Чуваемостта в това отношения трябва да е по-голяма, каза по темата Славчо Нейков и отбеляза, че по принцип е така: замърсителят трябва да плаща.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори" (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.

Green Week 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.

ИЗБРАНО