За зеления водород, който се произвежда от възобновяеми енергийни източници чрез електролиза, през последните години се говори като за "горивото на бъдещето", като в този дискурс участват политици, енергийните фирми и професионалисти от всички области. За съжаление, въпреки тези дискусии, като че ли се разпространяват повече заблуди отколкото знания, а зеленият водород се превръща в "панацеята" за всички енергийни проблеми, коментира в свое изследване енергийният експерт Симеон Белорешки на екологично сдружение "За Земята".

Важно е да се зададе въпросът дали има реалистичен потенциал и капацитет в България да се произвежда зелен водород. За да се произвежда зелен водород са необходими вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. Простият отговор е, че България има огромен потенциал за производството на зелен водород, тъй като притежава огромен воден ресурс - Черно море, а в страната има и достатъчно слънце - това са и двата най-важни компонента за производството на зелен водород. В момента все още няма капацитет, но той все пак може да се изгради с времето. Или с други думи - България теоретично има реалистичен потенциал да задоволи всичките си енергийни нужди.

На практика обаче нещата стоят съвсем различно и те водят до нуждата от отговори на следните въпроси:

  • Кои сектори от икономиката искаме да модернизираме така, че да използват водород? Има ли и други алтернативи на водорода, които са или по-лесни, или по-евтини, или и двете?
  • Доколко държавата трябва да се намесва/субсидира подобен процес, както и защо трябва да го прави?
  • Кои ще са крайните клиенти, какви ползи ще доведе това за тях?
  • Колко време ще трае този преход и имаме ли ресурси - като под ресурси не говорим само за финансов ресурс, а за хора, инфраструктура, законодателство. Тук спада и въпросът за цената, но той е следствие на всичко останало, а за съжаление почти всяка дискусия започва първо с това.
  • Откъде трябва да започнем и какви да са приоритетите?

Основната нужда от декарбонизация чрез зелен вородод е съществуващата промишленост и рафиниране. Дори и най-добрият сценарий на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите. Що се отнася до намаляването на емисиите, няма никакъв смисъл да се говори за зелен водород, складиране, транспортиране преди да са декарбонизирани най-големите емитери на CO2, които в момента използват водород получен от природен газ (сив водород).

3eNews