Европейската комисия прие днес два делегирани акта съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници, за да определи подробни правила за понятието "водород от възобновяеми източници" в ЕС, съобщи БТА, като се позова на информация от Комисията. Тези актове са част от широката регулаторна рамка на ЕС за водорода, която включва както инвестициите в енергийната инфраструктура и правилата за държавните помощи, така и законодателните цели за водорода от възобновяеми източници за промишления и транспортния сектор.

Актовете ще гарантират, че всички възобновяеми горива (течни и газообразни) от небиологичен произход (известни като RFNBO -  Renewable Fuels of Non Biological Origin) се произвеждат от електрическа енергия, добита от възобновяеми източници. Те освен това ще дадат възможност на страните членки да включат водорода в енергийните си цели и ще дадат сигурност на инвеститорите. ЕС планира да достигне 10 милиона тона "домашно" производство на водород и още толкова от внос в рамките на плана "РипауърИЮ" (REPowerEU).

В първия делегиран акт се определя при какви условия водородът, горивата на основата на водород или другите енергоносители могат да се считат за RFNBO. Актът изяснява принципа на "допълняемост" за водорода, заложен в Директивата на ЕС за енергията от възобновяеми източници. Устройствата за електролиза за добив на водород трябва да бъдат свързани с възобновяеми мощности, като така се стимулира увеличаването на обема на електричеството, произведено от "зелени" енергоизточници. Така добивът на водород допълнително стимулира декарбонизацията на икономиката.

ЕК приема, че отначало мащабът на добива на водород ще бъде малък, но постепенно ще расте с пускането в експлоатация на големи електролизатори. По оценки на Комисията към 2030 г. ще бъдат необходими около 500 тераватчаса възобновяемо електричество, за да бъдат добити заложените като цел 10 милиона тона водород, което отговаря на 14 на сто от цялото електрическо потребление в ЕС.

Във втория делегиран акт се предвижда методика за изчисляване на емисиите на парникови газове за целия жизнен цикъл на RFNBO.

Двата акта са взаимосвързани и едновременно необходими за отчитането на горивата за целите на държавите членки в областта на енергията от възобновяеми източници.

Всъщност миналия декември стана известно, че възобновяемият (зелен) водород се дефинира като водород, който, първо, получава енергийното си съдържание от възобновяеми източници, различни от биомаса; и, второ, постига 70% намаление на емисиите на парникови газове в сравнение с изкопаемите горива.

А водородът с ниско съдържание на въглерод (синият водород) се дефинира като водород с енергийно съдържание, което се извлича от невъзобновяеми източници и отговаря на прага за намаляване на емисиите парникови газове от 70% в сравнение с водорода, базиран на изкопаеми горива. 

Експерти коментираха тогава, (в Inside Energy and Environment) че тези определения означават, че правилата на ЕС за максималния интензитет на емисиите парникови газове от възобновяеми ("зелени") и нисковъглеродни ("сини") ще бъдат като цяло сходни, тъй като Директивата за газа и водорода определя едни и същи критерии за въздействие на декарбонизацията и за двете (т.е. 70% намаление на парниковите газове). Прагът на намаление за възобновяем и нисковъглероден водород вероятно ще бъде изчислен с помощта на подхода "от кладенеца до вратата" ("well-to-gate") - подход, при който емисиите се оценяват през жизнения цикъл от суровината до точката на производство. Това означава - емисии, свързани с производството на суровините по цялата верига, транспортирането - по цялата верига и производството на водород на място.