Държавата планира да изгради нова газопроводна инфраструктура, която да се използва и за доставки на зелен водород в следващите пет години. Новите газопроводи ще са с обща дължина около 175 км, а за тяхното изграждане в района на Маришкия басейн са предвидени 477,2 млн. лева. Това е записано в обновения проект за Национален план за възстановяване и устойчивост. От предвидените средства 333 млн. лева се очаква да бъдат отпуснати от ЕС чрез Инструмента за възстановяване и устойчивост.

"Проектът цели създаване на възможност за постепенното преустановяване използването на въглища за производство на електроенергия и поетапна замяна на горивната база в топлоелектрическите централи във въглищни региони на страната чрез използването на алтернативни екологосъобразни енергоносители като водорода. Това ще доведе до намаляване и в последствие елиминиране на емисиите на парникови газове, резултат от производството на електроенергия от твърдо гориво в тези региони", е записано в Националния план.

Чрез създаване на инфраструктура, подходяща за пренос на водород, реализацията на проекта ще създаде условия за широкомащабно реформиране на енергийния сектор в страната, изразяващо се в постепенна декарбонизация на енергетиката и икономиката. По проекта се предвижда изграждане на нова довеждаща газопроводна инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива, за захранване на "ТЕЦ Марица Изток - 2", ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" и ТЕЦ "Ей и Ес - 3С Марица Изток 1", заедно с други потребители в източномаришкия въглищен басейн. От доставките на екологично чисто гориво вероятно ще може да се възползва и ТЕЦ "Брикел", въпреки че това не е записано в Плана.

Предвидено е и изграждане на газопровод до ТЕЦ "Бобов Дол", както и други производители в региона. Газопроводното отклонение за централата край Голямо село ще е с дължина от около 50 километра.

"С цел осъществяване на прехода на икономически обоснована цена и гарантиране на сигурност, надеждност и непрекъсваемост на енергоснабдяването в страната и съответните региони се предвижда до наличието на достатъчно производствени мощности за водород газопроводната инфраструктура да се използва за пренос на нисковъглеродни газообразни горива (водород, биогаз, природен газ) и техните смеси в различни съотношения. В тази връзка, инфраструктурата ще бъде свързана със съществуващата газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД", пише още в Националния план. Тези инвестиции в Маришкия басейн ще позволят и използването на природен газ от интерконектора Гърция - България (IGB) за захранване на енергийните централи.

Според Плана, реализирането на проекта ще даде тласък в развитието и на газоразпределителната инфраструктура в тези региони, осигурявайки възможност за доставки на нисковъглеродни газообразни горива, в т.ч. водород, и за други потребители като по-малки промишлени и административни обекти и битови потребители (домакинства). По този начин проектът ще позволи внедряване на иновативни технологии и ще допринесе за намаляване, както на емисиите на парникови газове, така и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици и вредни вещества в съответните региони.

В документа не са дадени подробности, но се открояват два важни акцента, върху които тепърва ще се работи. Първият е, че към сега съществуващите газопроводи ще се създават нови отклонение - например връзката на IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) с българската газопреносна мрежа е предвидена да бъде край Стара Загора, е не в Гълъбово.

Важно е да се знае, че чрез газопроводите може да се пренасят минимални количества водород. В момента тестово и на локални места се добавя водород в газоразпределителната мрежа и то само до 30% от пренасяните количества. В преносната мрежа са рядкост подобни проекти, а в Германия се изграждат изцяло нови водородни тръбопроводи за нуждите на индустрията.

В самите въглищни ТЕЦ-ове и в момента има работещи електролизатори, които създават водород, използващ се за нуждите на блокове. Тук идва и вторият проблем на тази идея от плана. В годините назад е обсъждана идеята за смяна на горивната база на четирите ТЕЦ-а. Най-бързо и лесно това може да се случи в американските централи AES и в "КонтурГлобал Марица Изток 3", които са в добро технологично състояние. Вложенията в държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" за преминаване на блоковете на природен газ ще отнемат много време и финансов ресурс.

Грубите сметки на експертите показват, че ще са нужни над 1 милиард лева вложения за подобна газова инициатива, но инвеститорите са скептично настроени, засега. Причината е, че Европейската комисия приема природния газ за "временно гориво" - само докато трае енергийният преход и е напълно възможно след 10 години ЕС да спре да подкрепя изцяло проектите на природен газ. Тогава и фокусът върху водородната индустрия ще бъде много по-голям. В същото време да говорим за преминаване на въглищни ТЕЦ-ове да работят на водород е икономически неоправдано към днешна дата, обясняват запознати с процесите.

Също така т. нар. "американски централи" у нас непрекъснато се използват за политически цели и са сочени с пръст от някои, което подкопава желанието на инвеститорите да обмислят доколко е добре да продължат дейността си у нас и след прекратяването на срока на дългосрочните договори.

От информацията в Плана става ясно още, че в България е налице интерес към водородните технологии и около 10 организации и компании вече членуват в Европейския алианс за чист водород.

3e-news.net