България има шанс да направи решителни стъпки към ускорена зелена трансформация чрез данъчни стимули като намаляване на ставката на ДДС за зелени технологии. Това ще подпомогне гражданите и бизнеса в прехода към евтина и чиста енергия, към по-чисти материали и тяхното рециклиране. Тази стъпка може да се окаже и стимул за иновации, ако бъде съчетана с палитра от стратегически мерки.

Кризите на сигурността и икономическите проблеми в ЕС неминуемо изместиха фокуса на политическия дневен ред. Мнозина прибързано обявиха Европейския зелен пакт за грешка, от която трябва да се разграничим. В същото време основната цел на България е да затегне фискалната дисциплина поне тази година, за да гарантира влизането в еврозоната. Допълнително, страната има спорен опит с намаленото ДДС за ресторантьорите и туристическия бранш - временна мярка от пандемията, която без ясна обосновка беше удължавана и нанесе сериозни щети на бюджета.

Чудите се защо, в такъв момент - когато "зеленото" е в немилост, бюджетната дисциплина е приоритет, а намаленото ДДС има лоша репутация - някой би предложил точно намаляване на ДДС за зелени технологии? Ами защото въпреки лавината от кризи, екологичната и климатичната криза не са отменени и няма как да престанат да бъдат важни и да предполагат навременни действия. Защото се надяваме след влизането в еврозоната да можем да си позволим малко повече гъвкавост. И защото спорният опит с намаленото ДДС не е доказателство, че мярката е лоша по принцип, а че в България често не успяваме или не искаме да прилагаме добрите мерки по правилния начин, защото на други места това работи добре.

Подобна мярка за намалено ДДС за зелени технологии не само е възможна, но е и напълно съвместима с европейското законодателство. Съгласно Директива (ЕС) 2022/542, държавите членки могат да прилагат намалени ставки на ДДС за стоки и услуги, които подпомагат устойчивото развитие и намаляването на въглеродните емисии. Това включва технологии като слънчеви панели, термопомпи и системи за енергийна ефективност. Редица държави вече прилагат тези мерки с видими успехи.

В Румъния например ДДС за слънчеви панели и други зелени технологии е намален от 20% на 5%, което значително улеснява достъпа до тях. Германия също прилага нулева ставка на ДДС за слънчеви панели, монтирани на жилищни сгради. Тези политики водят до по-бързо внедряване на зелени технологии и до намаляване на енергийните разходи за домакинствата и бизнеса.

България има всички основания да последва този пример след влизането в еврозоната. Намаленото ДДС за зелени технологии ще намали нуждата от преразпределяне на средства през бюджета и ще подпомогне страната да изпълни ангажиментите си по Европейския зелен пакт и реформите по Плана за възстановяване. Освен това, такава мярка ще е директно насочена към средната класа - в момент, в който повечето политики облагодетелстват домакинства в енергийна бедност, а средната класа остава донякъде пренебрегната. Точно тези стимули могат да насочат нейното потребление в правилната посока.

Нека вземем конкретен пример за потенциалния ефект от намаленото ДДС, сравнявайки със съседна Румъния. През 2024 г. българският автомобилен пазар отбеляза исторически рекорд с почти 60 000 регистрирани нови автомобила - ръст от почти 16% спрямо 2023 г. Въпрос на анализ е дали намалено ДДС за електрически и хибридни автомобили, в комбинация с ясни критерии за "зелени" обществени поръчки, би имало още по-голям ефект - особено при над 1000 нови автомобила, купени само за МВР през 2024 г.

Ето пример как би изглеждало ценовото сравнение за различни версии на средноголям SUV модел, ако стандартната ставка от 20% остане за бензиновите модели, а за plug-in хибридните и електрическите версии бъде намалена на 5%:

  • Бензинов модел: Цена без ДДС: 54 433.33 лв., цена с 20% ДДС: 65 320 лв.
  • Plug-in хибрид: Цена без ДДС: 72 683.33 лв., цена с 20% ДДС: 87 220 лв., Цена с 5% ДДС: 76 317.50 лв.
  • Електрически модел: Цена без ДДС: 86 212.50 лв., цена с 20% ДДС: 103 455 лв., Цена с 5% ДДС: 90 523.13 лв.

Разликите са значителни, нали? Подобна политика би могла да накара много купувачи да обмислят преход към по-екологичен автомобил по чисто икономически причини - особено като се вземат предвид по-ниските експлоатационни разходи при електромобилите и хибридите. Да, България постепенно подмладява автопарка си - от средно 20-годишни автомобили през 2016 г. до около 15-годишни днес. Но покупката на нов автомобил е дългосрочно решение - и тези закупени автомобили се очаква да бъдат наоколо поне за следващите поне 15 години, т.е. до към 2040 г. Каквото от този дял от 50-60 хиляди нови автомобила годично можем да повлияем да бъде в по-добър синхрон във зеления преход, все ще бъде от полза.

Затова е изключително важно модернизацията на автопарка и изобщо на технологиите у нас да стане по възможно най-чистия начин. Това не е просто въпрос на "зелена политика", а на стратегическа инвестиция в по-добро качество на живот. Още повече, че с въвеждането на новата Европейска схема за търговия с емисии (ETS2), която ще обхване горивата за транспорт, цените на горивата ще растат. Колкото по-бързо и по-широко навлязат чистите технологии, толкова по-мек ще бъде финансовият удар върху българските домакинства и бизнеси.


*Авторът Генади Кондарев е старши сътрудник в E3G, който работи за насърчаване на амбициозни климатични политики в Централна и Източна Европа. Той се фокусира върху ускоряването на изхода от употребата на изкопаеми горива и засилването на сътрудничеството по отношение на чистата енергия в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция. В ежедневната си работа той анализира климатичната и енергийната политика, оценява национални стратегии и тенденции, като свързва ключови участници в търсене на синергия и диалог за зелената трансформация.

ИЗБРАНО