През последния месец темата за влизането в Еврозоната, по която в политическите среди и в обществото уж имаше консенсус, изведнъж изостри тона между партиите в парламента и дори някои, като БСП например, които досега бяха "за" еврото, изведнъж проявиха колебливост, обявявайки се за отлагане на процеса - а дори и за отказ от еврото. Това, а и впечатлението, че повече от година подготовката за влизане в Еврозоната "се проспива", различните примери с други държави - Хърватия, която тръгна към еврото след нас, а се присъединява година преди нас и други страни, които не планират въвеждане на еврото, водят до объркване сред хората и предизвикват противопоставяне сред различни групи в обществото. Добрата новина е, че парламентът успя да обедини позициите на голяма част от партиите и прие решение, с което задължи правителството и БНБ да ускорят работата си по приемането на еврото на 1 януари 2024 г. Лошата, че отново бяха повдигнати въпроси за ефекти от влизането в еврозоната, които плашат населението с обедняване.
За това какви са ползите за бизнеса и хората от влизането на България в Еврозоната и има ли рискове, които трябва предотвратим, разговаряме с бившия министър на финансите Владислав Горанов.
На хората с неясна репутация (или неясна мотивация), които използват темата евро, за да всяват паника сред населението, бих им казал: Ние поддържаме Валутен борд именно в евро, така че ако залагаме срещу еврото, означава, че залагаме срещу лева. В момент, в който говорим за разпад на Европа, ние говорим за разпад на котвата, за която нашата валута е закачена, коментира Горанов в интервюто за Dir.bg и 3еNews.
Той посочи като пример Хърватия, като подчерта, че периодите на превалутиране ще бъдат аналогични и в България. Достатъчно по-рано цените започват да се обявяват и в лева и в евро, за да може постоянно да се следи дали се спазва курсът на валутата 1,95583, с който България ще се присъедини и с който българския лев ще се замени в евро. В самата технология на превалутиране няма причина за промяна на цените. Дори ако говорим за закръгляване, то ако гледате чисто механично цената трябва да падне. Ако вчера са ви продавали кафе за 2 лева, а утре ви го дадат за едно евро , то ще ви го дават за 1,95583 лв. Самият курс води до намаляване на цените . В дадения пример с кафето ми го дават за 2 лева, но аз ще го платя в евро и ще спестя 5 ст. от сегашната цена, коментира бившият финансов министър. И допълни, че държавите, които се присъединиха по- рано към еврозоната , започнаха по-бързо да забогатяват, тъй като инвестициите в тях бързо се увеличиха. Намаляване на понятието валутен риск за инвеститорите които влизат от ЕС в България, ще ускори и увеличи инвестициите у нас, лихвените разходи на правителството ще паднат и оттам има възможност да се инвестира в различни сфери. Лихвите на бизнеса и потребителите ще намалеят , защото те са функция от кредитния рейтинг на държавата, а кредитните агенции казват, че ще подобрят кредитния рейтинг на България, ако се присъединим към еврозоната. Отделно ще можем да участваме в управлението на Европейската централна банка и в този смисъл да участваме при взимането на решенията там. А ще можем и за първи път от 25-26 години да водим монетарна политика - нещо, което във Валутен борд не е възможно.
В момента, в който трябва да се извадят от възглавниците сивите левове и да ги обменят в бели такива, това ще създаде много проблеми на сивия сектор и част от противниците на еврото се тревожат и заради това. Огромен кеш от левове ако съществува, а според мен съществува, ще бъде по някакъв начин "изсветлен", за да може да бъде трансфериран легално в евро. Ще бъде намален процентът на парите в брой с неуточнен произход. В случая говорим за риск не за държавата или обществото, то е риск за тези от сивия сектор, подчерта Владислав Горанов.
- Г-н Горанов, парламентът прие решение, с кое задължи правителството и БНБ да ускорят работата си по приемането на еврото на 1 януари 2024 г, но вече се чуват мнения, че не трябва да се бърза, като се дава за пример Румъния, която отлага приемането за 2029 г. Каква е вашата лична прогноза? Реалистична ли е датата 1 януари 2024 г.? Защо образец трябва да ни бъде Румъния, а не Хърватия?
- Вие поставяте темата за Румъния, аз не съм сигурен, че северната ни съседка отлага нещо. Никой не поставя въобще темата за присъединяване на Румъния към Еврозоната. Страната не е отложила нищо, защото Румъния е много далече от тази тема. По-скоро може да се каже, че Европейската централна банка и Еврогрупата няма да се занимава с Румъния поне до 2029 г, защото не се работи така някой да отлага.
Знаете, че ние стартирахме процеса за присъединяване към Еврозоната една година преди Хърватия. За България темата за приемане на еврото датира още от мига на присъединяването ни към ЕС. Първите години, веднага след присъединяването ни, европейските държави членове на Еврозоната не искаха да коментират въобще темата за присъединяване на нови членове. Това важи за членки, присъединили се през 2007-а, като България и Румъния. Така че хърватите извадиха късмет, че ние успяхме да проправим пътеката през 2018 г. за начина, по който може да се участва в ERM-2 след реформата на банковия съюз и след създаването на единен надзорен механизъм. Т.е ние проправихме правилата, по които може да се присъедини държава в еврозона след 2010/11 година, след финансовата криза.
В този смисъл колкото по-бързо се присъединим, реферирам към държавите, които се присъединиха преди нас, ще почнем по-бързо да черпим от ползите от участието на единната валута. А такива със сигурност има - ако погледнете рисковите премии или лихвените равнища на държавите членки на Еврозоната, са значително по-ниски. Което означава, че държавите и правителствата се финансират значително по-евтино от страните извън Еврозоната.
Цените на недвижимите имоти значително ще нараснат - ако се върнете няколко години назад ще видите, че в България този фактор се пoяви само с влизането в ERM-2. Освен по отношение на цените на недвижимите имоти и има и много други ползи от включването в Еврозоната. Участието във втория в света Валутен съюз има предимства, които ние отдавна сме разпознали. Всъщност, опитите на някои икономисти да разказват мрачни истории са опит да се изявят в общественото пространството като някакви алтернативни говорители и да се правят на интересни.
- Кои са първите стъпки, които правителството и БНБ трябва да направят, за да изпълнят препоръките на парламента и да има ускоряване на дейността, защото общото впечатление е, че темата с подготовката за еврото се проспива през последните около 2 години?
- Има план за действие, който е разработен от правителството и съдържа доста точки. Първият аспект е свързан с изменение в законодателството, Закона за БНБ и други закони. Конкретно при Закона за БНБ промяната е към преодоляване на едно претендирано от ЕК несъответствие между законите на БНБ с правилата на Еврозоната по отношение на подуправителите и на възможността за предсрочното им освобождаване и това да подлежи на съдебен контрол.
Има и други неща, които сме предприели като ангажименти - това са т.нар пост ERM-2 ангажименти, които българската страна сама се е задължила да извърши. Ще има промяна в закона, свързан с мерките срещу прането на парите и финансирането на тероризма. Tрябва да се разпише в много кратки срокове, надявам се е рамките на месец ноември, меморандум между БНБ и Европейската комисия за българското евро, да се види как трябва да изглежда, за да започне производство на българските монети - матрицата , дизайна, и куп дребни технически въпроси.
Пак казвам - и правителството, и централната банка, и търговските банки отдавна работят в своята част върху отделни теми, свързани с присъединяването ни към Еврозоната.
Натрупа се известно забавяне, защото до онзи ден - до решение на Народното събрание за мандат на правителството, имаше някакво колебание в обществото или между партиите, дали има достатъчно мнозинство в тази посока. Неслучайно БСП смени своята позиция по отношение на еврото и започна да говори против него, вероятно притеснена от позицията на партия "Възраждане" и възможността да отнеме електорат от левицата, а също така започна да атакува президента Радев, който категорично работи в процес за еврото.
Тази интрига бързо приключи с решението на Народното събрание, с което правителството и централната банка имат пълен картбланш да продължат в тези стъпки, които очертах. Има и много технически детайли и върху тях централната банка не е спирала да работи, поне такава е информацията, с която разполагам.
Законодателните промени предвиждат действащ парламент, правителството не е толкова нужно, а действащ парламент, защото само Народното събрание може да ги приеме.
- Реалистично ли е да се направят тези важни законодателни промени?
- Напълно реалистично е. Този широк мандат, които получиха правителството и БНБ, показва, че подобно мнозинство за приемането на тези закони, в които няма препъни камък и някакви спорове, може гладко да мине през Народното събрание.
- Направено ли е необходимото да бъде запознато обществото с подготвеното досега и с това какви са ползите от влизането в Еврозоната? Впечатлението е, че липсва активна комуникационна кампания и това позволява някои политици да се заиграват със страховете на хората?
- В плана на правителството за присъединяване към Еврозоната има предвидена и разяснителна кампания, свързана с ползите от присъединяването ни към еврото. Със сигурност може да се направи още много, но през годините, когато излизаше на повърхността темата за присъединяване към Еврозоната и кандидатстване към ERM-2. И започваха кампании, отделни говорители разказваха за ползи, недостатъци, предимства. Според мен не трябва да се спира да се говори, тук не само правителството и централната банка трябва да имат водеща роля, но и всички политици, които подкрепят тази теза. Защото иначе на хората, които са скептици, им се дава изява в медийното пространство по различни причини и това повече отеква в главите на хората, понеже е скандално и плашещо.
- Това ли е причината за създаденото изкуствено напрежение, хората започват да се плашат от думата евро?
- Хората се плашат от думата евро, но го ползват навсякъде, когато пътуват в чужбина. Имотните сделки се извършват в евро, някои хора имат спестявания в евро. На хората с неясна репутация (или неясна мотивация ), които използват темата евро, за да всяват паника сред населението, бих им казал: ние поддържаме Валутен борд именно в евро, така че ако залагаме срещу еврото, означава, че залагаме срещу лева. В момент, в който говорим за разпад на Европа, ние говорим за разпад на котвата, за която нашата валута е закачена.
- Как си обяснявате кампанията на някои партии за отлагане на датата и отказване от членуване в еврозоната?
- За "Възраждане" това е естествената среда, те съществуват на този терен, благодарение на антитезите, които изказват - те са анти Европейски съюз, анти Еврозона, анти НАТО. Те заеха политическото място на партиите, които изчезнаха - като "Атака" и други т.нар. "патриотични партии", които залагат на темата антиевро, имат проруска ориентация и т.н.
За позицията на левицата нещата са по-странни. Спомням си през 2004 г., когато България се присъединяваше към НАТО, само един депутат от левицата тогава гласува против влизането ни в Алианса. Тогава БСП беше на правилната страна на разума. Сега може би променя курса в опит да спре преливане на леви избиратели към "Възраждане". От друга страна целта за въвеждане на еврото попадна заложник на противопоставяне на ръководството на левицата и президента.
- Имаше период, в който левицата беше по-либерална и прогресивна - например при правителство с участието на левицата въведохме плоския данък...
- Да, при правителство на Сергей Станишев приеха плоския данък, влязохме в ЕС. А със Станишев организирахме през 2018 г форум за еврото. Когато Станишев беше лидер на ПЕС, позицията на БСП беше твърдо зад еврото. Според мен и сега има много членове на партията, които не одобряват позицията на ръководството.
- Кои са основните ползи за населението и бизнеса от присъединяването ни към Еврозоната след една година?
- Това, което се вижда с просто око, е, че държавите, които се присъединиха по-рано, започнаха по-бързо да забогатяват. В смисъл бързо се увеличиха инвестициите в тези държави. Намаляване на понятието валутен риск за инвеститорите, които влизат от ЕС в България, ще ускори и увеличи инвестициите у нас, лихвените разходи на правителството ще паднат и оттам има възможност да се инвестира в различни сфери. Лихвите на бизнеса и потребителите ще намалеят, защото те са функция от кредитния рейтинг на държавата, а кредитните агенции казват, че ще подобрят кредитния рейтинг на България, ако се присъединим към Еврозоната. Отделно ще можем да участваме в управлението на Европейската централна банка и в този смисъл да участваме при взимането на решенията там. А ще можем и за първи път от 25-26 години да водим монетарна политика - нещо, което във Валутен борд не е възможно.
Всички тези неща са предимство, но обикновеният човек бива наплашен, че, видите ли, цените ще порастат. Всъщност това не се наблюдава в нито една държава заради еврото. На обикновения човек, заради някои слабости в управлението през последната година, му се наложи да праща 20% и повече по-висока сметка заради увеличението на цените. Така че ефектът върху инфлацията от промяната на цените във евро е пренебрежим - показва го опитът на държавите, които са се присъединили през последните годините. Особено в периоди на висока инфлация, през които ние в момента преминаваме.
- Очертава се, ако успеем да се включим в Еврозоната в планираните срокове, да има подобряване на обществената и бизнес средата. Ще повлияе ли това на политическата криза от която като че ли няма излизане?
- По скоро важни теми като еврото показаха, че на политиците са останали някакви ценности, защото гласуването с почти конституционно мнозинство показа, че дори върху някои големи теми дори в сегашния парламент може да се постигне обединение. Надявам се през пролетта да имаме редовно правителство, защото в сегашното Народно събрание не виждам как може да се състави. Обикновено, когато имаме влошена политическа среда - заради липсата на решения или заради вземането на грешни решения, икономическата обстановка започва да страда.
- Смятате ли, че някой трябва непрекъснато да обяснява на хората - от така наречения елит до обикновения човек, че е важно за всички това да се случи, че влизането в Еврозоната ще подобри жизнения стандарт?
- Важно е да се говори не само кампанийно. До деня, в който една сутрин се събудим и можем да изтеглим от банкомата евро, до този момент не трябва да се спира говоренето. И то с реални аргументи. Ролята не е само на правителството и централната банка, ами и на парламента, на всички политици и всички обществено ангажирани икономисти, повечето от които са "за" темата с еврото. Не съм чувал нито един бивш финансов министър, независимо от коя политическа партия е бил, по темата за еврото да е против. Не съм чул нито един бивш централен или действащ банкер да е против темата за еврото. Тези, които знаят за какво става въпрос, сме полагали, включително и аз като финансов министър, много усилия да завършим това интеграционно усилие и България да стане част от еврозоната.
- Страхът от обедняване е много силен в България. Как ще става промяната на цените? Защо не се очаква обедняване и какво се случва в другите страни?
- Най-пресният пример се развива пред очите ни - вижте какво се случва в Хърватия. Периодите на превалутиране ще бъдат аналогични и в България. Достатъчно по-рано цените започват да се обявяват и в лева и в евро, за да може постоянно да се следи дали се спазва курсът на валутата 1,95583, с който България ще се присъедини и с който българският лев ще се замени в евро. В самата технология на превалутиране няма причина за промяна на цените. Дори ако говорим за закръгляване, ако гледате чисто механично, цената трябва да падне. Ако вчера са ви продавали кафе за 2 лева, а утре ви го дадат за 1 евро, то ще ви го дават за 1,95583 лв. Самият курс води до намаляване на цените. В дадения пример с кафето ми го дават за 2 лева, но аз ще го платя в евро и ще спестя 5 ст. от сегашната цена.
- Как ще се осъществява контролът по превалутирането?
- Ако говорим за превалутиране и парични наличности на сметки, то ще стане автоматично. Когато говорим за спекулация с цените, това, което би се наложило като контрол е от страна на приходната администрация, от страна на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ да се съблюдава дали всеки е преетикетирал правилно стоките в евро и в лева. В периода, в който ще се обявяват и двете цени, защото нарушението, което може да се направи, е да се сложи една цена в лева и друга цена в евро, без да се съобрази с курса. Друг тип измама не очаквам.
- А в сивия сектор как може да се случи превалутирането?
- В сивия сектор нещата ще се редуцират и от това сигурно се страхуват мнозина. В момента, в който трябва да се извадят парите от възглавниците, сивите левове и да ги обменят в бели такива, това ще създаде много проблеми на сивия сектор и част от противниците на еврото се тревожат и заради това. Огромен кеш от левове, ако съществува, а според мен съществува, ще бъде по някакъв начин "изсветлен", за да може да бъде трансфериран легално в евро. Ще бъде намален процентът на парите в брой с неуточнен произход. В случая говорим за риск не за държавата или обществото, то е риск за тези от сивия сектор.
- Съществуват ли все пак някакви рискове, от които трябва да се предпазваме?
- В преходния период единствено трябва да се наблюдава дали се спазва, дали коректно обявяват цените в лев и евро. Оттам нататък аз не виждам никакви институционални, транзакционни или други рискове. В момента в България се печатат евробанкоти. На нас нищо технологично не ни липсва, за да сме пълноценни участници.
- В чужбина, като си плащаме с българската карта, ще има ли такси за трансакции? В момента има случаи, когато ни конвертират 1 евро за 2 лева вътрешните такси на банката.
- Това са такси и комисионни, които ще изчезнат. Когато пътуваш на запад и плащаш в евро, всички тези таксички ще изчезнат, няма да ги има.
- Хърватия как така безпроблемно върви към Еврозоната и дори ни изпревари - остават ѝ 1-2 месеца до влизането?
- Хърватия ни изпреварва с 2 години, защото тръгна една година след нас, и ще се присъедини една година преди нас. Те заявиха с моя бивш колега, защото след това решение на Еврогрупата, и на Европейския съвет, че Хърватия влиза на 1.1.2023 г. Здравко Марич подаде оставка. Ние заедно с финансовия министър движехме този процес - те имаха политическа воля през цялото време на всички нива, докато в България до онзи ден не беше ясно дали партиите декларативно го заявяваха, но не бяха се събрали да се обединят около едно решение, което да затвърди мнението, че ние сме "за" този път. Вече повече от 2 години откакто сме в ЕРМ, нямаше политически център, минавайки през толкова много служебни правителства, да движи този процес. По време на редовното правителство на Кирил Петков не си личеше и не се виждаше нито по действия, нито по законодателни инициативи, че това е приоритет на правителството и на " Продължаваме промяната". Хубавото е, че все още имаме възможност да се вместим в графика за 2024 г.
Влязохме в един ден заедно с Хърватия в ERM-2, можеше от 1.1.2023 и ние да сме с евро. Ако имаше достатъчно политически капацитет и усилия в тази посока.
- Ако има нови избори през пролетта, това няма ли да забавят процеса? Ние имаме една година за подготовка.
- Ще се отвори политическа дупка от два месеца с липса на парламент. До разпускането на сегашния парламент, защото аз смятам, че ще се стигне дотам, ще могат да се предложат законодателните решения, които са необходими да се гарантира влизането в Еврозоната. Това касае решенията, които не са на ниво парламент. Централната банка и изпълнителната власт ще продължат да функционират и да работят по тези теми на нивото, на което се изисква от тях.
- А защо Унгария, Полша и Румъния в момента не говорят за приемане на еврото?
- Унгария не говори за еврото, защото много трудно може да покрие критериите. Същото важи и за Румъния. В Румъния има процедура по свръхдефицит вече трета година. Голямата разлика с тях обаче е, че ние сме във Валутен борд - не можем да реагираме като тях в ситуация, в която техните централни банки могат да водят определена парична и монетарна политика, за да влияят върху икономическия цикъл, процентите инфлация и лихвените проценти, девалвация на проценти. Това е нещо, което се случи в тези държави през последните месеци. Това в България не може да се случи заради Валутния борд. От друга страна, липсата на монетарна политика и директното обвързване с политиката на Европейската централна банка би трябвало да е стимул да влезем в Еврозоната, за да можем, макар и малки като държава, да участваме в решенията по отношение на монетарните политики. Тогава нашият централен банкер ще може да участва в тези решения.
- Предпазени ли сме от гръцкия вариант и фалит? Има ли инструменти, които са достатъчно ефективни, за да не се случи това с нас?
- Не знам какво визирате на гръцкия вариант, никой не може да бъде предпазен от себе си и от това да вземе огромни дългове. Друг е въпросът, че ситуацията, до която се стигна в Гърция, е едно натрупване на дълг в годините, съчетано с манипулация на държавната финансова статистика. Добрата новина за всички е, че след кризата с Гърция има изградени допълнителни защитни механизми в Еврозоната, които да помагат на държави, изпаднали в това състояние. И пак казвам - България е с несъпоставимо ниско спрямо гръцкото ниво на задлъжнялост. Това пак ще е в полза на темата с еврото - ако се възприеме, че поддържането на минимален дефицит в определени периоди на бизнес цикъла е допустимо, то този дефицит ще се финансира много по-изгодно от международните финансови пазари спрямо това, което се вижда сега. Ако погледнете лихвените спредове на Хърватия спрямо Германия и другите страни, ще видите, че само заради това, че Хърватия ще влезе на 1.1.2023 година, а те са с близо 3 пъти по-голям дълг спрямо българския, се финансират много по-евтино отколкото в България.
- Има ли вероятност покрай темата за еврото да се заговори и за темата за Шенген?
- Двата процеса са много различни, чувах от противниците на еврото, че темата ще стане като с Шенген. "В ERM 2 няма да ви пуснат, ще ви излъжат". И това не стана. Единодушно финансовите министри на Еврозоната през 2020 г. гласуваха валутите на България и Хърватия да се присъединят към валутно-курсовия механизъм. Между темите няма зависимост, няма пряка връзка, че някои държави продължават да решават вътрешнополитическите си теми, размахвайки пръст срещу България и Румъния по темата Шенген. Не така стои въпросът с Еврозоната и това се видя ясно по време на приемането ни в ERM 2 през 2020 г, преди малко повече от 2 г. Дебатът за Шенген е важен, присъединяването към Шенген в важно, най-малко за българите, които обичат да почиват в Гърция. И за тези румънци, които обичат да почиват в Гърция и България. Но това са две различни теми - не можем да обвързваме едната с другата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}