17-11-2017 20-11-2018

Управлението на емисии при производството на енергия от обработката на RDF и биомаса

11:37 | 19 ноември 2018 7 883 Снимка: Shutterstok

Енергетиката на Република България е един от основните двигатели на икономиката. Енергийната ефективност предлага отлична по отношение на разходите възможност за правителствата, частния сектор и общността като цяло да постигнат различни цели, отнасящи се до намаляване на потреблението на енергия, смекчаване на емисиите, финансови икономии, енергийна сигурност, здравни ползи, или нещо друго.

Наблюдават се тенденции към увеличаване на дела от енергийните нужди на Европа, който се задоволява от чисти и възобновяеми енергийни източници. Но в България това тепърва навлиза. Опитите на различни ТЕЦ-ове да внедряват нови технологии в производство на топло и електроенергия по примера на развитите европейски страни, биват посрещнати с недоволство и насаждане на обществено напрежение поради липса на информация или по-вероятно по умишлена липса на информация, или накратко казано по политически причини.

Нека разгледаме два алтернативни и също толкова ефективни начини за производство на топло или електроенергия - горенето на RDF и отпадна биомаса, която включва всеки продукт от растителен произход.

Една от най-интересните технологии е горенето на RDF, който представлява предварително сепариран и третиран отпадък, от който са извлечени тежките метали, хлора и др. При високата работна температура, при която функционира инсталацията, в която горивото се изгаря, се разграждат диоксините и фураните, чиито стойности са в пъти по-малки от тези, емитирани от дейности по горене в бита. В съоръжението, в което се извършва този процес не се допуска приемането и изгарянето на опасни отпадъци, като цялото количество RDF се контролира още на входа.

При използването на тази технология се намаляват количеството отпадъци, които се депонират и също се намаляват емисиите на фини прахови частици и въглеродни оксиди. Спестява се от таксата за депониране. Посредством този метод се произвежда нисковъглеродна, евтина и надеждна енергия за домакинствата и се допринася за сигурността на енергийните доставки. Целият този процес се следи стриктно от българското и европейско законодателство. Необходимо е да се спазват всички заложени изисквания за управлението й, за да не се създават предпоставки за увеличаване на риска за здравето на работещите, както и за населението в района.

62 000 000 т годишно са отпадъците, които се депонират в Европейския съюз. Депонирането е най-вредният начин за третирането им, както за нашето здраве, така и за природата. Метанът, който се образува на сметищата е мощен парников газ, който допринася значително за глобалното затопляне. Освен това сметищата замърсяват почвата и подземните води за стотици години напред. Много от битовите отпадъци, които ние произвеждаме, са направени от смесени или замърсени материали, които не могат или е много трудно да бъдат рециклирани директно. Поради тази причина рециклирането е важен етап от системите за управление на отпадъците, но не може да бъде единствен.

От години водеща по рециклиране в Европейския съюз е Германия - 70% от битовите отпадъци се рециклират или компостират. Швеция е една от първите държави, които въвеждат тежък данък върху изкопаемите горива през 1991 г. и в момента произвеждат почти половината от електроенергията от възобновяеми източници. Отпадъците в Швеция са заместител на изкопаемите горива, който щади много повече природата. Повечето страни с много високи нива на рециклиране - като Австрия, Белгия, Германия и Холандия - също изгарят големи количества отпадъци и по този начин депонирането е почти нулево. Процесът на изгаряне почиства и отделя металите от смесените отпадъци, които в противен случай не могат да бъдат рециклирани.

Термичното оползотворяване на отпадъците избягва генерирането на парникови газове, които се отделят при депонирането и имат силно влияние за изменението на климата. Единственият начин за получаване на "нулев парников ефект" и "нулеви емисии" е ползването на отпадна биомаса за горивна компонента, т.е. при изгарянето да се генерира точно толкова въглероден диоксид, колкото растението е погълнало от атмосферата в етапите на своя растеж. Тя включва всеки продукт от растителен произход. Такива продукти са: дървесен чипс, слама, костилки и др.

От няколко години на българския пазар започна да се налага технологията за изгаряне на отпадна биомаса в пелетни котли и камини. Безспорно е, че това е най - икономичното гориво, което се получава. В процеса на разлагане на отпадъците от биомаса се освобождават газове които са много по-вредни от въглеродния диоксид, който се освобождава по време на изгаряне на същите тези отпадъци. Отпадъчните продукти се изгарят, за да произведат топлина и електричество, вместо да се складират в сметища, където да се разграждат. Техниките за изгаряне на пелетите стават все по-ефикасни, с възможност да осигурят отопление без почти никаква странична интервенция.

Секторът на възобновяемата енергия в Европа продължава да бележи ръст независимо от икономическия спад от 2008 г. и в момента осигурява работни места за над 1 милион души.

ИЗБРАНО