17-11-2017 20-11-2018

Протекционистка бомба може да гръмне Бюджет 2024

Анализ на икономиста Михаил Кръстев специално за Dir.bg

Снимка: Личен архив

Протекционистка бомба може да гръмне Бюджет 2024

Анализ на икономиста Михаил Кръстев специално за Dir.bg

12:50 | 4 септември 2023

| Автор: Михаил Кръстев*

24 5368 Снимка: Личен архив

През последните няколко седмици повсеместният оптимизъм за управлението и развитието на публичните финанси отстъпи на постепенно нагаждане към неумолимата действителност, а именно - потвърждение на опасенията за неизпълнение на приходната част на бюджета. След като месец юни бе обявен като рекорден по събираемост (а това всъщност се дължеше на данъчната кампания и факта, че този месец бе крайният срок за внасяне на корпоративен данък от рекордната по печалби 2022 г.), то юли показва изоставена по отношение на събираемостта, главно на косвени данъци, спрямо заложените очаквания за Бюджет 2023 г.

Избрано

До 31 юли 2023 имаме събрани с 65 млн. лв. по-малко ДДС, отколкото за същия период през 2022 г., което не звучи стряскащо. Проблемът идва от заложените очаквания в приходната част на бюджета, от която пък се определя и размерът на разходната част. За 2023 г. са заложени очаквания за приходи от ДДС в размер на 17 млрд. лв. или с 1.7 млрд. лв. повече отколкото са събрани през 2022 г. Още в края на месец юли виждаме, че тази прогноза няма да се осъществи, като е напълно възможно дори да не се достигнат нивата от миналата година. Това би отворило потенциална дупка в бюджета в размер на 2 млрд. лв., дори повече, в зависимост от това как се развие икономиката в оставащите месеци от годината.

На какво се дължи този спад, заплашващ стабилността на бюджета за 2023 г.?

Обективният анализ сочи, че става дума изключително за последствия от политически решения. На първо място правителството реши да продължи практиката на диференцирано облагане на ДДС, въведена по време на ковид пандемията за редица сектори, засегнати от административните забрани, наложени от държавата. Извънредната ковид ситуация отмина, но не и диференцираните ставки, като по изчисления на Министерството на финансите от началото на годината, загубата за бюджета от тях е в размер на 560 млн. лв. на годишна база.

Това е първият от многото примери, в които си проличава, че държавата сама отказва да събира повече приходи, без да ограничава обаче разходната част на финансовата си рамка.

Оказва се, че докато уж жертва собствения си интерес, за да помогне на частния бизнес, държавата всъщност пречи. Показателен пример в това отношение е спорната политика по забрана на внос на определени суровини от Украйна, наложена от служебното правителство на Румен Радев и безропотно продължена от кабинета "Денков-Габриел". По този начин, с изцяло политическо решение, се стопира работата на един сектор от българското земеделие, свързан с преработката на слънчогледови култури, тъй като той зависи изцяло от забранения внос. Нещо повече, данните от 2022 г. показват, че именно този сектор е сред най-успешно развиващите се в страната и сред най-големите нетни бенефициенти за същия бюджет, който сега управляващите се чудят как да закърпят. Справка с резултатите на компаниите-лидери в сектора от миналата година показва приходи от над 3 млд. лв. - сума, върху която се плащат значителни данъци. Независимо, че става дума за най-големите компании в хранителния сектор в България, по инициатива на натовареното с отговорност да ги подпомага Министерство на земеделието и храните, тяхната дейност на практика се преустановява, като вече виждаме и първите затваряния на заводи. В този наглед изолиран казус виждаме пореден пример за това как недалновидната държавна политика води до свиване на възможността за подсигуряване на приходната част в бюджета. Предстоящото повишение на цената на отделни хранителни продукти, продиктувано от този антипазарен протекционизъм е отделен и не по-малко притеснителен въпрос.

Подобна е ситуацията и с превърналия се в пословичен за политическата криза в страната сектор Строителство. Произведената продукция в този сектор преди ковид кризата през 2020 г. се равнява на 23 млрд. лв. Настоящите данни показват свиването й до 17 млрд. лв., при далеч по-високи цени на строителните материали и услугите, а не свиване на обема. Тези 6 млрд. лв. разлика, без да се отчита пропуснатият растеж, се изчисляват на стотици милиони левове загуба за бюджета под формата на данъци - ДДС, корпоративен данък и др. Свиването на сектора пък се дължи основно на непрестанните обвинения и политически сблъсъци около възлагането на големите инфраструктурни проекти в страната. Невъзможността на политиците да изяснят и разрешат този казус в рамките на повече от три години нанася огромни щети - както върху сектора и работещите в него, така и върху фиска.

Примерите в тази посока могат да продължат да се изреждат, но едва ли това е най-важното. По-големият проблем е липсата на дългосрочна визия за развитието на публичните финанси. Ако вече е видно, че Бюджет 2023 гърми заради недалновидна политика, то тепърва ще се изчисляват щетите върху Бюджет 2024. Вече споменатите рекордни приходи от корпоративен данък през месец юни не могат да бъдат очаквани и следващата година, особено с оглед на протекционистката политика в най-успешните сектори в българската икономика. Понижената събираемост на ДДС през 2023 г. е само предвестник за това какво ще се случи с общата приходна част на бюджета през 2024 г. И докато бъдещето на приходната част изглежда все по-несигурно, по отношение на разходите нещата са далеч по-предвидими - там все повече неща биват имплементирани в нормативна уредба, която прави плащанията необратими. През 2024 г. предстои нова индексация на парите за пенсии, ново преизчисление на Минималната работна заплата и т.н., и т.н. И докато държавата продължава да харчи безразборно, очевидно сама отказва да събира...

*Изразеното мнение в статията е изцяло лично. Авторът Михаил Кръстев е политически и икономически анализатор. Експерт в Съвет по икономически и публични политики към Института по икономика и политики на УНСС

ИЗБРАНО