17-11-2017 20-11-2018

Пет години контрол върху концентрацията на пазара: Две забрани и една санкция от КЗК

С общо седем решения комисията започва задълбочено проучване на пазарна сделка. Пет от казусите са в последните две години, като четири от тях са в сферата на телекомуникациите, а един - в млекопреработването

Снимка: iStock by Getty Images

Пет години контрол върху концентрацията на пазара: Две забрани и една санкция от КЗК

10:55 | 28 януари 2024

| Автор: Зорница Славова*, главен икономист в Института за пазарна икономика

5 1618 Снимка: iStock by Getty Images

Според Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) извършва дейността си по чрез:

Избрано

Контрол върху концентрациите между предприятия
Забрана за нелоялна конкуренция
Злоупотреба с монополно или господстващо положение
Забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне
Забранени споразумения, решения и съгласувани практики
Застъпничество за конкуренцията
Секторни анализи

През последните пет години (2019-2023 г.) КЗК е взела общо 570 решения в областта на защитата на конкуренцията.

Една от ключовите отговорности на комисията е контролът върху концентрациите между предприятията - целта е, най-общо, да се предотврати сливанията и придобиванията да създадат предпоставка за формиране на пазарни участници с твърде голяма сила, което да се превърне в заплаха за конкуренцията в определен икономически отрасъл. За петте години от 2019 до 2023 г. включително решенията са общо 183. Законът предвижда задължително предварително уведомяване пред комисията при определени прагове на оборотите на участващите предприятия.

В над 70% от случаите концентрацията се разрешава, а в над 20% - КЗК постановява, че дадената сделка не представлява концентрация или не попада в обхвата на чл. 24 от закона, тъй като оборотът им не надхвърля определените прагове.

Може би по-интересни са останалите малко на брой, но значително по-интересни решения.

С общо седем решения през последните пет години КЗК започва задълбочено проучване на пазарна сделка. Пет от казусите са в последните две години, като четири от тях са в сферата на телекомуникациите, а един - в сферата на млекопреработването. При два от тях концентрацията вече е разрешена от страна на КЗК. Останалите две задълбочени проучвания са от 2019 г. и водят до решение за забрана концентрацията - единствените случаи на забрана за последните пет години. Единият е в сферата на електроразпределението (за придобиването на предприятията на ЧЕЗ от страна на Еврохолд), а другият - във военната индустрия (за придобиването на Дунарит от ЕМКО). Причините за забраната се различават. В сделката с ЧЕЗ комисията посочва, че тя би довела до господстващо положение на обединената група, а при тази с Дунарит - че представлява хоризонтална концентрация. Впоследствие ВАС отменя решението на КЗК и Еврохолд придобива активите на ЧЕЗ.

Само в един случай (през 2019 г.) КЗК налага санкция. Санкцията е в размер на 65 хил. лв. и е заради това, че "Агрия Груп Холдинг" АД не е уведомила, че придобива "Кехлибар" ЕООД през 2016 година. Според решението на комисията сделката не засяга негативно конкурентната среда в производството, преработката и търговията със зърнени и маслодайни култури, но това, че компанията не уведомява предварително регулатора се наказва със санкция с превантивна цел.

Мотивите на КЗК за постановените решения трябва да бъдат разгледани по-задълбочено в отделен анализ. Трябва обаче да се спомене, че вероятно има и случаи, които остават извън полезрението на комисията. Така например преди месец ИПИ насочи вниманието към евентуална предстояща смяна на собствеността на активите на Лукойл в България, в която концентрацията едновременно има признаци и на вертикална интеграция, и на господстващо положение при производството на течни горива и управлението на данъчните складове и търговията на едро. Именно КЗК е органът, който има ключова роля при предотвратяване на някои форми на концентрация, които позволяват злоупотреба с монополно положение, ограничения за навлизане на нови участници на пазара и увреждане на интересите на потребителите.

* Авторът Зорница Славова е главен икономист в Института за пазарна икономика. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда

Анализът от бюлетина на ИПИ е публикуван ТУК >>

ИЗБРАНО