17-11-2017 20-11-2018

Малките и средни предприятия - големият играч в борбата с климатичните промени

Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, специално за Dir.bg

Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Малките и средни предприятия - големият играч в борбата с климатичните промени

14:44 | 2 декември 2024 | Автор: Бойко Таков, изп. директор на ИАНМСП* 12 8084 Снимка: Николай Илиев, Dir.bg

Завърши поредната среща на върха, посветена на борбата с климатичните промени, COP 29, провела се в Баку, Азербайджан. Коментарите на различни експерти са полярни - едни определят провелите се срещи и постигнатите договорки за успешни, други ги определят като недостатъчни за постигане на поставените цели. По време на събитията бяха взети много решения и подписани декларации в посока по-устойчиво развитие на света. В този контекст, бе подписана и декларация, инициирана от България за диалог за енергийната свързаност за подобряване на енергийния преход, имаща за цел да развие регионалното партньорство за обмен на добри практики в изграждането на междусистемни връзки. Декларацията бе подписана от Белгия, Гърция, Молдова, Чехия, Унгария, Румъния и Великобритания. Предвижда се да се проведат серия от технически и политически структурирани диалози още в началото на следващата година, като през февруари 2025 на тематично събитие в София ще бъде определен обхватът на диалозите.

Green Transition

Интересно е да се отбележи и декларацията, инициирана от KOBIA, Азерската Агенция отговаряща за МСП, наречена "Declaration on Baku Climate Coalition for SMEs green transition" и подписана от Международния търговски център и Бразилската агенция за микро и малки предприятия. Декларацията има за цел да повиши осведомеността сред МСП, укрепване на техния капацитет и способности, както и да стимулира търсенето на зелени инвестиции и финансиране от страна на компаниите. В тази връзка трябва да разгледаме каква е ролята на МСП в борбата с климатичните промени. Те представляват около 90% от компаниите, 50% от заетите лица и генерират 40% от световния БВП, като поради всичко това и не само, играят особено важна роля в глобалните вериги на стойност и доставки. Малките и средни предприятия допринасят значително за глобалните емисии на парникови газове. Според оценки на ОИСР, МСП са отговорни за около 40% от емисиите на парникови газове в бизнес сектора в страните от ЕС и приблизително 50% в световен мащаб. В този ред на мисли, МСП могат да окажат критично влияние върху трансформацията на икономиките към нетни нулеви емисии.

МСП могат и трябва да имат съществена роля в трансформацията, посредством разработването на зелени иновации, решения и продукти, внедряване на устойчиви практики и ангажираност с общността. Много силен ефект може да има именно тази ангажираност с общността, тъй като сами по себе си МСП играят ключова социална роля, осигурявайки работа на болшинството заети в почти всички сектори на икономиките. За да се оценят екологичните ангажименти на една компания, е важно да направим разлика между "въглеродна неутралност" и "нетни нулеви емисии". Въглеродната неутралност се отнася до намаляването на емисиите на една компания чрез кредити или други мерки, без непременно да се намаляват емисиите при източника. За разлика от това, постигането на нетни нулеви емисии означава, че компаниите намаляват общите си емисии във всички аспекти на веригите на доставки и операциите си до възможно най-ниски нива, като използват компенсации само за покриване на неизбежните емисии.

Приетият стандарт на Инициативата за научно обосновани цели (Science-Based Targets Initiative) изисква значителни намаления на емисиите - 50% до 2030 г. и поне 90% до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1.5 °C над прединдустриалните нива. За да се стабилизират глобалните температури, нетните нулеви емисии трябва да бъдат постигнати в световен мащаб. И тук идва ред на мерките, които различните държави предприемат. Изглежда, че ЕС работи може би най-фокусирано в тази посока, предприемайки редица мерки, въвеждайки директиви и различни регулаторни изисквания към бизнеса. Това поражда много критики от страна на МСП от различни сектори, тъй като възпрепятства растежа им и ги прави неконкурентноспособни на компаниите от трети страни.

В излезлия наскоро Доклад на Марио Драги, се признава необходимостта от предпазливост в регулациите, както и препоръки към ЕК за смекчаване на въздействието върху МСП. Драги извежда на преден план като регулаторни утежнения Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) и Директивата относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (CSDDD), която се отнася за големите предприятия. Макар много от навлизащите в момента регулации да са адресирани към големите компании, те пряко засягат и МСП, които влизат във веригите им на доставки и са част от Обхват 3, съгласно Протоколът за парникови газове (Greenhouse Gas Protocol). В Доклада Драги, също се заявява подкрепа към съществуващия ангажимент на ЕК за намаляване тежестта на отчетните изисквания за компаниите с 25%, което да подобри тяхната конкурентоспособност, като обаче Драги предлага този план да е по-амбициозен за МСП и там намаляването да е с 50%.

Според проучване на Евробарометър от тази година, 93% от МСП в ЕС прилагат поне една мярка за ресурсна ефективност, като спестяване на енергия, спестяване на вода, спестяване на материали, минимизиране на отпадъци, рециклиране и др. Извод от същото проучване показва, че 25% от МСП са разработили стратегия за намаляване на своя въглероден отпечатък или за постигане на климатична неутралност. Тук е мястото да кажем, че в ЕС оперират близо 26 милиона МСП, които осигуряват заетост на около 90 милиона души и генерират повече от 50% от БВП на ЕС.

Безспорно, всички мерки, които се предприемат в посоката на устойчиво бъдеще са правилни, но биха дали резултат само, ако се имплементират на глобално ниво, в противен случай поставят компаниите, опериращи в различни юрисдикции в неравностойно положение и неконкурентна среда. Проблемите, касаещи климатичните промени, чистотата на въздуха, водите и като цяло околната среда, са многопластови и комплексни. На преден план, разбира се, са производителите, които явно не могат да се саморегулират в морален аспект и да работят за устойчива среда, водени от финансови интереси. В този контекст изглежда, че няма друг вариант освен поставените цели да се постигнат чрез регулаторни инструменти, принуждавайки компаниите да мислят много по-различно от досега, като правят по-устойчиви продукти, подлежащи на ремонт, удължавайки им живота на ползване.

В различните сектори има различни подходи и нужди, за да се стъпи стабилно на пътя към устойчиво развитие, но определено не трябва да изключваме от уравнението и потребителите, които искат да ползват все повече, все по-често. Няма как да продължат тези тенденции на бързата мода, на новите модели електроника, излизащи все по-често и имащи все по-кратък живот, на прекомерната консумация на пакетирани храни, интензивното потребление на автомобили, месо, вода и енергия, прекомерната консумация на евтини мебели и интериорни артикули и т.н. и да очакваме негативните трендове да бъдат компенсирани от някъде другаде. Трябва ясно да си дадем сметка, че борбата е обща, климатът един и само синхронизирани действия могат да дадат резултат. Тук ролята на МСП също е много важна, давайки ясни сигнали към потребителите и разяснявайки ползите от промяната на начина на мислене и консумиране.

Потребителите желаещи да ползват услуги и продукти създадени в унисон със зелените практики растат в експоненциален порядък и това дава предимство на всички компании, които се насочат в тази посока и задоволят техните нужди. Ако погледнем отговорността за въглеродните емисии, ще видим, че Китай са с дял от 31.11%, Индия 7.38%, САЩ 13.51%, ЕС 3.2%, Япония 2.85% и т.н. и съответно поетите ангажименти за достигане до неутралност са за Китай 2060 г., Индия 2070 г., САЩ 2050, както и ЕС си е поставил цел да достигне тази точка до 2050 г.

Въпреки това, компаниите се развиват в посока на устойчивост, но срещат редица предизвикателства не само в законодателните и регулаторни рамки, но и в липсата на знания и умения в самите МСП, достъп до финансиране, трудност при измерване на емисиите и въглеродният отпечатък от дейността им, технологични бариери, липса на осъзнатост и мотивация, конкуренция и пазарни ограничения и др. Дали приетата в Баку декларация за МСП ще даде резултат е рано да се каже, но определено ще е от голямо значение и колко още държави и институции ще се присъединят към нея. Поради всичко изброено до момента, форматът на Конференциите на Обединените Нации за климатичните промени, е от съществено значение за диалога и търсенето на общи действия и решения. Последната конференция изглежда не произведе резултата, който очакваха по-оптимистично настроените и сега погледите са вперени в следващата конференция, която ще се проведе в Бразилия през 2026 г.

*Авторът д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Той беше част от българската делегация, която участва на COP 29 в Баку - световната среща на върха за борбата с климатичните проблеми. Анализът е написан специално за читателите на Dir.bg.

ИЗБРАНО