Иде краят на локдауните - по един или друг начин
Какво ще се случи, ако не се стигне до масова имунизация?
Неотдавна "Пандемия" бе избрана за дума на 2020 година в традиционната класация на престижния речник "Мериам-Уебстър". И макар именно пандемията да белязва най-ярко отиващата си година, то едно друго явление и придружаващото го понятие оказа далеч по-голямо влияние върху живота на земното население. Локдаунът или "затварянето", както свободно можем да преведем думата на български, засегна неимоверно повече хора от самата пандемия.
Ако към момента на писане на този текст общо потвърдените случаи на коронавирус в световен мащаб са малко над 75 милиона, то локдаунът дори само в една страна като Германия засегна повече хора в абсолютен брой. Независимо дали говорим за т.нар. "първа вълна" на Covid-19 през пролетта на отиващата си година или последвалия есенно-зимен пик на заболяването, локдауните промениха изцяло начинa ни на живот, а последиците от тях тепърва ще се оценяват както в здравно, така и в обществено и икономическо измерение.
Локдауните безспорно са събитието на 2020 година, особено с оглед на своята безпрецедентност, но забравихме ли вече какво ги наложи? Още при приемането на закона за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, а дори и при дискутирането им преди това, политици и здравни експерти аргументираха нуждата от локдауни с т.нар. "изглаждане на кривата". Във време на епидемии това е основната стратегическа цел и с прости думи означава смекчаване на ударната вълна и забавяне на експоненциалния растеж на заболеваемост сред населението, за да се избегне концентрация на голям брой болни за кратко време. Само по себе си "изглаждането на кривата" не е решение на проблема, а опит за контролирането му, за да се намали натискът върху здравната система. Още в ранна пролет здравните експерти и политиците твърдяха, че решението на проблема може да дойде по три пътя - измисляне на лечение, изработване на ваксина или придобиване на т.нар "стаден имунитет", при който голяма част от населението преминава през болестта и чрез натрупания имунитет разпространението й на практика спира.
Третият вариант очевидно се оказа недопустим според съвременните представи за опазването на човешкия живот и на практика бе отхвърлен във всички части на света. Така единствените два възможни варианта за решаването на проблема се оказаха лечение или ваксина. Достигането до което и да е от двете е времеемък процес, твърдяха още през март политици и здравни експерти, затова е необходимо налагане на ограничителни мерки, а при пикове на броя заразени и локдауни, за да издържи здравната система.
Поле на дебат е дали икономическите и обществените проблеми, породени от локдауните, са за предпочитане през проблемите на здравната система, породени от липсата им. По всяка вероятност този дебат ще бъде воден години след решаването на проблема с Covid-19 и едва ли някога ще се стигне до категорично убеждаване на привържениците на едната или другата теза.
Достатъчно е да отбележим, че без въвеждане на възможност за мораториум върху кредитите на фирми и физически лица, одобрена от Европейския банков орган (ЕБО) и осъществена от търговските банки в страните-членки и България, отдавна щяхме да сме свидетели на масови фалити на фирми и финансов колапс. За справка само след първата вълна от Covid-19 през пролетта в Европейския съюз бяха разсрочени кредити на обща стойност над 870 милиарда евро. Тази сума ще нарасне значително след като ЕБО разреши ново разсрочване на някои от задълженията през втората вълна на коронавируса. С оглед на изброеното трябва да бъде ясно, че икономическата и финансова криза, породена от Covid-19 тепърва ще се разгръща.
Това, по което не би следвало да има дебат, е докога трябва да продължат локдауните. Никой никога не е твърдял, че затварянето на икономическия, обществен, а ако щете и образователен живот, следва да продължи след достигане до лечение или масова имунизация срещу Covid-19. На подобна теза липсва каквато и да било аргументация и едва ли някой би я защитил.
Какво обаче ще се случи, ако не се стигне до масова имунизация, а очевидно лечението срещу болестта все още е далеч в бъдещето? Ако голяма част от българското, а в по-широк смисъл европейското и световно население отказва да се имунизира срещу вирусната инфекция и по този начин ваксината се окаже неефективна?
Отговорът на този въпрос е пределно ясен и е време политическият елит и здравните експерти да го дадат - още преди да е започнала самата кампания по ваксинацията. Локдауните следва да бъдат преустановени по един или друг начин, а отговорът на това как ще се случи ще даде самото общество.
Ако по-голямата част от хората отказват да се ваксинират и преценят, че имунизация, одобрена от Европейската агенция по лекарства и Администрацията по храните и лекарствата в САЩ е по-опасна от вирусната инфекция SARS-CoV-2, то това е тяхно неизменно право с оглед на факта, че ваксинацията няма да присъства в задължителния имунизационен календар. Това обаче би означавало, че безпрецедентните мерки за ограничаване на разпространението на вируса следва да бъдат отменени. Няма логика да преустановяваме икономическия, обществен и политически живот за нещо, което не е достатъчно страшно, за да ни мотивира да използваме имунизация, одобрена от същите регулаторни органи, които одобряват всяка друга ваксина, която си слагаме, включително и задължителните такива.
Ако все пак се окаже, че повечето хора все пак ще се ваксинират, то това също следва да доведе до преустановяване на локдауните. Тук вече е важно да бъде представен подробен план за ваксинация, за да могат както хората, така и бизнесите да знаят кога ще отпаднат ограничителните мерки.
Изборът трябва да бъде направен, при това този път не може да се разчита на политиците или на лекарите да го направят вместо нас. Дали има правилен или грешен избор е обект на друга дискусия, но каквото и решение да вземе обществото, изходът следва да бъде един - премахване на локдауните.
* Михаил Кръстев е журналист с над 14 години стаж в печатни и електронни медии. Автор на редица статии на финансова, икономическа и политическа тематика. Водещ на предаването "Реакция" в ефира на телевизия "Европа"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}