Фонд на фондовете има важна роля в подкрепа на идеите и проектите за иновации и дигитализация
Павел Лисев - изпълнителен директор и член на УС на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България", се включи в "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа"
"Фонд на фондовете изпълнява основополагаща роля в подкрепата на идеи и проекти за индустриална и цифрова трансформация" - това каза Павел Лисев, изпълнителен директор и член на управителния съвет на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" (Фонд на фондовете), по време на най-успешния форум за зелена трансформация - "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)", който за четвърта поредна година бе организиран от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие се проведе през юни в столичния Sofia Event Center. В дискусиите участваха над 165 лектори от 19 страни.
Лисев се включи в дискусията "Лидерство в иновациите: етичното измерение на изкуствения интелект" заедно с Джон Хейвънс - директор на IEEE и Planet Positive 2030, Мила Алейна - главен експерт и стратегически съветник в Planet Positive 2030, Мариса Залабак - специалист по етика на ИИ и образователен психолог, проф. Aндрес Леон-Гейер от Папския католически университет в Перу, доц. Радослав Милчев от Техническия университет в София, и Георги Киров - главен изпълнителен директор и основател на Crisp Labs.
Накратко Фонд на фондовете разпределя целево публични средства от европейски програми и национално съфинансиране чрез специализирани механизми за подкрепа, т. нар. финансови инструменти. Дружеството гарантира ефективно и устойчиво използване на европейските средства и изгражда капацитет за управление на финансови инструменти на национално ниво.
Като представител на Фонда Павел Лисев уточни, че ще говори от позицията на основен институционален инвеститор: "ФМФИБ оказва подкрепа на проектни предложения от различни приоритетни оси на икономиката, включително цифровизация, кръгова икономика, градско развитие, социално предприемачество".
Той сподели, че Дружеството е подкрепило повече от 3500 проекта в различни отрасли. "В портфолиото си отчитаме 320 старт-ъп компании, подкрепени през нашите 5 фонда за дялово финансиране, като основна част от тях са от сферата на информационните технологии. Наблюдаваме тенденция - компании от софтуерните среди, започват да разработват приложения в сферата на дълбоките технологии, като изкуствен интелект, киберсигурност, разширена реалност, дигитални близнаци и др. Това са иновативни дейности дори за Европа. Ние се опитваме да идентифицираме и подкрепим подобен тип български фирми, които имат потенциал да станат паневропейски, а защо не и успешни в световен план", подчерта Лисев.
Фонд на фондовете е вложил около 30 млн. лв. в компании за изкуствен интелект. Повечето, от тях са в ранната фаза от своето развитие и все още търсят най-правилния бизнес модел за себе си и как биха могли да го внедрят в основната си дейност по най-добър и работещ за тях начин. В България се наблюдават все повече иновативни решения в сферата на биотехнологиите, здравеопазване и др. и ние като инвеститори ясно виждаме тази тенденция, обясни експертът.
Той отдели внимание и на ресурсите, които могат да се усвояват през следващия програмен период.
"Нашият инвестиционен период изтече през декември 2023 г., но в момента управляваме ресурси от следващата многогодишната финансова рамка. Европейската комисия отделя все повече ресурс и внимание на прехода към зелен и дигитален модел на икономическо развитие. В съответствие с това, ние усилено работим за структуриране на инструменти за рисков капитал, чиято обща стойност надвишава 320 млн. евро по различни вертикали за новия програмен период. Предстои да обявим втора процедура за инструмента Фонд "Иновации в предприятията" на стойност 32 млн. евро за внедряване иновации, разясни Лисев и добави:
"Отраслите, които ще бъдат включени в обхвата на този инструмент, ще са в съответствие с Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027. Това е един от фондовете, специално насочен към малките и средни предприятия. Освен това ще разработим два инструмента за рисков капитал с насоченост подкрепа за разработване и внедряване на цифрови технологии и решения в областта на Индустрия 4.0 - фокусът е към последните четири нива на дигитализация, в които се развиват необходните за I4.0 технологии: етап 3 "Видимост", етап 4 "Прозрачност", етап 5 "Прогнозен капацитет", етап 6 "Приспособимост". Това са на практика компании, които могат да използват данните от производствените си процеси за последваща автоматизация".
Павел Лисев - главен изпълнителен директор и член на управителния съвет на "Фонд мениджър на финансови инструменти в България"
Снимка: БТАПо думите му 56 милиона евро ще бъдат насочени към Фонд за технологичен трансфер. Обхватът на инструмента включва проекти и компании от университетски и изследователски организации за трансфер, комерсиализация и интернационализация на научни разработки. "Основната цел е да подкрепим изследователски проекти в ранния етап на тяхната разработка, както и такива на етап комерсиализация", добави експертът. И още:
По линия на Програма "Образование" е идентифицирана необходимост от подкрепа чрез финансови инструменти за стартиране на собствен бизнес или друг вид предприемаческа дейност от страна на студенти и докторанти с участието на преподаватели във висшите училища във всички форми на обучение (редовна, задочна, дистанционна), с цел самонаемане и бърз и фокусиран преход от висше образование към заетост.
В заключение Лисев каза, че активите под управление се удвояват през програмен период '21-27 и, че те ще бъдат на разположение на крайните получатели до 2029 г. и призова: "Запознайте се с това, което е налично, какви са ресурсите, към кои отрасли са насочени и се възползвайте от наличния ресурс. Важен аспект е и териториалната насоченост на тези инвестиции, като през следващите години основен приоритет ще бъде поставен към по-слабо развитите региони на страната."
Участниците в дискусията "Лидерство в иновациите: етичното измерение на изкуствения интелект"
Снимка: БТАНай-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се проведе от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излязоха представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, проведоха ключовия разговор за утрешния свят.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.
Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Вulgаrіа ОN АІR, Investor.bg, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.
НАЙ
Настанаха тежки времена за големите автомобилни компании
Резервът на пазара на труда показва, че експанзията на заетостта става все по-трудна
Хранилището за въглероден диоксид в Принос, Гърция, поема курс към реализиране
Нуждите от електроенергия за поддържане на AI в Европа се очаква да се утроят до 2030 г.
Настанаха тежки времена за големите автомобилни компании
Хранилището за въглероден диоксид в Принос, Гърция, поема курс към реализиране
Резервът на пазара на труда показва, че експанзията на заетостта става все по-трудна
Нуждите от електроенергия за поддържане на AI в Европа се очаква да се утроят до 2030 г.