17-11-2017 20-11-2018

Енергията през 2022 г: Кризата ще се превърне в катастрофа, подгответе се за удара

Цените смазват цялата икономика, а новата власт дойде с "брилянтно" решение - мораториум върху цените на тока, топлината и водата за домакинствата, който може напълно да съсипе системата, казва експертът Боян Рашев

Снимка: istock by Getty Images

Енергията през 2022 г: Кризата ще се превърне в катастрофа, подгответе се за удара

16:45 | 10 януари 2022 | Автор: Боян Рашев, denkstatt България 124 34471 Снимка: istock by Getty Images

Енергията е в основата на развитието на човешката цивилизация. Неслучайно почти ежегодно светът отчита ръст на енергийното потребление. Изключение правят годините на тежки икономически кризи. Коронавирусът, или по-скоро реакцията ни срещу разпространението му, доведe до енергиен срив от незапомнен мащаб през 2020 г.

Green Transition

Какво се случи през 2021 г.?

Преди всичко потреблението на енергия се завърна с гръм и трясък в цял свят. Въглищата, газът и електроенергията надхвърлиха нивата от преди пандемията. Дори нефтът почти ги достига през последното тримесечие, въпреки че полетите още са далеч от нормалното. Цените само това чакаха. В региони с висок местен добив като Близкия изток, Русия, Австралия, Северна Америка се увеличиха относително плавно.

Големите вносители като Китай, Индия и Европа обаче преживяват истинска катастрофа. В Китай и Индия поне имат огромен местен добив на въглища, който захранва електроенергийните им системи. В Европа дори и това не е останало, така че освен рекордно скъпия газ тя внася и рекордно скъпи черни въглища. Освен това тук си имаме и търговия с въглеродни квоти, чиито цени също се умножиха тройно. В крайна сметка цените на тока на пазара "Ден напред" в Европа счупиха скалата - редовно надхвърлят 300 евро/MWh (5-6 пъти над нормалните) още в началото на декември. Газохранилищата са празни. А зимата идва.

В България положението не е много различно. През 2021 г. потреблението на всякакви енергийни ресурси в страната расте, като електричеството например скочи с 4% спрямо 2020 г. Производството обаче се увеличи с цели 16%. Това е така, защото високите европейски цени на тока дават възможност на всички производители у нас да правят свръхпечалби. И те се възползват. Износът е на максимума на системата, даже добивът на лигнитни въглища в Маришкия басейн достигна исторически рекорд през октомври. Цените смазват цялата икономика, а новата власт дойде с "брилянтно" решение - мораториум върху цените на тока, топлината и водата за домакинствата, който може напълно да съсипе системата. Дори и в най-черните сценарии не си представях по-лошо влизане в новата 2022 г.

Всичко гореописано се случва на фона на ежедневни заклинания и свръхамбициозни планове на политическите лидери на Европа за бърз енергиен преход и тотална декарбонизация, които изискват умопомрачителни инвестиции и количества суровини и могат да се случат само в условията на процъфтяваща икономика. Всичко това бе оповестено чрез два основни документа на Европейската комисия - пакетът "Готови за 55" и Таксономията за устойчиви инвестиции, както и чрез т. нар. Планове за възстановяване на отделните страни членки.

Какво очаквам да се случи в света на енергията през 2022 г. при допускане, че пандемията е преодоляна?

ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ И ЕФЕКТИВНОСТ: Колкото и да се повишава енергийната ефективност, светът ще продължи да ползва все повече енергия, за да задоволява растящите си нужди. Припомням, че средният жител на Индия все още потребява 10 пъти по-малко, а на субсахарска Африка - 60 пъти по-малко енергия от средния американец. А вече имат сравними желания. Не, не очаквайте ръстът на потреблението да спре, като това се отнася и за България.

Виж още Електроенергийната система на България работи: Защо се опитваме да я съсипем?

БИОМАСА: Въпреки че Европейският съюз промотира биомасата като ВЕИ, тя всъщност е горивото на бедността и има голям дял в замърсяването на въздуха и изсичането на горите. За съжаление, тежката икономическа и енергийна криза вече води до ръст на потреблението на биомаса. Той може да бъде ограничен само от политики, които стимулират използването на чисти източници за отопление като газ, ток или топлофикация, което противоречи на Зелената сделка. Не, не очаквайте да се върнем в пещерите, но ако скоро не се намери решение на кризата с цените на газа и тока, през зимата светът, а и ние в България ще се радваме на твърде много еко пушек. Надявам се това да не продължи дълго.

ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ И БАТЕРИИ: През 2020 г. делът на ВЕИ в глобалното и европейското потребление направи рекорд, като това продължи и през 2021 г. Дали това понижи цената на тока обаче? Не, случи се точно обратното. ВЕИ привличат лъвския пай от парите на публични и частни инвеститори вече повече от десетилетие, но реално не успяват да заместят базовите енергийни източници. Последните обаче са декапитализирани и при възстановяването на икономиката просто не насмогват. Всички виждаме какво се случва. В дългосрочен план изграждането и подмяната на ВЕИ и гигантски батерии изискват огромни количества метали, които просто няма откъде да дойдат. Разбира се, използването им в много райони без връзка с електропреносната мрежа ще продължи да расте по чисто пазарни механизми, а на много места ще продължи и подкрепата за инсталирането им. През 2022 г. в България вероятно ще видим доста нови слънчеви и вятърни проекти, а сигурно и първите мащабни батерии. Доста по-смислено е обаче да изтупаме от праха някои позабравени хидроенергийни проекти и да надградим съществуващите ПАВЕЦ.

Виж още Зелената трансформация на държавата: Какво се променя и колко ще струва

ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ: Светът отбелязва бавно завръщане към ядрената енергия. За съжаление, броят на реакторите, които ще бъдат затворени през 2022 г., надхвърля тези в процес на изграждане. Надеждите ми са в малките модулни реактори, които имат потенциала да променят енергийния пейзаж - очаквам такива проекти и в България. В тях е и шансът за нисковъглеродно бъдеще за тези, които търсят такова на рационална основа. Ядрената енергия няма как да направи рязък скок през 2022 г., но очаквам ясна промяна на отношението към нея.

ВЪГЛИЩА: Колкото и обречени да изглеждат от политическа гледна точка, въглищата се радват на бум на търсенето навсякъде по света. В Източна Азия се изграждат огромен брой нови въглищни ТЕЦ. В България те продължават да дават около 50% от тока и това няма да се промени и през 2022 г. Не, не очаквайте краят на въглищата да настъпи скоро.

Виж още Добро пожелание или затворена врата: Може ли да се случи декарбонизацията до 2030 г.

ПРИРОДЕН ГАЗ: Каквото и да казват бюрократите, природният газ ще продължи марша си към все по-голям дял в потреблението - едновременно в електропроизводството, транспорта, отоплението и индустрията. Благодарение на новите технологии и инвестиции в добив, втечняване и регазификация, газът вече е наличен в огромни количества и може да се транспортира не само по тръби, но и с кораби и камиони. Дори ужасяващите цени не могат да спрат възхода на природния газ - той ще се ползва все повече, включително и у нас.

НЕФТ: Нефтът отбелязва бързо възстановяване в потреблението. Цената му бавно расте. Електромобилите яхнаха вълната на субсидиите в Европа, но делът им дълго време ще бъде твърде малък. Пандемията се отрази силно негативно на обществения транспорт - хората ползват много повече личните си коли, за да запазят дистанция един от друг. Възстановят ли се напълно полетите, светът ще има нужда от над 100 млн. барела на ден. Те обаче няма откъде да дойдат, а в България нямаме никакъв собствен добив.

През 2021 г. енергийните кризи в света бяха локални - основно в Европа и Азия. Нищо съществено в енергийната система обаче не се промени - фосилните горива продължават да я доминират. През 2022 г. светът, включително и България, ще се бори със симптомите и ограничаване на щетите от дългогодишни пожелателни и погрешни политики. Залисани в запушване на дупки, ще катастрофираме, защото нефтът - основният двигател на цивилизацията, изведнъж ще се окаже в дефицит и цените му ще изригнат. Тази катастрофа вече не може да бъде предотвратена. Подгответе се за удара.

Материалът е публикуван на страницата на Българска стопанска камара (БСК). denkstatt България е член на БСК

ИЗБРАНО