На какво реално разчита електроенергийната система на България и откъде идва токът в най-тежките моменти анализира енергийният експерт Боян Рашев. Най-голям дял имат ТЕЦ, АЕЦ и големите ВЕЦ, които подават 87% от електроенергията.

Положението ясно се вижда на графиката:

Диаграма: ЕСО

1. Системата има три опорни стълба - кондензационните ТЕЦ, АЕЦ и големите ВЕЦ са в състояние при нужда да добавят още мощност. Всичко останало е просто украса - хубаво е да я има, но нищо критично не зависи от нея.

2. АЕЦ Козлодуй гарантирано осигурява 2100 MW - не само вечер, а през цялото време. Нейната функция е базов товар без оглед на условията.

3. Големите ВЕЦ се пускат на висока мощност само по време на голямо потребление - те са типични пикови централи. Тази вечер например осигуряват почти 25% от енергията. За съжаление те са зависими от наличието на вода в язовирите. В момента имаме късмет - благодарение на силните валежи язовирите преливат. Това обаче няма как да бъде гарантирано винаги. Затова имаме т.нар. помпено-акумулационни ВЕЦ (ПАВЕЦ), които служат като батерии. Те обаче имат относително малък капацитет, а най-голямата, ПАВЕЦ Чаира, има и друга функция - защитава системата от отпадане на блок в АЕЦ. Тя трябва да пази ресурса си за случаи на авария. В резюме, големите ВЕЦ дават много енергия тази зима, но не могат винаги да гарантират такова количество.

4. Големите кондензационни ТЕЦ - централите в Маришкия басейн и ТЕЦ Бобов дол - осигуряват най-голям дял от тока ни през студените зимни вечери. Те могат да работят както като базов, така и като пиков товар. Имат критично значение и за регулирането на цялата система. За разлика от големите ВЕЦ, ТЕЦ могат да гарантират пълна мощност по всяко време и без оглед на метеорологичните условия. Точно такъв случай имахме през януари, 2017 г., когато язовирите бяха доста по-празни и Маришките ТЕЦ работеха на върха на възможностите си цял месец, замествайки практически всички зелени и сини цветове от днешната графика не до 6730, а до 7800 MW.

5. Всичко гореописано се управлява динамично от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който трябва преди всичко да осигури наличието на електричество за всеки потребител в страната независимо от условията и цените. Не може да се допусне момент, когато няма достатъчно предлагане - всяко изменение на търсенето трябва да може да бъде задоволено на секундата. Това буквално значи, че системата не може да работи изцяло на пазарен принцип - дизайнът й не го позволява.

Тази система не е идеална, но доказано работи.

3e-news.net