Магдалена Костова е директор на дирекция "Демографска и социална статистика" на Националния статистически институт. С нея разговаряме за хората у нас, за мигриралите българи и за това има ли "мъртви души" в избирателните списъци.

- Госпожо Костова, напоследък се коментират различни данни за броя на населението у нас, има разминаване в числата на ГРАО и на Националния статистически институт. Защо се получава така и каква е причината?

- Различни са и функциите на двете администрации. В базата данни "Население" на ГРАО са регистрирани всички български граждани, независимо дали те пребивават на територията на страната или не. Тя обслужва административно населението, когато с български гражданин настъпи промяна - сключи брак, премести се - това се отразява в базата данни. Целта на Националния статистически институт е друга - да регистрира всички български и чужди граждани, които пребивават на територията на Република България. Така че в последните изнесени от нас данни за населението на страната към 31 декември 2017 година има и български, и чужди граждани. Нашият критерий е такъв, че ако лицето е отсъствало повече от 12 месеца от територията на страната, то се изключва от броя на населението. Това не се прави от ГРАО. Ето това обяснява и разликата в броя на населението на страната.

- Откъде идва проблемът с точното отчитане на населението, с хората, които са извън страната и работят постоянно в чужбина, кой го създава?

- Има различни проблеми с гражданската регистрация в България, това се знае от всички. Имаме Закон за гражданска регистрация, според който всяко лице, което промени адреса си, трябва да отрази това в съответната община в срок от 30 дни. Но доколко това се прави или се игнорира, аз не бих могла да кажа. В закона няма задължително изискване за хора, които заминават за продължителен период от време в чужбина, да се дерегистрират в съответната община. Ние в НСИ се опитваме да дадем оценка на населението, максимално близка до реалния брой на хората, пребиваващи в страната. Вярно е, че имаме известен недообхват на външната миграция, но това е свързано с редица проблеми при измерването на това явление - свободното движение в рамките на ЕС, дерегистрацията и други.

- Все пак ще имаме ли точна представа за миграцията на българите, откъде ще дойде тя, ако я има?

- Преброяването, което предстои през 2021 година, ще даде възможност да направим оценка на реалната миграция през тези 10 години от предишното преброяване през 2011 година. Ще ви дам пример - миграцията, която се установи при предишното преброяване, като се махнат разликите от естествения прираст, бе 175 000 души за периода от 2001 до 2011 година. Тези хора ние не сме ги "уловили" като мигрирали през десетте години и преброяването ги показа чак през 2011 година. Затова от 2011 година ние се опитваме всяка година да използваме данни на НАП, на ГРАО, на МВР за да си подобряваме оценката за миграцията, но едва преброяването през 2021 година ще покаже колко хора, действително са напуснали страната. Данни за българите, които трайно са извън страната, има в статистическите служби на съответните държави.

- Едно число, подадено от Министерството на външните работи за мигриралите извън страната българи - 2 милиона души - предизвика спорове и коментари. Верни ли са данните?

- Ако говорим за български граждани, които трайно живеят навън, те няма как да са 2 милиона души. След като в ГРАО има отчетено население от повече от 7 милиона, не е възможно още 2 милиона да са навън. Това важи за хората с българско гражданство. Ако говорим за етнически българи, живеещи в други страни и непритежаващи българско гражданство, например деца, родени от български граждани, но живеещи навън и не са придобили българско гражданство, или лица принудени поради някаква причина да се откажат от българското си гражданство, тогава този брой е възможен. Според мен, няма достоверен източник, който да посочи колко са българите, живеещи в чужбина, още повече, че някои отиват за 3-4 месеца, други са за по-продължителен период.

- И все пак, колко сме в момента - 6, 7, 8 милиона?

- Предстои да публикуваме статистическите данни за населението на България през 2018 година в средата на април. Много вероятно е вече да сме под 7 милиона. През 2021 година, когато е преброяването, със сигурност ще сме под този праг, но е много вероятно това да е факт и през 2018 година. Данните все още се обработват, затова не мога да съм категорична, но тенденцията е ясна. През последните 30 години раждаемостта се запазва горе-долу на едно ниво, а смъртността ни е много висока. През 2017 година е 15.3 на хиляда души и това е в резултат от застаряването на населението. Има само едно изключение - периодът 2003-2008 година, когато имахме икономически растеж, тогава е единственият случай за годините на прехода, в който раждаемостта се повиши.

- Коя е основната причина да намаляваме?

- Основната причина за намаляването на населението на България е това, че много повече хора умират, отколкото се раждат. Втората причина е миграцията, която е опасна за това, че влошава бъдещите показатели, защото емигрират млади хора в детеродна възраст и това влошава структурата на населението. Повечето от тях раждат извън България.

- Преди избори политиците често се обвиняват едни други за "мъртви души" в избирателните списъци и това се сочи като причина за нечий успех. Вие какво мислите за това?

- Не разбирам този често употребяван термин "мъртви души", когато става въпрос за избирателните списъци. ГРАО, които подават данните на Централната избирателна комисия, правят списък на населението във всяка община. Ако искаме да прецизираме този списък, трябва да намерим начин за спазване на Закона за гражданската регистрация. Защото кой може да каже кои от имената в този списък за изборите са "мъртви души" и колко са хората, които не гласуват по лични причини, например не харесват явилите се на избори партии и кандидати? За да се регистрират и дерегистрират хората и така списъците да са прецизни, те трябва да имат стимули. Да кажем, отивам да работя в чужбина, но трябва да се дерегистрирам, за да бъде списъкът коректен на следващите избори. Но не съм задължена да го правя, затова и вероятно повечето не го правят. А може с чисто административни мерки това да се промени - например да се даде някаква отстъпка от данъците за недвижим имот. Тогава хората вероятно ще си свършат задълженията по този закон и списъците ще са реални, ние също ще имаме реална представа колко хора живеят в определен момент на територията на страната. Проблемът е на регистрацията, не на списъците, закон има, но не се спазва и липсват мерки, които да увеличат броя на хората, които го спазват.

- Значи няма "мъртви души" в избирателните списъци?

- За мен терминът "мъртви души" не е коректен. Става дума за три вида български граждани, които имат право на глас и са в избирателните списъци. Първата група е хора, променили адрес и местоживеене, но неизвършили съответната регистрация в общината. Втората група са хора, работещи в чужбина за дълъг период, някои и постоянно, които също не са се дерегистрирали. Третата група - хора, които не желаят да гласуват по различни причини. И трите групи не са "мъртви души". Най-точно такъв термин може да бъде използван за малка група хора, които са починали и към момента на изборния ден не са отписани от списъците, защото все още тази информация не е стигнала до ГРАО.

- Често четем и чуваме за "демографска катастрофа", за "изчезването на българите". Как ще коментирате това като специалист по демографска статистика?

- Демографската ситуация не е нещо, което трябва да се обяснява с катастрофични термини. Населението може да намалява, но това е процес, който върви и в двете посоки и все някога ще се обърне. Нека ви дам един пример - първото преброяване на населението в България е проведено през 1880 година, в Княжество България, преди Съединението с Източна Румелия. Тогава на тази територия са живели около 2 милиона души. По-късно, знаете, стигнахме 9 милиона без съвсем малко, сега сме около 7 милиона или по-малко. Когато икономическата ситуация се промени, хората станат по-спокойни и раждаемостта ще се повиши, както в периода 2003 - 2008 година. Процесът върви в две посоки и рано или късно това ще се случи. Така че да говорим за "свършването на българите" и "катастрофа", едва ли е уместно. По-скоро трябва да се насочим към подобряване на икономиката, на условията за бизнес. Тогава нещата ще се регулират.