17-11-2017 20-11-2018

Бюджет 2024 – реформите се отлагат

За макрорамката, дефицита, приходите и липсващите реформи в разходната част

Снимка: БТА

Бюджет 2024 – реформите се отлагат

За макрорамката, дефицита, приходите и липсващите реформи в разходната част

15:51 | 18 ноември 2023

| Автор: Петя Георгиева*, старши икономист в ИПИ

36 8362 Снимка: БТА

На знаковата дата 10 ноември 2023 година Министерството на финансите публикува проектите на закон за държавния бюджет на Република България за 2024 година и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024 - 2026 година. Това са може би най-важните документи в бюджетната процедура, чиито параметри определят развитието на публичния сектор и анализират влиянието му върху икономиката за следващите години. Законът за бюджета и средносрочната прогноза имат и политическо измерение - те дават знак дали правителството работи в посока изпълнение на целите си, а именно членство в Еврозоната и в Шенгенското пространство. Бюджетът като инструмент на публичните политики ще преразпредели над една трета от БВП за следващата година, а параметрите му ще повлияят на всеки един гражданин на страната.

Бюджет 2024

Какви са допусканията в макрорамката, залегнала в подготовката на бюджета?

Макроикономическата прогноза в основата на бюджета за 2024 година залага показатели за ръст на БВП от 3,2%, ръст на потреблението от 3,5%, инфлация от 4,8%. В средносрочен план очакванията са, че БВП ще расте с около 3% на годишна база, а инфлацията ще намалее до 2,2% в края на периода. Планираният по-голям размер на капиталовите разходи е в основата на очакването за значителен ръст (9,6%) на брутообразуването на основен капитал през следващата година, като обаче ръстът на инвестициите ще се забави в края на периода до около 5%. На пръв поглед макропрогнозата на министерството не изглежда особено изненадваща, като в сравнение с прогнозите на други институции[1] министерството показва по-голям оптимизъм по отношение на ръста на БВП и очаквания за по-висока инфлация. Ключов остава въпроса дали ще се реализират на практика тези оптимистични очаквания, тъй като това ще се отрази пряко върху изпълнението на бюджетните приходи, а оттам - и на бюджетното салдо.

Отново дефицит

Бюджетното салдо на касова основа за целия период отново е отрицателно - 3% годишно за периода 2024 - 2026 година. Припомняме, че за всяка година след 2019 е отчитан касов бюджетен дефицит[2]. Брутният дълг на сектор "Държавно управление" ще нарасне до над 27% от БВП в края на периода. Трупането на дефицити, макар и в рамката на фискалните правила, нито е задължително, а още по-малко е препоръчително по ред причини - увеличаване на задлъжнялостта и нуждата от вътрешно или външно финансиране, по-високи текущи разходи за лихви в бъдещи периоди - още повече след значителното покачване на лихвите както в САЩ, така и в еврозоната - и потенциално риск от възможни затруднения с финансирането. Залагането на буфери в бюджета не е основание за генериране на дефицити.

Приходите този път са в центъра на дебата

За разлика от други години, текущият проект на бюджет за 2024 година е придружен от изменения в редица данъчни закони и други промени, засягащи приходната част[3]. Планираният общ размер на приходите е 77,6 млрд. лева, като от тях 42,5 млрд. лв. са данъчни приходи, а 17,7 млрд. са приходи на социалното и здравното осигуряване. Приходите от ДДС са с около 2,4 млрд. лв. по-високи от очакваното изпълнение на бюджета за 2023 година, а това означава, че прогнозата е силно зависима от заложеният значителен ръст на потреблението и вноса, както и от сравнително високия темп на очаквана инфлация. Увеличаването на данъчно-осигурителната тежест през последните години в България е факт[4] и макар и нивото на данъчната тежест в България все още да е относително ниско в сравнение с останалите страни от ЕС, тя достига до 31,1% от БВП през 2022 година. За развитието на бизнеса и инвестициите у нас обаче е нужна стабилна в дългосрочен план данъчна система с ниски нива на облагане и широка данъчна база, както и висока събираемост на данъците без изключения за определени бизнеси и сектори - това гарантира ефективност и справедливост на облагането. В бюджета за 2024 все още наблюдаваме запазването на отделни преференции - например удължаването на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г. - което за пореден път доказва колко лесно се отговаря на публичен натиск за популистки мерки и как неусетно "временното" става "постоянно".

И накрая - за липсващите реформи в разходната част

Бюджетът е инструментът на правителството за реализиране на целите на политиките - чрез него то изпълнява на практика вижданията си за развитието на секторите и публичните услуги. И докато в настоящия бюджет не е видно какви са целите на политиките, какви промени правителството предвижда за подобряване на качеството на услугите и как точно те ще се реализират, припомняме какво (макар и не само) очакваме от властта:

Оценка на качеството на средното образование (по възможност чрез модели за финансиране, базирани на добавената стойност);
Промяна на модела на финансиране на болничната помощ (по възможност чрез въвеждане на адекватен модел, базиран на диагностично - свързаните групи);
По-ефективно социалното подпомагане с цел намаляване на бедността и неравенствата чрез промяна в подхода на широк обхват на социалните помощи за сметка на насоченост на програмите към наистина нуждаещите се;
И - може би - най-важното - съдебна реформа, гарантираща върховенството на правото и независимостта на съдебната власт.

Ако изпълнителната власт обаче не се възползва от възможността да прояви инициатива за реформи, да води процеса чрез формулиране на идеи за промени в модели за управление и финансиране на дейности в публичния сектор, това далеч не означава, че законодателите ще останат пасивни. Както многократно сме ставали свидетели в миналото, а в настоящата сложна политическа конфигурация това е дори много по-вероятно, народни представители ще могат и ще формират тематични мнозинства, за да прокарат свои идеи за прекрояване на разходни програми, пренасочване на финансиране или отваряне на данъчни прозорци - без анализ на ефектите върху икономиката и гражданите като цяло, но почти винаги в интерес на конкретни групи заинтересовани страни.

[1] Подробно сравнение може да се види в есенната макроикономическа прогноза: https://www.minfin.bg/upload/56458/MacroForecasting_Oct_2023_bg.pdf

Последната (есенна) прогноза на Европейската комисия от ноември 2023 година може да се види тук: Autumn 2023 Economic Forecast: A modest recovery ahead after a challenging year (europa.eu)

[2] На начислена основа дефицит е отчитан за всяка година след 2020.

[3] Повече може да се види тук: https://www.minfin.bg/bg/legislation7

[4] Повече информация да данъчно-осигурителната тежест е налична на сайта на Евростат: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/gov_10a_taxag/default/table?lang=en

* Авторът д-р Петя Георгиева е икономист във фондация "Институт за пазарна икономика" от 2018 г. с интереси в областта на здравеопазването, образованието, публичните предприятия и фискалната политика. Преди това е била главен експертен сътрудник във Фискалния съвет към Народното Събрание и държавен експерт в дирекция "Бюджет" на Министерството на финансите. Автор е на редица икономически изследвания и анализи и е икономически сътрудник на Правната програма на Института. Завършила е международни икономически отношения в УНСС, доктор е по икономика от 2009 г. с тема на дисертационния труд "Прехвърляне на дейности (outsourcing) в международния бизнес".

Анализът е публикуван ТУК >>

ИЗБРАНО