В първите часове на 2023 излезе информация на БТА за визията на министъра на енергетиката относно развитието на енергийния сектор с водещата идея най-после България да има нова енергийна стратегия. На 3 януари се появи и поредното предложение за национални приоритети, вкл. и в енергийната област - този път във връзка с N-тия опит за съставяне на правителство.

При сегашната политическа каша и тоталното безвремие, в което за пореден път ни натресе политическата класа, обединяването около каквато и да е визия едва ли е реално. Липсата на концепция за развитие на енергетиката ни се допълва и от продължаваща години безотчетност за едни похарчени милиарди, ефектът от които е неясен - и това под милозливия поглед на всякакви контролни институции.

Подходът на служебното правителство към нов стратегически поглед сам по себе си заслужава адмирации въпреки обречеността му. Реално, правителството успешно омекоти доста енергийни удари от оперативно естество, при това в много сложна обстановка. То явно опитва и стъпки за подготовка на по-цялостна и дългосрочна рамка - нещо, което редовни правителства и съответните парламенти проспаха. Посочените от министъра основни приоритети поне като заявка са ясни, макар че някои от тях, като напр. многото нови ядрени блокове, въобще не са безспорни - така че дебатът тепърва предстои.

В крайна сметка при всички случаи нещата зависят от Парламента, който има мандат и да приеме и енергийна стратегия, и да създаде съответна законодателна рамка за изпълнението й - а за съжаление, точно това се превръща в проблем. Точещата се твърде дълго политическа нефелност в Народното събрание пречи и през 2023 г. да очакваме оттам визия за бъдещето на енергийния сектор. На този фон министерската идея до края на януари депутатите да разгледат проект на стратегия изглежда откровено нереална - и то не само поради кратките срокове и процедурните изисквания, но и поради сбъркания парламентарен подход към държавността въобще и поради уродливи партийни приоритети.

Чувал година храни!

Докато Европа се тресе от невиждана енергийна, икономическа и социална кризи, безхаберието и непукизмът, облечени във власт, пропиляха още няколко месеца за поредното натаманяване на Изборния кодекс в името на посочения чувален приоритет и респ. на наближаващите пети по ред за парламентарни избори по-малко от две години. А регулярната липса от председателското място на избрания с много зор председател на Народното събрание само допълва картинката на институционално безсилие.

Парламентът би трябвало да олицетворява държавността най-вече чрез законодателната си дейност - депутатите ни обаче упорито го превръщат в институция, сериозно понамирисваща на политическа корупция, поръсвана с елементи на откровено беззаконие. Политическите опорки в рамките на парламенти-еднодневки станаха водещ източник за нормотворчество - а стадното незачитане на правото явно се възприема като демонстрация на вярност я към съответната партия, я към съответния Велик кормчия. Паралелно с това народните избраници продължават да са отчайващо безсилни на тема "сформиране на правителство", което е другото тяхно основно задължение.

По-тъжно е обаче, че за мен в рамките на 48-ото Народно събрание конкретно правната комисия стана лице на целеустремено политическо скодоумие - а това е водеща комисия с оглед задачите на институцията. И за да не звуча голословно, предлагам на заинтересованите и съмняващите се да прочетат напр. стенограмите и да изгледат записите от заседанията й по повод изборните правила (вкл. върховите й постижения на 15 декември 2022 и сказките за отхвърляне на президентското вето на 23 декември). По същество, през цялото време в условията на потайна предрешеност наблюдавахме поведение или ала "Нощните бдения на поп Вечерко", или ала "Зайко, бягай" - та да не би някой извън депутатите да може да се изкаже критично срещу винаги правилната партийна линия или пък някой от хартиеното мнозинство да сбърка и да погледне към правото.

Както при хазарта, по време на визираните заседания имаше и бонуси - в случая под формата на втрещяваща арогантност, демонстрирана от хора, за които правото и логиката явно нямат никакво значение спрямо партийния приоритет. А аналогията с процъфтяващите с помощта на политиците хазартни структури, чрез които държавата ни отдавна заприлича на хазартен бардак, не е случайна!

Е, да се чудим ли, че обществената подкрепа за Парламента е само 7%?!

А същевременно броят на откритите проблеми расте, докато времето за решаването им намалява.

Принципният въпрос какво да очакваме от депутатите за енергийната сфера през 2023 г. има определено еднозначен отговор - не трябва да е много при положение, че отношението към основни парламентарни задължения е доминирано от липса и на стратегическа, и на нормотворческа визия. А и вече е ясно, че 48-ото Народно събрание ще поживурка още някоя и друга седмица и ще е поредното, което ще си отиде безславно. Въпроси за развитието на енергийния сектор са поставяни многократно, но и в 48-ото Народно събрание няма отговори - защото депутатите имаха явно по-съществени за техния интерес задачи като изборите.

Та тези и други подобни причини не дават основание за оптимизъм, че и през 2023 г. в енергийната област ще можем да разберем няколко важни неща като напр. ще имаме ли стратегия, обещавана ни от ГЕРБ още от ноември 2014 г.; какво ще прави държавата с реакторите за АЕЦ БЕЛЕНЕ, заседнали в "гьола" още от 2016 г.; ще има ли и кога структуриран подход към енергийно бедните, които май са почти 3 милиона, при положение, че по закон те трябваше да бъдат обект на специална защита още от 2018 г.

И още - ще продължим ли да гледаме прояви на вандалската кадрова и институционнална политика в сектора - а и не само там - защото след 2014 г. политиците систематично инсталираха на водещи позиции и безхаберни ченгета, и представители на управленската рода и др., а през 2022 мнозинството на ПП успешно бастиса КЕВР с глупави законови промени.

И още - конфузията относно националната позиция по темата за въглищата реално се задълбочава и придобива много сериозни европейски измерения. А поради калпаво законодателство, натресено през март 2021 г. чрез любимите за финтиране на ефективен контрол преходни и заключителни разпоредби, предстоят и първите големи сътресения в индустриалните паркове заради цялостно сбъркана политика спрямо енергийните мрежи.

И още - ще продължаваме ли с пасивното отношение спрямо формирането на европейската енергийна политика и докога? Защото само с ad hoc "анти 40%" коалиции не става, а още по-малко става с промени на Закона за енергетиката на депутатския принцип "абе, чух нещо, а и днес така ми идва отвътре".

Та в парламента някой трябва да даде целенасочени отговори на тези и други въпроси - и институционално този някой трябва да е достатъчно експертно обезпечен, но не чрез "експерти по правна политика", каквито фигури май се разхождаха из институцията преди няколко години при мъдрото ръководство на феномена Цвета Караянчева.

Иначе, след като пак замириса на избори, в енергийната сфера изведнъж всички рязко станаха или анти-зелени, или много загрижени за енергийната бедност, или национално отговорни за адекватния енергиен микс - но най-вече на ниво "общи приказки". Реално обаче проспаните от Парламента години трудно се компенсират - откритите именно пред него задачи изискват визия, стратегия и съответни закони, които ги няма, в случая за сметка на поредното пипане на изборните правила.

Ако погледнем напред, обективно се вижда съществуване на 48 Народно събрание докъм края на януари и респ. избори през март-април 2023 г. Така, евентуални парламентарни обсъждания и законодателна дейност по същество по тези и други енергийни въпроси могат да се очакват в рамките на 49 Народно събрание не по-рано от средата на годината, а решения -не по-рано от есента. Дано поне тогава изборният кодекс да не е пак водещ приоритет - че последователите на нашия изборен поп Вечерко дебнат от засада за включване....

Iustitia fundamentum regnorum? Ама верно ли?

Паралелно обаче трябва да с гледа и назад, защото - за огромна радост на някои политици - липсата на отчетност за похарчените огромни пари на данъкоплатците, както и липсата на контрол, си вървят необезпокоявани и по план.

Та и аз да питам за пореден път компетентните институции дали през 2023 г. ще проверят и ще информират ли българските данъкоплатци какво стана с парите им в няколко направления, за които има изобилна публична информация. Например за едни 2 милиарда лева, дадени за саниране докъм 2020 г., усвоени при управлението на ГЕРБ - от изказване на депутат от партията в средата на ноември може лесно да се заключи, че сумата е похарчена реално за по-малко от 2% от населението на България; официален детайлен отчет за други ефекти от това обаче няма! И още един - два въпроса, които продължават да са без отговор, въпреки че са поставяни многократно - каква е била предвидената възвращаемост на вложените в Оня поток няколко милиарда лева и как е смятана? За реакторите на цена милиард и половина лева вече стана дума.... Та ще видим ли най-после конкретни отговори през тази година напр. за тези май над 6 милиарда лева, свързани само с енергийната сфера, от страна на контролиращите?

Всъщност, откровено се чудя дали контрол на такова ниво има въобще някаква почва в България. Или когато става дума за харчене на милиарди, всичко е оставено в сръчните ръчички на едни Вечерковци под безмълвната пасивност на контролни институции? И ако напр. Сметна палата и Агенцията за държавна финансова инспекция вероятно по някакви прозаично-важни причини свенливо извръщат поглед от подобни огромни суми, похарчени без отчетен ефект, може би поне от държавното обвинение ще намерят най-после сили да предприемат някакви действия съобразно компетенциите си за проверка дали има виновни за начина на разходване на средствата - и ако може това да стане преди да изтекат съответните давностни срокове.

Или хората да не питат повече за тези и други подобни факти, свързани с разходването на парите им, от които файдата не е много видна, защото под козирката на политическата корупция в цялото й многообразие отмъстителността на политиците може да погне (пак) най-вече питащите? И в главите на същите тези политици това отмъщение отново да се окаже по-важно от вижданията за развитието на енергийния сектор?

Как беше, уважаеми проверяващи - Iustitia fundamentum regnorum?! Да не се окаже, че подобни принципи се прилагат доста избирателно; и дали приложението им не върви някакси по партийна линия...

Иначе на фона на липсваща актуална стратегия няколко пъти - вкл. и официално - предлагах политическо обединение поне около няколко основни приоритета в областта на енергетиката. Това ще даде достатъчно поле за работата на институциите, като същевременно ще игнорира влиянието на продължителната политическа нестабилност. Предлагам го и сега. Има достатъчно формати, вкл. и извън Парламента при условия на последващо одобрение, в рамките на които това може да бъде постигнато - нужно е само политиците да надскочат краткосрочната рамка на евтиното си политическо мислене, свързано преди всичко с ефекта за тях от поредните избори, които ни натрисат.

-----------------------------------------------------------------------------

Всички мнения, изразени в статията, са строго лични