Коментари - Стресът и работното "прегаряне" | Бизнес.dir.bg

"Карти за спорт или масажи" - пълна глупост. Това е все едно да потискаш симптомите без да ги лекуваш. Статийка написана от някой стажант в някоя корпоративна обучителна фирма където има куп видове обучения без никакъв смисъл и приложение, ама пък да видите какви са скъпи!

хубава статия, неприложима към условията у нас. преките ръководители в 90% от случаите са в роднински вързки с ония на върха. рядко имат някаква компетенция и знаят нещо за онова, което би трябвало да правят...основните им грижи са да унищожат всеки който не им целува задника, или има в пъти повече знания и умения от тях. типично за нашите условия е разделението в "колектива" - има приближени на шефа - такива дето "пеят" и възхваляват всяка простотия дето направи. те получават всички възможни бонуси. колкото и грешки дадопускат - не се забелязват. и разбира се - другите. останалата част от колектива се разделя на две части - онези които винаги са виновни - без значение дали са били на работа или не в дадения момент и онези - дето предсталвяват "заплаха". първите ги пазят - за да има кой да изгори ако някоя простотия се размирише прекалено много. вторите - им се трови живота за всяка грешка, която направят. и по възможност - старят се цялата фирма да разбере, че еди кой си е сгрешил. нищо че може да се случва в годината 1-2 пъти - цялата фирма знае за това... и понеже за другите не се знае нищо - излзиа че те са най големите некадърници. имаше един много точен виц по въпроса който нищо не работи - не прави грешки. който работи - прави. за това, когато дойде момента за "развитие" - първите получават повишенията, защото са безгрешни!

...да те допълня. Тези, които нищо не правят, за нищо не са отговорни, освен че са с най-големите бонуси, ами и най-силно критикуват, държат сметка и дават коментари от типа "Как е трябвало да стане".

Прегряване се получава, когато човек е попаднал случайно на някоя позиция, за която няма нужните знания, умения и опит. Липсват му също и умствените възможности, желанието и мотивацията да учи нови неща. Това обикновено върви с амбицията и високата себеоценка. Това противоречие между възможности и желания е пагубно за психиката и води до "прегряване". Най-добре е в такива случаи да се смени позицията и/или компанията с такава, отговаряща на възможностите му, защото тогава работата ще носи удовлетворение и положителни емоции.

Елементарно е ! Стресът е опит от ваша страна да контролирате дадена ситуация, връзка, отношение, работен процес включително и времето/за времевия интервал говоря влаган за дадено действие/ . Това води до състояние на свръх контрол! Запомнете, не се опитвайте да контролирате нещата постоянно , когато може ги правете приемайки,че така трябва! Всяка съпротива от ваша страна е опит за контрол. Това нещо е стресът ! Контролирайте вас самите , като решавате кога и как да направите нещо с кого и какво да говорите,кога да починете , контролирайте вашите мисли така, че да бъдат продуктивни. Желание, възможност, реализирана възможност и край на процеса. Правете неща които имат край. Повтарям правете нещата така, че да имат начало и край! Като дойде краят, освободете се от контролът който сте вложили! Контролът трябва да има край! Не го оставяйте в себе си! Това е стресът! Дано сте разбрали .....,ако не преосмислете пак.

Във всяка компания има нужда от някой, който да свърши работата и това е шанс да бъдете незаменим и ценен служител, от който фирмата става зависима. Защото връзкари винаги е имало и ще има, но ако те са некадърни и много, фирмата ще фалира. Ако фирмата е частна и шефа плаща от джоба си заплатите им, няма да ги държи дълго. Така че, докажете, че сте незаменим и ще постигнете своите изисквания. Ако някой друг във фирмата може да върши вашата работа за по-ниско заплащане и по-малко време, ще влезете в списъка за следващото уволнение, заради ниска ефективност на вашата работа.

Все едно е писано за моята работа...

"Прегарянето" е загуба на мотивация. Мотивацията е следствие на очакванията. Когато човек установи, че очакванията му не са реалистични, губи мотивация. Така и в т.нар. "интимни" отношения - ърво си "влюбен", демек, очакваш цветя и рози, после прегаряш, като разбираш, че реалността ти поднася простотии, скандали, мизерия.

''Очакването'' по описания от вас начин е опит за контрол върху нещо или някого, което не би трябвало да се опитвате да контролирате. Влюбения дава и не очаква, още по-малко да се стреми да контролира връзката. Почти всички връзки в днешно време са обсебващи, тоест - единия прилага контрол върху другия, или и двамата се опитват да се контролират взаимно. За това са скандалите. Прилагане на свръхконтрол в отношенията!

Казвайте по 3 пъти на ден майната му, и всичко ще е наред! Както се казва, не се безпокойте за дреболии, а всъщност всичко са дреболии

Очакването е да получиш нещо. "Контролът" е една от тактиките. Друга тактика е, да оставиш нещата да се случат. .. най-различни тактики. Но очаваш да получиш нещо, в последна сметка. Независимо по какъв начин.

Като те разпънат на кръста, ще провериш теорията си. Дали работи.

Държа да ти благодаря! Ще започна да го прилагам веднага

Това донесе капитализъм. Антисоциалната система, която непрекъсното трябва да се разраства. Необходима е борба с конкуренти. В Япония отдавна има явление "кароши" - смърт от преумора от работа". Тала че и тук ще се появи това явление. Нали искахте капитализъм - ето ви го.

Кароши е японска дума и се превежда като „смърт от преработване“. Това е типично японски феномен – служителите на дадена компания в Япония умират от инфаркт или инсулт, причинен от стрес на работното място, заради претоварване. Думата е японска, но явлението е американско.

има моменти в които псувам цялото родословие на някого... не помага особенно.да - за момента намалява малко стреса, но реално простотиите продължават по старо. и ако ти се налага да ходиш след 5-6 човека даоправчщ бакиите и да ти се обяснява че така трябва, а в същото време когато получиш задача изискваща да се подобри нещо и ти вместо да го направиш - върнеш отговор какво трябва да се направи - резултатът е шумен скандал - как така вместо да отидеш да свършиш работата - си си губил времето да пишеш. някой отива, изпълнява част от онова, което трябва, закърпва за момента нещата и сичко се отлага във времето - накрая все пак ти отиваш, вече получил задачата - по твойто опоисание - да я свършиш. и разбира се някой идва и започва да ти обяснява как трябва да го направиш. един пример - от преди двайсетина години... леке - което в момента се вживява на бизнесмен - по онова време регионален шеф във фирмата в която работех - започва да обяснява как трябва да се направи нещо. след около час обяснения - той заминава да целува задници - аз отивам и започвам да изпълнявам онова, което ми е казано. след 6 часа работа на един стълб - когато най накрая вече всичко е направено - той идва и ми дига луд скандал. казва че иска веднага да се върне всичко по старому и си бие камшика. аз разбира се - отказвам да правя подобна простотия. за да върна нещата обратно - това са поне 6=7 часа отново във въздуха. довършвам докрай онова, което сме говорили сутринта и се прибирам в офиса. от врата започва нова атака - в един момент си изпуснах нервите - вдигнах го за дрехите и го затиснах в един ъгъл на стаята...добре че в някакъв момент - мозъкът ми започна да работи и след половин час размишления по темата дали да му счупа врата или не - реших да не си го взимам на съвестта. излязох от офиса, напраих малка разходка - за да си успокоя нервите и се обадих на техническият ръководител на фирмата. обясних му за какво става дума и той каза - на другия ден да отида в централния офис и ще оправим работата. като се прибрах - гледам на вратът ми се бяха отпечатали ръцете на нещастника. явно докато съм го държал във въздуха - той се е опитвал да ме души... трябвало е да ида на лекар и да си извада документи - ма младок.. от де акъл за тия работи. та на другия ден отивам в централния офис. през ноща - говедото не знам на кого какви свирки е въртял - но ме посрещнаха да си избирам - или дисциплинарно, или по взаимно съгласие. не ми и дадоха да се защитя. не можело старши техник да си позволява подобно поведение и да влиза във физическа саморазправа. вярно - с едно телефонно обаждане започнах в конкурентна фирма. и за следващите три години помогнах предишната ми фирма да фалира и да се продаде. като се замисля - почти винаги съм напускал работа заради разни самозабравили се лекета - станали "шефове". и до сега всички фирми в които съм работил - след това съм и закопал. лошо е да прецакаш онзи, на чийто умения разчита да се развива фирмата ти. дори да имаш повече от един кадърни - отмъщението е много сериозен стимул...

Стреса се бори с по-къса работна седмица и по-дълга отпуска, както и по-малко отговорности. Стресово е един служител да върши работата на 5 други, за да може работодателя да спести от заплата. Доказано е, че човешкия мозък не може да прави много неща едновременно. Също така е доказано, че мултитаскинга (правенето на много неща едновременно) уврежда мозъка в дългосрочен план. Много работодатели са хаотични и се съобразяват повече с клиентите, като не се интересуват особено от служителите си. В крайна сметка хората имат семейства и личен живот, които също имат нужда от внимание. И не на последно място са мизерните доходи и несигурната обстановка. Не случайно България е на първо място по смъртност в света, както и на последно по средна продължителност на живота в ЕС.