Коментари - Стресът и работното "прегаряне" | Бизнес.dir.bg
назад

Стресът и работното "прегаряне"

Обратно в новината
| Автор: Гергана Тодорова, Astrea Recruitment

Коментари - Стресът и работното "прегаряне" | Бизнес.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Стреса се бори с по-къса работна седмица и по-дълга отпуска, както и по-малко отговорности. Стресово е един служител да върши работата на 5 други, за да може работодателя да спести от заплата. Доказано е, че човешкия мозък не може да прави много неща едновременно. Също така е доказано, че мултитаскинга (правенето на много неща едновременно) уврежда мозъка в дългосрочен план. Много работодатели са хаотични и се съобразяват повече с клиентите, като не се интересуват особено от служителите си. В крайна сметка хората имат семейства и личен живот, които също имат нужда от внимание. И не на последно място са мизерните доходи и несигурната обстановка. Не случайно България е на първо място по смъртност в света, както и на последно по средна продължителност на живота в ЕС.

Кароши е японска дума и се превежда като „смърт от преработване“. Това е типично японски феномен – служителите на дадена компания в Япония умират от инфаркт или инсулт, причинен от стрес на работното място, заради претоварване. Думата е японска, но явлението е американско.

Това донесе капитализъм. Антисоциалната система, която непрекъсното трябва да се разраства. Необходима е борба с конкуренти. В Япония отдавна има явление "кароши" - смърт от преумора от работа". Тала че и тук ще се появи това явление. Нали искахте капитализъм - ето ви го.

Казвайте по 3 пъти на ден майната му, и всичко ще е наред! Както се казва, не се безпокойте за дреболии, а всъщност всичко са дреболии

Като те разпънат на кръста, ще провериш теорията си. Дали работи.

има моменти в които псувам цялото родословие на някого... не помага особенно.да - за момента намалява малко стреса, но реално простотиите продължават по старо. и ако ти се налага да ходиш след 5-6 човека даоправчщ бакиите и да ти се обяснява че така трябва, а в същото време когато получиш задача изискваща да се подобри нещо и ти вместо да го направиш - върнеш отговор какво трябва да се направи - резултатът е шумен скандал - как така вместо да отидеш да свършиш работата - си си губил времето да пишеш. някой отива, изпълнява част от онова, което трябва, закърпва за момента нещата и сичко се отлага във времето - накрая все пак ти отиваш, вече получил задачата - по твойто опоисание - да я свършиш. и разбира се някой идва и започва да ти обяснява как трябва да го направиш. един пример - от преди двайсетина години... леке - което в момента се вживява на бизнесмен - по онова време регионален шеф във фирмата в която работех - започва да обяснява как трябва да се направи нещо. след около час обяснения - той заминава да целува задници - аз отивам и започвам да изпълнявам онова, което ми е казано. след 6 часа работа на един стълб - когато най накрая вече всичко е направено - той идва и ми дига луд скандал. казва че иска веднага да се върне всичко по старому и си бие камшика. аз разбира се - отказвам да правя подобна простотия. за да върна нещата обратно - това са поне 6=7 часа отново във въздуха. довършвам докрай онова, което сме говорили сутринта и се прибирам в офиса. от врата започва нова атака - в един момент си изпуснах нервите - вдигнах го за дрехите и го затиснах в един ъгъл на стаята...добре че в някакъв момент - мозъкът ми започна да работи и след половин час размишления по темата дали да му счупа врата или не - реших да не си го взимам на съвестта. излязох от офиса, напраих малка разходка - за да си успокоя нервите и се обадих на техническият ръководител на фирмата. обясних му за какво става дума и той каза - на другия ден да отида в централния офис и ще оправим работата. като се прибрах - гледам на вратът ми се бяха отпечатали ръцете на нещастника. явно докато съм го държал във въздуха - той се е опитвал да ме души... трябвало е да ида на лекар и да си извада документи - ма младок.. от де акъл за тия работи. та на другия ден отивам в централния офис. през ноща - говедото не знам на кого какви свирки е въртял - но ме посрещнаха да си избирам - или дисциплинарно, или по взаимно съгласие. не ми и дадоха да се защитя. не можело старши техник да си позволява подобно поведение и да влиза във физическа саморазправа. вярно - с едно телефонно обаждане започнах в конкурентна фирма. и за следващите три години помогнах предишната ми фирма да фалира и да се продаде. като се замисля - почти винаги съм напускал работа заради разни самозабравили се лекета - станали "шефове". и до сега всички фирми в които съм работил - след това съм и закопал. лошо е да прецакаш онзи, на чийто умения разчита да се развива фирмата ти. дори да имаш повече от един кадърни - отмъщението е много сериозен стимул...

"Прегарянето" е загуба на мотивация. Мотивацията е следствие на очакванията. Когато човек установи, че очакванията му не са реалистични, губи мотивация. Така и в т.нар. "интимни" отношения - ърво си "влюбен", демек, очакваш цветя и рози, после прегаряш, като разбираш, че реалността ти поднася простотии, скандали, мизерия.

''Очакването'' по описания от вас начин е опит за контрол върху нещо или някого, което не би трябвало да се опитвате да контролирате. Влюбения дава и не очаква, още по-малко да се стреми да контролира връзката. Почти всички връзки в днешно време са обсебващи, тоест - единия прилага контрол върху другия, или и двамата се опитват да се контролират взаимно. За това са скандалите. Прилагане на свръхконтрол в отношенията!

Очакването е да получиш нещо. "Контролът" е една от тактиките. Друга тактика е, да оставиш нещата да се случат. .. най-различни тактики. Но очаваш да получиш нещо, в последна сметка. Независимо по какъв начин.

Елементарно е ! Стресът е опит от ваша страна да контролирате дадена ситуация, връзка, отношение, работен процес включително и времето/за времевия интервал говоря влаган за дадено действие/ . Това води до състояние на свръх контрол! Запомнете, не се опитвайте да контролирате нещата постоянно , когато може ги правете приемайки,че така трябва! Всяка съпротива от ваша страна е опит за контрол. Това нещо е стресът ! Контролирайте вас самите , като решавате кога и как да направите нещо с кого и какво да говорите,кога да починете , контролирайте вашите мисли така, че да бъдат продуктивни. Желание, възможност, реализирана възможност и край на процеса. Правете неща които имат край. Повтарям правете нещата така, че да имат начало и край! Като дойде краят, освободете се от контролът който сте вложили! Контролът трябва да има край! Не го оставяйте в себе си! Това е стресът! Дано сте разбрали .....,ако не преосмислете пак.

Държа да ти благодаря! Ще започна да го прилагам веднага

Прегряване се получава, когато човек е попаднал случайно на някоя позиция, за която няма нужните знания, умения и опит. Липсват му също и умствените възможности, желанието и мотивацията да учи нови неща. Това обикновено върви с амбицията и високата себеоценка. Това противоречие между възможности и желания е пагубно за психиката и води до "прегряване". Най-добре е в такива случаи да се смени позицията и/или компанията с такава, отговаряща на възможностите му, защото тогава работата ще носи удовлетворение и положителни емоции.

хубава статия, неприложима към условията у нас. преките ръководители в 90% от случаите са в роднински вързки с ония на върха. рядко имат някаква компетенция и знаят нещо за онова, което би трябвало да правят...основните им грижи са да унищожат всеки който не им целува задника, или има в пъти повече знания и умения от тях. типично за нашите условия е разделението в "колектива" - има приближени на шефа - такива дето "пеят" и възхваляват всяка простотия дето направи. те получават всички възможни бонуси. колкото и грешки дадопускат - не се забелязват. и разбира се - другите. останалата част от колектива се разделя на две части - онези които винаги са виновни - без значение дали са били на работа или не в дадения момент и онези - дето предсталвяват "заплаха". първите ги пазят - за да има кой да изгори ако някоя простотия се размирише прекалено много. вторите - им се трови живота за всяка грешка, която направят. и по възможност - старят се цялата фирма да разбере, че еди кой си е сгрешил. нищо че може да се случва в годината 1-2 пъти - цялата фирма знае за това... и понеже за другите не се знае нищо - излзиа че те са най големите некадърници. имаше един много точен виц по въпроса който нищо не работи - не прави грешки. който работи - прави. за това, когато дойде момента за "развитие" - първите получават повишенията, защото са безгрешни!

...да те допълня. Тези, които нищо не правят, за нищо не са отговорни, освен че са с най-големите бонуси, ами и най-силно критикуват, държат сметка и дават коментари от типа "Как е трябвало да стане".

Във всяка компания има нужда от някой, който да свърши работата и това е шанс да бъдете незаменим и ценен служител, от който фирмата става зависима. Защото връзкари винаги е имало и ще има, но ако те са некадърни и много, фирмата ще фалира. Ако фирмата е частна и шефа плаща от джоба си заплатите им, няма да ги държи дълго. Така че, докажете, че сте незаменим и ще постигнете своите изисквания. Ако някой друг във фирмата може да върши вашата работа за по-ниско заплащане и по-малко време, ще влезете в списъка за следващото уволнение, заради ниска ефективност на вашата работа.

Все едно е писано за моята работа...

"Карти за спорт или масажи" - пълна глупост. Това е все едно да потискаш симптомите без да ги лекуваш. Статийка написана от някой стажант в някоя корпоративна обучителна фирма където има куп видове обучения без никакъв смисъл и приложение, ама пък да видите какви са скъпи!