17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Не давайте хоризонт над 3 мес . ЦБ доказаха , че са поврътливи . Не знам , какви са тия шамани на всяка крачка . Ситуацията е непредсказуема . Ходовете са завуалирани и скрити .

Нужна е демократизация на икономиката и в частта банкиране - регистрация на банка както се открива лавка, без изискване за капитал и т.н. Пълна либерализация на каквото се сетите. Тоганво нещата ще се случват по добрия начин а не по планирания.

Кирил Симеонов влиза в новата си отговорна роля покрай факта, че е депутат от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ”. Докато бе част от Къщата на „Биг Брадър”, Кирчо се показа като лют фен на чашката, която постоянно стискаше в ръце. Иначе се представя за успешен финансист от Лондон. Напоследък Кирил търгува с криптовалути, което, ако се вярва на неговите думи, му е докарало солидни приходи. Ето този ще оправя финансите на България. Теглете си парите от банките и харчете, а тези с кредитите да очакват главоломно покачване на лихвите...НАРОДЕ ГОТВИ СЕ ЗА ФИНАНСОВА КРИЗА....

Абе, що не ни карате направо да ви плащаме, че си държим парите на депозит. С тия нулеви лихви, човек като тегли чертата накрая, таксите за поддръжка на сметка излизат повече от лихвите, които е получил...

Еми то така си е - лихва 0% и такси обслужване , колко още да им плащаме !?

Палете и разграбвайте банките ! , приберете капитала на олигарсите !

Прегледай условията за тези, дето имат депозит над един милион и всичко ще ти стане ясно...

Pregledal sum gi, niama razlika. Moje bi nad 100 mil, no tia ne se obiaviavat.

Личи си, че не знаете каква е актуаланта обстановка, която предлагат банките. 05.03.2021 Уважаеми клиенти, Уведомяваме Ви, че считано от 01.04.2021 г. ,„Месечна такса наличност по платежни сметки“ на бизнес клиенти ще се прилага при нови ценови условия, както следва. Такса в размер на 1,50 % /годишно/ върху левовата равностойност на сумарното дневно салдо от платежни сметки на ниво клиент (в т.ч. за всички валути), за дните в които това дневно салдо надвишава 200 000 лв. / двеста хиляди лева/.

Имало и още информация по въпроса. 20 октомври 2020 Влоговете на фирмите все по-масово се таксуват с отрицателни лихви Поддържането на парични наличности в банка става все по-скъпо за бизнеса. Част от най-големите банки у нас значително са разширили обхвата на таксуването с отрицателни лихви на фирмите с влогове, установи проверка на Mediapool. Преди около година и половина финансовите институции у нас започнаха да въвеждат "такси" върху спестяванията на бизнеса, което на практика означава отрицателни лихви. Тогава обаче бяха обхванати най-големите депозити – над 2, 3 или 10 милиона лева, докато към днешна дата далеч по-малки влогове (от порядъка на 200 000 лв. или 400 000 лв.) вече се облагат с негативен лихвен процент. Банка ДСК например е въвела в тарифата си такса за "приемане на пари по срочен депозит". За влогове до 200 000 лв. със срок до 6 месеца удръжката е 10 лв. От 6 до 12 месеца тя се покачва на 20 лв., а над 12 месеца – 25 лв. Сумите над 200 000 лв. обаче се облагат с 1% годишно, което при нулева доходност по депозита практически представлява отрицателна лихва. Остава в сила и месечната такса "наличност" по платежни сметки със салдо над 1 млн. лв., като тя е повишена от 0.60% на 1%. Доста е спаднал прагът за комисиона "наличност" и в Райфайзенбанк. Не се облагат единствено влогове до 400 000 лв. За наличности над тази сума се дължи 1% комисиона годишно, която се смята върху сумата над необлагаемия праг. Плащането на комисионата е всеки месец. ОББ засега запазва облаганено само на големите наличности. Банката събира 0.7% годишно по всички сметки на фирмите с наличност над 3 милиона лева. В УниКредит Булбанк таксата за съхранение на парични средства (както по разплащателни сметки, така и по депозити) е 0.7% върху сумата между 1 млн. лв. и 3 млн. лв., а за превишението над 3 милиона – 1%. В Пощенска банка удръжката остава върху най-големите наличности – над 5 милиона лева. Превишението над прага се таксува с 0.5% на годишна база. ПИБ удържа комисиона "наличност" за суми над 5 млн. лв., като размерът на удръжката е 0.7% на годишна база. Банките не могат да изплащат доходност по депозитите, защото техните собствени инвестиции понякога носят отрицателна доходност. Неслучайно от около половин година най-големите банки у нас си позволиха да смъкнат и доходността по влоговете на гражданите до 0%. С дребните такси, които се удържат за поддръжка на сметката, доходността и за физическите лица реално е отрицателна. От началото на 2016 г. БНБ събира отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките, която първоначално беше -0.4%. През октомври 2017 г. обаче процентът беше променен на -0.6%, а на 18 септември 2019 г. той стана -0.7%. Въвеждането на удръжките намали донакъде свръхрезервите, но към края на 2019 г. те все още превишаваха с 27% задължителния минимум. В резултат се стигна до парадоксалната ситуация, при която БНБ печели от доходността по пасивите си (тоест от отрицателни лихви върху свръхрезервите и сметките) вместо от активите си (инвестиции в чужди държавни ценни книжа). През 2019 г. централната банка е загубила 64 млн. евро от инвестиции в ДЦК, но пък е спечелила 16 млн. евро от отрицателни лихви и 314 млн. евро от валутна преоценка (най-вече заради повишаване на цената на златото в евро с 21%), пише в отчета на БНБ. От пролетта насам и лихвената статистика на БНБ засече, че новите депозити за фирмите в левове са с отрицателни лихви – под или около минус 0.1%. Политиката на отрицателни лихви продължава да предизвиква дълбоки политически разделения по света и се отразява доста негативно на банковия сектор в ЕС. Политици и експерти твърдят, че не е нормално централните банки да налагат квазиданъци върху спестяванията, защото това е недемократично и противоречи на принципа, че данъци могат да налагат само избраните от народа власти. Други обаче смятат, че в момента в света има големи капиталови натрупвания, поради което т. нар. равновесни лихвени проценти са на много ниски нива.