Коментари - Икономиката 29 г. след 10 ноември. Къде бяхме и къде сме сега (видео) | Бизнес.dir.bg

Не лъжи.Празните магазини бяха началото на "великата демокрация".Преди това всичко си имаше,нямаше такъв избор като сега,за сметка на това беше ИСТИНСКО.

Абе сетих се за вица дето негърчето викало на Иванчо „Ние в Африка по цял ден ядем банани и ходим голи“, а Иано казал „Абе то и ние ако ядем банани ще ходим голи“. Много пророчески се оказа. Иначе не е лошо, че внасяме банани, в никой случай. Лошото е, че внасяме ябълки и домати.

Руснако,колко ще ти заплатят за дежурството днес по козяшки??

Така ами..Всички демократични държави са обезлюдени и тънат в разруха..Това Германия, Франция, САЩ, Канада, Япония, Ю. Корея...А какъв рай е Куба ! Тя цъфти и не е обезлюдена...Не е обезлюдена, щото не всички могат да доплуват да Флорида....Страшни дебили са соц. дебилите. Страшни...

- Еееех , как спокойно щях да си живея , ако не беше паднал Бай Тошо - въздъхна Боко Тиквата. Още щях да набивам филии смас и му разтривам ... ушите, а не да ме карат Маджо и Пашата да удрям хората с бухалки по главите по тъмни доби ... ми то това живот ли е само с един остров и две банки?

Даже тиквите са повече!

Да,обаче сме демократи и ядем банани.Преди 10-ти нямаше банани и трябваше да ядем български качествени храни,плодове и зеленчуци.Сега яжте банани и отровни вносни храни.

Толкова беше в изобилие храната, че като пуснат кашкавал в магазина си давах цялата заплата, та даже и заем от съседите вземах и купувах колкото мога, че не се знаеше кога пак ще има. Но пък като отвориш хладилника - препълнен... с кашкавал!

Извинявай какво ще рече краден ник? Не знаех, че човек има пожизнени и „ексклузивни“ права върху ника си.

Жилищата се купуваха със заеми към ДСК. А всичко останало го е имало, но за да го има към 1990 година България има външен дълг в размер на 100% от БВП. Все едно сега да вземе 70млд. лева дълг. Ами ще има много неща...Ама после някой ще ги плаща.

То и сега можеш да спиш за 10 лева в Китен в полусрутена барака. Що не го правиш?

Абе човек,толкова ли много са те онаждали ,та пишеш простотии?

А бе ти не четеш ли, че през 80-те само за 5 години външния дълг се е увеличил от 45% от БВП до 100%? До скоро си мислех, че по-старите поколения просто са глупави, но сега разбирам, че всъщност СТЕ И НАГЛИ.

Ами, няколко пъти го каза, колкото да разберем, че си по-тъп и от овца. Иначе, описанието е горе-долу вярно. Точно такава беше соц. България

Тая тъпа соц-пропаганда я разправяй на младите ,дето не са живяли тогава.

Да но си имаме БАНКЯНСКА ТИКВА и други тикви около нея.

СМЪРТ НА КОМУНИЗМА

и за двете сме благодарни на хазарите алчни .без тях нямаше да имаме срамна история .

Ние си купихме цветен Електрон - струваше 240 лева при заплата на майка ми 220 лева. Чакахме 6 месеца за него.

За кола беше години. Като се родиш и дедо ти прави вноска, за да ти дойде реда кат' напра'иш годините

Ами да, сметни 6 стотинки от 80 лева пенсия и 1.60 от 500 лева пенсия. Сметни също така свинско от 3 лева и свинско от 7 лева.

И на 6 стотинки билетче , и на 1.60, комундетата и братчедите пак не си купувате и дупчите !

Па то и на двете брадви пише "Сделано в Рассии" !!!

Само като прочетох 178 милиарда БВП и паднах от смях от стола !!!! ХАХАХАХАХАХАХААХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ !!!!

Запознат, я ми кажи тогава при БВП 178 млрд. долара 1989г. и външен дълг от 11 млрд, защо обявиха мораториум по изплаплащането му година по-късно. Статистиките от уикипедия, които мога сега и аз да ги бъзна както си искам не ги пробутвай на хора, владеещи езици различни от български и неговата производна - руски. През 1989 г. вече се виждат очертанията на финансовата катастрофа на комунистическото управление и западните банки заемат изчаквателна позиция при отпускането на нови кредити. Иван Драгневски, председател на БВТБ по това време, а от ноември 1989 г. председател на БНБ, разкрива: След политическите промени у нас през ноември 1989 г. се получи обрат от банките и въздържане от участие по предоставяне на нови кредити за страната. По същество започнатата операция в края на октомври 1989 г. не можа да се доведе докрай, тъй като банките заеха изчаквателна позиция. Междувременно валутните постъпления през януари 1990 г. продължиха да падат силно, което вече поставяше под угроза възможностите. В тази обстановка беше проведен разговор с крупна западноевропейска банка за организиране на финансов кредит, с който да се облекчат плащанията през април и май 1990 г. Едновременно с това беше потърсена възможност с правителство на западноевропейска страна да се намерят гаранции от него за формиране на допълнителни кредити. Банката беше информирана, че единствената възможност за преодоляването на проблема е да се организира консорционален финансов кредит от порядъка на 250 млн. долара. Сондажите започнаха, но поради промените запитаните западни банки се въздържаха от участие. Можа да се събере сума от около 100 млн. долара, която не беше достатъчна да покрие временно недостига за плащанията по старите дългове. Едновременно с това представители на БВТБ посетиха банки в Австрия, Федерална република Германия (ФРГ) и Франция в опит да се организира консорционален кредит. По такъв начин банките, които работеха с БВТБ, по същество бяха информирани за проблемите с плащанията. В тази обстановка съм предложил още през октомври 1989 г. да се използват 300 млн. долара от стратегическия валутен резерв за поддържане на платежоспособността ни[27]. Обявяването на катастрофалното положение вече е въпрос на време. В началото на февруари 1990 г. Андрей Луканов сменя Георги Атанасов на поста министър-председател. Още през първите дни на новия кабинет той е запознат в пълни подробности с тежкото положение с външния дълг на управлението, в което и той е участвал. В строго поверителна от особена важност докладна председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков информират председателя на Министерския съвет Андрей Луканов, че задълженията на страната към 31 декември 1989 г. възлизат на 8 млрд. и 621,4 млн. валутни лева, или 10 млрд. и 656,9 млн. долара.[28] Вече няма място за отстъпление. През 1990 г. БВТБ следва да изплати задължения по различни видове кредити и лихви в размер на 3 млрд. и 986,8 млн. долара. За посрещане на тези плащания банката разполага с 1 млрд. и 12,8 млн. долара стратегически валутен резерв.61 Банкерите докладват: На международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити. От ноември 1989 г. не е договорен нито един средносрочен финансов кредит, чрез който биха се облекчили разплащанията. Не се предлагат от западни банки и кредити за финансиране на вноса на суровини, материали и други стоки. Освободените кредитни линии след изплащане на дължимите суми или се анулират, или се намаляват, или за тях по изключение се предлагат нови лихвени условия, включващи надбавки над базисния лихвен процент в размер на 0,75–1,25 процента за едногодишен срок, тоест завишение от 3–4 пъти спрямо ползваните досега. Като мотиви за въздържаността на чуждестранните банки се изтъква високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница, липсата на програма и сериозни действени мерки за излизане от икономическата криза. Тежката икономическа ситуация в страната, продължаващата ѝ изолация от кредитните пазари, незначителните по обем валутни постъпления от износа и другите дейности, липсата на приток на нови валутни средства изправят банката пред непосилната вече задача да плаща в срок задълженията си по кредитите, а едновременно с това да посреща натиска и исканията на фирмите за нов внос на стоки[29]. Това е първият документ, в който БНБ и БВТБ предлагат на Луканов да проведе разговори с кредиторите за разсрочване на плащанията за 1990 г.: Остава изходът, колкото и тежък да е той за страната, за нейния международен авторитет, с всички негативни последици за икономиката като масовото преустановяване на много производства, прекратяване на вноса на стоки, блокиране на валутни постъпления от износа и налични авоари и резерви, да се направят контакти и постъпки пред кредиторите – правителствата и банките на съответните страни, за разсрочване на плащанията по кредитите на първо време за 1990 г. Във връзка с гореизложеното и с оглед съхраняване на част от стратегическия резерв на страната предлагаме БВТБ да преустанови плащанията по ползваните кредити от чужбина със срокове през 1990 г.[30]. Луканов прави един последен опит. Близкият до съветските кръгове последен комунистически премиер се надява, че ще успее да измоли един последен кредит от 1 млрд. долара. Михаил Горбачов не е в състояние да осигури такава сума и Луканов е принуден да си тръгне с препоръката на съветските другари да намери начин българските комунисти да се справят сами. Те обаче не са научени на това. Председателят на БНБ по това време Иван Драгневски посочва: От страна на правителството бяха направени постъпки пред СССР за оказване на временна помощ чрез предоставяне на финансов кредит за покриване на недостига от средства през март 1990 г. Положителен отговор не се получи независимо от проявеното разбиране на проблема[31]. Направен е и опит да се сондират мнения на западни финансисти каква да бъде следващата крачка. Чрез Министерството на финансите (МФ) БВТБ получава предложение от фирмата „Финели” АД, филиал на „Креди Комерсиел дьо Франс”, за проучване заедно с българската банка на състоянието и условията за обслужване на външния дълг.[32] Финансовият министър води разговори с представители на фирмата. По негова покана в София на 26 март 1990 г. пристигат президентът и генералният директор на „Финели”. Изяснено е, че България търси възможности за рефинансиране на външния си дълг, както и да навлезе в частичен или цялостен процес на предоговаряне с обществените и частните кредитори на страната. „Финели” е ангажирана да направи експертиза и да предложи стратегия за управление на външния дълг срещу сумата от 1,5 млн. долара. Договорът не е подписан, тъй като Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на 30 март 1990 г. зад гърба на финансовия министър, без изобщо да го предупреди. Последствията от едностранното прекратяване на плащанията утежняват допълнително плачевното състояние на икономиката. Луканов е критикуван дори от своите съпартийци. Чудомир Александров коментира: Изключително тежко отражение върху икономиката даде спирането на нейното валутно кредитиране след прекратяването на плащанията по външния дълг на страната. Като се има предвид високият относителен дял на внасяните през последните години суровини, материали с конвертируема валута, ясно е, че изведнъж не може да се мине към валутно самофинансиране. Блокирането на всички кредити по същество блокира възможностите за почти всички доставки. Ние се оказахме в положение, когато можехме да купуваме с конвертируема валута само толкова, колкото бяха валутните постъпления от продажбата на нашите стоки. Тук започна да се затваря кръгът и да става омагьосан кръг[33]. Може би най-точно финалът на комунизма е описан от Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет. Той определя положението, в което през 1990 г. е изпаднала страната, като „дълбока и всеобхватна криза”, която се характеризира с три основни дефицита: - стоков дефицит; - натрупан бюджетен дефицит и кредитна задлъжнялост на стопанските организации; - валутен дефицит. Освен това: - неконтролируема емисия парични знаци; - неконтролируеми инфлационни процеси; - голям консумативен внос от второ направление; - голямо незавършено строителство; - умъртвени капитални вложения в неефективни фондове и престижни обекти; - амортизирани основни фондове в почти всички сфери на материалното производство; - липса на средства за технологични инвестиции; - реално и системно понижаване на жизненото равнище[34]. Подробен анализ на външния дълг на България при управлението на БКП е направен и от ревизията на БВТБ, извършена от „Банков надзор” на БНБ през 1993 г. Той съдържа следните констатации: От началото на 1986 г. до края на 1989 г. непрекъснато нараства отрицателното салдо в платежния баланс в конвертируема валута с несоциалистическите страни. През 1989 г. се приключва със значителен дефицит в платежния баланс в конвертируема валута от 1 млрд. 114 млн. долара. Влошаването на платежния баланс ясно се откроява и при съпоставка между приходите и разходите от цялостната дейност по вноса, износа, нестоковите и кредитните операции. Основни причини за влошаването на платежния баланс в конвертируема валута са дефицитите в търговския баланс на България и отрицателният резултат от нестоковите операции през периода 1985–1989 г. Друга причина е пасивното валутно салдо от предоставени и погасени държавни кредити от България на развиващите се страни в несоциалистическа валута. След 1985 г. търговският баланс на страната започва рязко да се влошава, като дефицитът нараства от 269 млн. долара през 1985 г. до 1 млрд. 48 млн. долара през 1989 г. Този отрицателен резултат се дължи на трудното и почти невъзможно поддържане на равнището на износа в сравнение с тенденциите на непрекъснато нарастване на вноса, чиито стойности се движат от 3,6 млрд. долара през 1985 г. до 4,3 млрд. долара през 1989 г. Докато през 1989 г. приходите от износа са в размер на 2 млрд. 637 млн. долара и са на равнището на 1981 г., то разходите по вноса са в размер на 3 млрд. 685 млн. долара и са 1,4 пъти по-големи от осъществения през 1989 г. износ. Тези резултати са следствие на спадането на износа на български стоки, значителен ръст на вноса за задоволяване основно на недостига от консумативни стоки за вътрешния пазар, разходи за внос на инвестиционни съоръжения и др. Ръстът на вноса в страната се е налагал и за поддържането на голяма част от промишлеността, която не е могла да работи нито за вътрешния пазар, нито за износ без необходимата вносна окомплектовка от несоциалистическите страни. Причините за намаляването на износа на страната може да се групират така: - намаляване на конкурентоспособността на изнасяната от страната продукция; - почти през целия период в промишлеността не се внедряват нови конкурентоспособни изделия, изработени и съобразени с международните стандарти и с търсенето на международните пазари; - преобладаващата част от промишлените изделия, произвеждани в страната, са били предназначени за износ в страните от социалистическия лагер. За да бъдат произведени тези изделия, се е налагало да се внасят от несоциалистическите страни за голяма валутна стойност окомплектоващи възли и детайли. В същото време цялата произведена продукция, независимо от вложената в нея вносна окомплектовка, е била изплащана в преводни рубли, с които не е било възможно да се възстановят вложените в изделията валутни средства; - неблагоприятно влияние върху търговския баланс на страната е оказвала ориентацията на външната търговия към развиващите се страни. Трябва да се има предвид, че след 1983 г. финансовото състояние и платежоспособността на тези страни започва рязко да се влошава, в резултат на което започва силно да намалява платежоспособното търсене на наши стоки от развиващите се страни. Вследствие на това се стига да износ на наши стоки за тези пазари на кредит, като постъпленията във валута у нас се реализират много трудно, с голямо закъснение, и водят до увеличаване на задлъжнялостта на тези страни към България. При анализа на нетърговския баланс на страната се установява, че за периода до 1987 г. се реализира положителен резултат в конвертируема валута. След 1988 г. нетърговският валутен баланс е отрицателен със 170 млн. за 1988 г. и с 210 млн. долара за 1989 г. Основните причини за реализирането на този отрицателен валутен баланс могат да се групират така: - нарастване на плащанията за лихви по растящия външен дълг на страната; - значително намаляване на приходите от международния транспорт и задграничното строителство поради спад в икономиката на развиващите се страни и намаляване на тяхната платежоспособност; - намаляване на обслужването на дълга на развиващите се страни към България вследствие на спад в икономическото им развитие, поради което значително са намалени възможностите им да изплащат задълженията си към България в конвертируема валута. Очертал се е проблем, който се състои в това, че с реализираните валутни постъпления в страната не са могли да бъдат посрещнати разходите по вноса на суровини, материали, окомплектовки и др. Тези проблеми са били поставяни за решаване от председателя на БНБ Васил Коларов и председателя на БВТБ Иван Драгневски пред Министерския съвет, но взиманите от него решения не са изпълнявани цялостно и не са довели до стабилизиране на валутното състояние на страната[35]. След като в началото на 1990 г. новото ръководство на БКП разбира, че повече не може да крие от българския народ истината за колосалния външен дълг, по стар рефлекс започва да търси в редиците си изкупителна жертва. Много скоро съдебните органи са призовани да разследват „едноличния режим” на Тодор Живков. След обявения мораториум Андрей Луканов обяснява със завидно самочувствие в едно интервю за вестник „Дума”, че всъщност с този ход неговото правителство „успокои външния дълг”. Дългогодишният вицепремиер при управлението на Тодор Живков е един от най-активните инициатори за образуването на дело № 4 за виновниците за икономическата катастрофа, което тогавашната Главна прокуратура прави през октомври 1990 г. По ирония на съдбата през юни 1992 г. самият Луканов е призован на разпит от държавното обвинение, за да даде показания по същото дело.[36] Малко преди да влезе в следствения арест на ул. „Развигор” № 1, Луканов е запитан от журналисти: „За какво бяха изхарчени 10-те милиарда долара външен дълг?”. Отговорът му е: „Заедно ги изядохме”. След промените икономисти посочват, че фалитът на държавата по обслужването на нейния дълг е формалният крах на социалистическата икономика.[37] Според тях знанието за предстоящия крах е вътрешна информация и първи достъп до него има номенклатурата. Например „кредитът към държави от Близкия изток е имплицитно съпроводен с облагодетелстване на българската номенклатура”[38], посочва икономистът Георги Стоев. Според него натрупаният държавен дълг очевидно не е финансирал инвестиции в икономиката, които евентуално биха осигурили неговото бъдещо изплащане. По думите му дългът просто финансира дефицита на номенклатурата, която значително скъсява своя частен хоризонт на планиране. След едностранното прекратяване на плащанията по външния дълг през март 1990 г. от Андрей Луканов уреждането на държавния дълг започва със споразумение за разсрочване на дълга с Парижкия клуб[39] от правителството на Димитър Попов през април 1991 г. за плащания от около 603 млн. долара. Второто споразумение е сключено през декември 1992 г. от кабинета на Филип Димитров за плащания от около 160 млн. лева по дължими лихви. Третото споразумение с Парижкия клуб е сключено през април 1994 г. Договарянето с частните кредитори е по-трудно, защото сумата на дълга е по-голяма – около 75 процента от общите задължения. Рамката на споразумението е договорена през ноември 1992 г., а правителството на СДС възстановява плащанията по дълга. Споразумението с частните банки е сключено през 1994 г. при кабинета на Любен Беров, като дългът се оформя в брейди[40] облигации, чиято обща номинална стойност е 5,1 млрд. долара, като намаляването на дълга е с около 3,8 млрд. долара. След тежката икономическа криза в резултат на еднопартийното управление на БСП с кабинета на Жан Виденов следващото управление на Обединените демократични сили (ОДС) постига икономическа стабилизация с подкрепата и надзора на международните финансови институции. По този начин кабинетът на Иван Костов успява да продължи изплащането на външния дълг. Задълженията към Парижкия клуб намаляват. Крайният резултат към средата 2001 г. се изразява в намаляване на държавния дълг като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Следващият кабинет на Симеон Сакскобургготски (коалиция на (Националното движение „Симеон Втори” (НДСВ) и Движението за права и свободи (ДПС) предприема т.нар. „активно управление на външния дълг“. Министър на финансите по това време е Милен Велчев. В края на 2001 г. правителството изкупува около 4 процента от брейди облигациите по външния дълг, като успоредно с това е издадена нова емисия дълг с еврооблигации с номинал от около 218 млн. долара. През следващата година са извършени серия от финансови операции по външния дълг, като са заменени брейди облигации с номинал около 2,2 млрд. долара. Резултатът от тези сделки е увеличаване на дълга с фиксирани лихви от 29,5 процента на 37,2 процента; намаляване на деноминирания в долари дълг от 66,3 процента на 54 процента; увеличаване на деноминирания дълг в евро от 17,4 процента на 30,5 процента. Аргументите на правителството са, че крайната цел е намаляване на външния дълг с около 8–10 процента. Икономисти обаче отбелязват, че „след като дългът се плаща с парите на данъкоплатците, „успешна сделка” е тази, която отваря времевите предпочитания на последните, а не оценката за бъдещето, направена от кръг финансови анализатори”[41]. Последният дълг, завещан от комунизма, е изплатен от българската държава през 2015 г. – двайсет и шест години след краха на тоталитарния режим в България. (Началната и последната страница от справка за разчетите за плащанията по външния дълг на председателя на БНБ Васил Коларов до Тодор Живков, от която става ясно, че още през 1987 г. комунистическият режим е във фалит, който се поддържа през следващите две години с нови, още по-скъпи кредити от западни банки. Източник: Архив на Националната следствена служба.Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.) (Строго секретно писмо до министър-председателя Андрей Луканов относно: Състоянието на плащанията по ползваните кредити от чужбина на председателя на БНБ Иван Драгневски от пролетта на 1990 г., от която става ясно, че задълженията на комунистическия режим (НРБ) към края на 1989 г. възлизат на над 10,6 млрд. щатски долара. Източник: Архив на Националната следствена служба. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.) (Началната страница на ревизионния акт на Българската външнотърговска банка, през която е обслужван външния дълг на комунистическия режим, извършен от управление „Банков надзор” на БНБ през 1993 г. В ревизионния акт се съдържат всички подробности за третия фалит на несъстоятелното управление на БКП, станал факт през втората половина на 80-те години на 20-и век. Източник: Архив на БНБ. Кликнете тук, за да видите документа в целия му размер.) [1] Трите тайни фалита на БКП са описани за първи път подробно и документално подкрепени в книгата на разследващия журналист Христо Христов „Тайните фалити на комунизма” (Сиела, 2007), преиздадена през 2015 г. В настоящата глава е представена по-обобщена информация за действията на комунистическия режим за справяне с този хроничен проблем и отражението на външния дълг върху началния етап на демократичните промени в България след 1989 г. [2] Архив на Националната следствена служба (АНСлС), т. 7, л. 4, протокол за разпит на Живко Живков от 6 май 1991 г. по дело № 4/1990 г. за установяване на причините за икономическата катастрофа вследствие на управлението на БКП. [3] АНСлС, т. 886, л. 109, строго поверителна от особена важност справка на БНБ за развитието на задълженията на НРБ в несоциалистическа валута за периода 1970–1989 г. Дългът е относим към 31 декември за всяка година и е във валутни левове. Коефициентът за преизчислението му в долари е 1,23. [4] АНСлС, т. 15, л. 113–114, протокол за разпит на Кирил Зарев от 20 август 1991 г. [5] АНСлС, т. 784, л. 3, протокол „А” № 133 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 27 март 1978 г. [6] АНСлС, т. 783-1, л. 126, протокол „А” № 330 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 16 август 1978 г., информация на Тодор Живков за посещението му в Съветския съюз и разговорите му с Леонид Брежнев. Срещата между двамата е на 14 август на полуостров Крим. [7] Пак там, л. 139. [8] АНСлС, т. 886, л. 109, строго поверителна от особена важност справка на БНБ за развитието на задълженията на НРБ в несоциалистическа валута за периода 1970–1989 г. [9] АНСлС, т. 783, л. 41, 47, протокол „А” № 405 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 9 август 1981 г. за резултатите от посещението на Тодор Живков в Крим. Строго секретна информация до членовете на Политбюро и секретарите на ЦК на БКП за срещата в Крим на Тодор Живков с Леонид Брежнев. [10] АНСлС, т. 2, л. 216–217, протокол за разпит на Гриша Филипов от 11 март 1991 г. [11] АНСлС, т. 34-4, л. 10–11, протокол за разпит на Георги Атанасов от 25 февруари 1991 г. [12] АНСлС, т. 15, л. 140, протокол за разпит на Кирил Зарев от 20 август 1991 г. [13] АНСлС, т. 34-4, л. 14, протокол за разпит на Георги Атанасов от 25 февруари 1991 г. [14] АНСлС, т. 886, л. 109, строго поверителна от особена важност справка на БНБ за развитието на задълженията на НРБ в несоциалистическа валута за периода 1970–1989 г. [15] АНСлС, т. 784, л. 232, поверително решение № 232 на Бюрото на Министерския съвет от 3 декември 1985 г. за „Утвърждаване на кредитна спогодба със Съветския съюз”. [16] АНСлС, т. 614, л. 74, строго секретни „Съображения относно извършване на нови маньоври с използване на финансово-валутни операции по второ направление за разкриване на допълнителни ресурси за икономиката” на Тодор Живков от 27 юли 1987 г. [17] От 1981 г. Полша се опитва да реформира икономиката си. Въведено е военно положение, официален повод за което е влошаването на икономическото състояние на страната, липсата на стоки по магазините и опасността от енергийна криза, а неофициалният – смазване на политическата опозиция. Първият етап на реформата повишава пазарните стимули, въвежда работническо самоуправление и децентрализира икономиката, вкарва икономически лостове и либерализира цените. Резултатите обаче са бледо подобие на пазарна система. [18] АНСлС, т. 7, л. 201–202, протокол за разпит на Васил Коларов от 14 май 1991 г. [19] Пак там, т л. 216, протокол за разпит на Васил Коларов от 16 май 1991 г. [20] АНСлС, т. 756-1, л. 78, протокол „А” № 173 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП на 28 и 31 октомври 1988 г. [21] АНСлС, т. 612, л. 56, строго поверителна справка за „Изпълнението на валутните задачи към 31 октомври 1988 г.”. [22] Пак там, т. 718, л. 120–121, строго поверителна от особена важност „Информация за валутните баланси към 31 март 1989” от председателя на БНБ Васил Коларов и председателя на БВТБ Иван. Драгневски, 4 април 1989 г. [23] Пак там, л. 121. [24] АНСлС, т. 613, л. 40, поверителна от особена важност информация за „Валутните баланси към 30 юни 1989 г.” на председателя на БНБ Васил Коларов от 1 юли 1989 г. [25] АНСлС, т. 84-1, л. 15, строго поверителна от особена важност докладна записка от Васил Коларов, председател на БНБ, и Иван Драгневски, председател на БВТБ, до генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков от 18 юли 1989 г. [26] АНСлС, т. 34-4, л. 2–3, протокол за разпит на Т. Живков от 24 септември 1991 г. [27] АНСлС, т. 38, л. 163–164, протокол за разпит на Иван Драгневски от 16 март 1992 г. [28] АНСлС, т. 886, л. 110, строго поверителна от особена важност докладна на председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков до председателя на Министерския съвет Андрей Луканов относно „Състоянието на разплащанията по ползваните кредити от чужбина” от 15 февруари 1990 г. [29] АНСлС, т. 886, л. 111–112, строго поверителна от особена важност докладна на председателите на БНБ и БВТБ Иван Драгневски и Веселин Ранков до председателя на Министерския съвет Андрей Луканов относно „Състоянието на разплащанията по ползваните кредити от чужбина” от 15 февруари 1990 г. [30] Пак там, л. 113. [31] АНСлС, т. 38, л. 163–164, протокол за разпит на Иван Драгневски от 16 март 1992 г. [32] АНСлС, т. 613, л. 47, писмо на Министерството на финансите до председателя на БВТБ за предложението на „Финели” АД от 30 март 1990 г. [33] АНСлС, т. 1, л. 160, протокол за разпит на Чудомир Александров от 13 март 1991 г. [34] АНСлС, т. 47, л. 56–57, протокол за разпит на Емил Христов от 25 февруари 1991 г. [35] АНСлС, т. 325, л. 5–10, ревизионен акт на БВТБ за периода 1985–1989 г. от „Банков надзор” на БНБ, 1993 г. [36] Андрей Луканов е единственият бивш член на Политбюро на ЦК на БКП, който отказва да даде подробни показания по дело № 4/1990 г. за икономическата катастрофа, след като прокуратурата му налага мярка за неотклонение „задържане под стража”, в резултат на което той изкарва няколко месеца в следствения арест, откъдето е освободен в края на ноември 1992 г. [37] Христова, Асенка, Владислав Сланчев, Георги Ангелов, Георги Стоев, Димитър Чобанов, Красен Станчев, Лъчезар Богданов, Мартин Димитров. Анатомия на прехода: Стопанската политика на България от 1989 до 2004. София: Сиела, 2004. Проблемът е разгледан от икономиста Георги Стоев в главата „Външният държавен дълг”, с. 173. [38] Пак там, с. 175. [39] Парижкият клуб е неформална междуправителствена организация, отпускаща кредити на държавно ниво. Съставен е от представители на 20-те най-богати държави в света. Подобна организация, но на частните кредитори, е Лондонският клуб. [40] Държавните ценни книжа (ДЦК) се издават във връзка с преструктурирането на външния държавен дълг и се наричат брейди облигации. Те се делят на: облигации с първоначално намалени лихвени плащания; облигации с отстъпка; облигации, заменили просрочените лихви. [41] Христова, Асенка и др.. Анатомия на прехода, с. 186. Том първи Финансовите пирамиди Зърнената криза Аферата „Акрам”, или тайното финансиране на БСП Гангстерските войни „Булгарлизинг“, или лизинговата приватизация Масовата приватизация и нейните масирани грабежи Приятелският кръг „Орион“ Корупционният модус на 90-те – „Мултигруп” Югоембаргото и контрабандната търговия КТ „Подкрепа“ – заможният синдикат Случаят с фондация "Сапио" Македонската оръжейна сделка Агенцията за чуждестранна помощ – или как се натрупва първият милион Фирмите на външнотърговските дружества и опитите за връщане на изнесените капитали зад граница след краха на комунизма Външният дълг – фалитът на комунистическия режим Неявните фирми на ДС и приватизирането на контрабандните им канали след промените Оръжейната търговия Банковият фалит на България Корупцията в съдебната власт Корупционните схеми при източването на ДЗУ Габонската афера, или прокурорският чадър над Балканбанк и банкера Иван Миронов Един по-особен казус – цесионният договор на „Мултигруп“ за дълговете на „Химко“ и „Кремиковци“ към „Булгаргаз“ Поръчковите убийства Битката за "Слънчев бряг" Тайната приватизация на българските банки С подкрепата на: Връзки: Държавна сигурност.com - Независим специализиран сайт за чисто минало и прозрачно настояще Коментарен сайт на Едвин Сугарев за политика, общество, литература Говорете, споделяйте, разказвайте за жертвите на комунизма Партньори: Център за изследване на демокрацията Държавна агенция "Архиви"

То една кола ти струваше колкото един апартамент - 10 -12 хиляди лева ! Сега имаш същото качество - Дачия за 12-13 000 лева , апартамента ти е 100 000 и нагоре !

Бързо търси някви инжексии и спирай да пишеш да не дойде след малко американското посолство...