Формулата за успешна кариера на Цветана Балабанова
Всяка мечта, която изпълняваш, те води към следваща
Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.
"Настоящото ми развитие в кариерата няма как да е крайна спирка. Всяка мечта, която изпълняваш, те води към следваща. Ако не си поставяш нови цели и летви, ще навлезеш в рутина, която неизменно би довела до скука и зацикляне", споделя Цветана Балабанова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".
Коя е тя?
Единственият български журналист, оказал се в Киев в първия ден на руската инвазия в Украйна. Всъщност съм запален "международник" (много харесвам тази вътрешноведомствена дума), не ми е омръзнало да обяснявам колко важни са международните новини за цялостното разбиране на обществото за света и случващото се у нас, досаден grammar nazi съм, обичам да говоря (не само по международни теми), а извън нюзрума - да пея и танцувам.
Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?
Докато бях студентка по журналистика в Софийския университет, започнах работа в тогава наскоро създадените сайтове на "24 часа" и "Труд". "Вербува" ме техният ръководител Станимир Въгленов, когото знаех като разследващ журналист. Така още с първите си стъпки се научих колко е важно да си бърз и коректен в обработката и предаването на информацията.
Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?
Не съм сигурна какво точно съм си представяла тогава - в наивните младежки години... J
Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?
Това са много силни думи. Да, сбъднала съм мечтите си да работя в телевизия и да се занимавам със световните теми, да мина през нюзрумите на медии, които смятам за модели и "учебници" като Euronews, RFI и France24. Но, това няма как да е крайна спирка. Всяка мечта, която изпълняваш, те води към следваща. Ако не си поставяш нови цели и летви, ще навлезеш в рутина, която неизменно би довела до скука и зацикляне.
Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?
Може би бих записала друга бакалавърска специалност - например Международни отношения, Политология или Европеистика. Предполагам, че щяха да ми дадат по-солидна теоретична основа за ресора, с който се занимавам сега. Смятам, че поне за нашата професия конструкцията на образованието на Запад е много по-смислена: там завършваш бакалавър каквато и да било специалност - от филология през история до икономика. И чак след това специализираш магистратура журналистика. Така разполагаш със задълбочени знания в конкретна сфера, която ако ти харесва, можеш да превърнеш в свой журналистически ресор.
Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?
Изключително важни са. Не само в журналистиката - да, тя е занаят, който "се краде", докато гледаш и попиваш опит от "старите кучета". Но и във всяка друга сфера - просто трябва да усетиш и да "пипнеш", за да разбереш как да приложиш научената теория на практика. А и, разбира се, как да работиш в екип, да се адаптираш към различни хора и характери, за да можете заедно да свършите възможно най-добре поставените задачи.
Трябва да има интерес и да го демонстрира. Никой няма да запомни пасивен кандидат, който не задава въпроси. Без значение за коя сфера говорим, идеалният кандидат би трябвало да покаже, че "гори" в работата - дори още да не знае как точно, но да иска да я свърши и да се интересува от процесите в компанията.
Какви са трудностите, които според Вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?
Трудностите биха могли да бъдат две. Ако студентът все още не се е ориентирал добре, той вероятно ще се лута в търсенето. В това няма нищо страшно, стига да не спираш с опитите - дори когато нещо не е твоето, няма как да знаеш, преди да си го пробвал. Колкото повече стажове изкараш, толкова повече опит придобиваш и толкова по-добре се насочваш към това, което наистина те "пали". Вторият проблем, предполагам, е ако компаниите не са достатъчно отзивчиви - тогава се налага малко повече упорство и инициативност от страна на кандидата - да изпрати сам мотивационно писмо, да потърси пряк контакт с някой от фирмата, да се обади по телефона - разбира се, това трябва да се случва с такт и уважение, а не с нахалство, но винаги има начини.
Въпросът е прекалено генерализиращ, а аз не обичам да слагам нещата под общ знаменател. Мога да говоря само за своя опит в моята специалност - журналистиката. В България определено в образователната система в тази сфера практиката е много слабо застъпена. Аз завърших магистратура във Франция в едно от най-елитните техни Училища по журналистика - в Страсбург. Програмата беше конструирана по следния начин: всяка седмица идваха журналисти от различни френски медии - съответно телевизия, радио и печат - в зависимост от нашите профили. И така например, първата седмица всеки ден всеки от нас правеше по един репортаж. Втората седмица репетирахме в студио - като водещи и "хроникьори" - специалисти, които коментират конкретна тема. Третата седмица се учехме да правим живи връзки. А на четвъртата седмица всеки ден правехме цяла новинарска емисия от-до - в 19 часа ефирът започваше в сайта на университета. Така се учи новинарство - с практика, особено в контекста на постоянното развитие на технологиите.
Каква е рецептата за кариерен успех на Цветана Балабанова?
Обичай работата си или работи това, което обичаш! Ако не харесваш това, с което се занимаваш всеки ден, по-добре го сменяй, защото ще си вечно нещастен.
Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?
Франция, Европа, телевизия.
Близките ми винаги са ме подкрепяли в изборите ми, за което съм им безкрайно благодарна. И знам, че когато имам нужда от съвет, те са насреща.
Още веднъж: вярвам, че за да е истински щастлив, човек трябва поне да си харесва работата. А за да разбере какво харесва, един студент трябва да опита различни места, компании, ако щете - различни професии и държави. Убедена съм, че за един млад човек е много важно и да пътува - да се срещне с различни хора от различни страни, да разширява кръгозора си, да може да прави сравнения (между тук и там) и да взима най-доброто за себе си.
Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и Вашето семейство?
Предпочитам да не чета по медиите за себе си, а личният ми живот да си остане отделно от професионалния J
НАЙ
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори