Формулата за успешна кариера на Ива Костадинова
Доверявам се на всичко, което ми се предоставя като знаци
Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.
"За мен хубавата комуникация е изкуство! Много е важно да умееш да комуникираш по правилен начин с различните хора. Добрата комуникация отваря врати, а също така показва и възможност за работа в екип. Умението да работиш в екип, да изслушваш, да се съобразяваш, да знаеш обясниш и защитиш позицията си... Това са неща, които са важни във всяка работна сфера. Независимо дали говорим за изкуство или за маркетинг", споделя Ива Костадинова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".
Коя е тя?
Аз съм Ива Костадинова, от София, на 28 години. Завърших средното си образование в Национална финансово-стопанска гимназия, след което продължих в УНСС, където завърших бакалавър - Бизнес администрация и магистър - Финансов контрол и финансово право. Аз обаче съм внучка на народната певица - Гуна Иванова, която силно допринесе за любовта ми към народната музика и днес заедно със сестра ми - Велислава Костадинова, сме поели по нейния път, като в момента се занимаваме само с музика. Имаме два самостоятелни албума зад гърба си, в които има и много авторски песни. Имаме и съвместен албум с Гуна Иванова. Част сме от солистите на Представителния ансамбъл на въоръжените сили към Национална гвардейска част. Доказателство сме за това, че кръвта вода не става и смело можем да кажем, че сме символ на приемственост между поколенията.
Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?
Първите ми стъпки се случиха още в детската градина. Там всички забелязваха таланта ми и много искаха да пея по тържествата. Аз не се взимах много насериозно обаче и леко се дърпах, но в крайна сметка правех каквото ми кажат. По-късно в училищна възраст съвсем изведнъж баба ми - Гуна Иванова направи опит да ни включи в детската група по пеене, която водеше, и опитът и всъщност беше доста успешен. С тази група сме участвали по международни фестивали и в България и в чужбина. Имах кратка пауза с пеенето, но тя беше наистина кратка и съвсем непринудено започнахме лека полека да осъзнаваме какво искаме да правим, какво ни вдъхновява, какви песни бихме искали да изпеем на хората и ето ни днес... Имаме си прекрасна аудитория, която ни дава стимул и вдъхновение, за да сме това, което сме заедно със сестра ми.
Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?
Аз гледам тук и сега какво се случва, имам ясна представа за всичко случващо се в момента и съответно в него се старая да давам максимума, за да имам удовлетворение след 10 години. Тоест - нямам ясна представа какво би било след 10 години, аз действам на момента, като се доверявам на всичко, което ми се предоставя като знаци.
Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?
Предвид това, че смятам, че има още път за вървене, още много за учене и още доста за разбиране, не знам дали съм достигнала или надминала нещо. Рано е. Аз мечтая за здраве, за мир, за любов и удовлетвореност. Мога да кажа, че изпитвам удовлетвореност от доста от нещата, с които съм се захващала, но знам, че мога и още!
Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?
Всичко се случва с причина, не мисля, че бих променила нещо. Обичам живота си и всички хора, които независимо от времето и обстоятелствата са все още до мен. Ако бях записала музикално образование, днес нямаше да съм кръстница на прекрасната Александра - дъщерята на Анжи, която пък е моя най-добра приятелка. Също така нямаше да се сблъскам с работата като счетоводител, която също беше приятна за мен. Така че всичко случило се си има причина. Не се знае какви изненади крие живота и бъдещето, човек трябва да е подготвен, а това, което се случва в течение на обстоятелствата, според мен е подготовката. J
Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?
Смятам, че са доста полезни за младите хора. Там може да се научи много, дори можеш да си дадеш сметка дали това, с което се захващаш е твоето или не. Затова според мен стажовете са препоръчителна стъпка, която може да е само от полза.
За мен хубавата комуникация е изкуство! Много е важно да умееш да комуникираш по правилен начин с различните хора. Добрата комуникация отваря врати, а също така показва и възможност за работа в екип. Умението да работиш в екип, да изслушваш, да се съобразяваш, да знаеш обясниш и защитиш позицията си... Това са неща, които са важни във всяка работна сфера. Независимо дали говорим за изкуство или за маркетинг.
Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?
Нямам идея. Може би много пъти хората слушат повече другите, отколкото себе си. Един човек трябва да бъде наясно какво започва и дали наистина иска да се занимава с това. Човек на първо място трябва да е наясно със себе си. Важна е и информираността. Тя води отговори на важни въпроси.
Имах късмет и в училище и в университета от гледна точка на преподаватели. Всичките бяха съвестни и ни даваха добри насоки. Смятам, че ако си част от образователната система, трябва да обичаш това, на което ще учиш хората пред теб. Смятам, че трябва да всяваш респект и да печелиш уважение, за да може да те чуят учениците/студентите. Аз съм благодарна на всеки един учител, който ми е дал примери и в учебен и в житейски план, които примери са ме направили това, което съм сега. Именно те са ме насочвали към подходящи стажове, за да бъда по-уверена и по-добре подготвена за в бъдеще.
Каква е рецептата за кариерен успех на Ива Костадинова?
Специално за музиката - идентичността, различността, това да умееш да си различен. Да не се взимаш много насериозно и да правиш всичко с любов. Да гориш отвътре за това, което твориш. Но, за съжаление идентичността и себеизразяването са на изчезване. Ако някой тук ми каже "да, ама вие приличате на баба ви" , ами да, приличаме, но в нас тече една кръв... Това е нормално. Ние със сестра ми се себеизразяваме, смея да твърдя успешно.
Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?
Приемственост, Магия, Любов.
Нашите близки ни подкрепят напълно във всяка една стъпка, съветите им са свързани с това да си бъдем ние и да правим всичко с усмивка. Понякога е трудно да се усмихваш на дадени случки и ситуации, но именно заради хората зад нас, намираме начин да се усмихваме със сестра ми. Да бъдем добри, винаги на лошото да отговаряме с добро.
Да вярват във себе си и да опитват, до момента, в който не изпитат удовлетворение, което пък ще ги вдъхнови занапред.
Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?
Искам всички да сме здрави и да се стараем да правим хората около себе си щастливи. Искам Мир и Хармония.
НАЙ
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Колко внасят и получават държавите от бюджета на ЕС?
ЕК: Разследването на споразуменията с "Боташ" е приключило, няма нарушения
Франция присъедини ядрен реактор към електропреносната си мрежа за пръв път от 25 г.
Със заплати от 10 000 лв. магистратите настигат най-високопроизводителните и иновативни сектори