"Ще се вдигнат лихвите по кредитите, ще започнат да се вдигат и лихвите по депозити". Това прогнозира по bTV банкерът Левон Хампарцумян. Но отбеляза, че банките няма да правят едностранно резки промени. 

Донеотдавнашният директор на най-голямата по активи към края на 2021 г. банка у нас Хампарцумян напомни, че има действащи договори, които не позволяват рязко вдигане на лихвите. 

Банкерът допуска, че след като например в САЩ в момента за 30-годишен кредит лихвите са средно 6,5%-7%, стойности в тази посока можем да очакваме и у нас. 

Високата инфлация и растящите лихвени проценти

Проблем може да имат само хората, които са взели кредит на ръба на възможностите си да го изплащат, предупреди Хампарцумян.

Друг финансист Иван Стойков, още през лятото посъветва кредитоискателите в същия смисъл, пак пред bTV, добре да обмисляме възможностите си за себе си в бъдеще. "Какво очакват те като позиция на работното място, самото работно място, работата си, в сферата, в която работят, какви биха били доходите им. Най важното е да не се взима кредит, когато човек е на ръба на възможностите си."

"Инфлацията е първопричината за вдигането на лихвите. помпа и доходите на хората (цената на труда), но със закъснение. Не е ясно е, че днешните 100 лв. ще бъдат по-скъпи от утрешните 100 лв., отбеляза Хампарцумян.

Теорията отдавна е обяснила неразривната връзка между нивото на инфлация и лихвените проценти. Когато темпът на инфлация е висок, лихвените проценти също вървят нагоре - и въпреки че заемът излиза по-скъп, а разходите - по-високи, може да се спечели повече от спестяваните пари. Когато инфлацията е ниска, лихвените проценти обикновено падат.

Лихвените проценти са склонни да се движат в същата посока като инфлацията, но със забавяне, тъй като лихвените проценти са основният инструмент, използван от централните банки за управление на инфлацията.

В САЩ, които даде за пример Хампарцумян, Федералният резерв определя среден процент на инфлация от 2% за даден период, като определя диапазон от своя референтен лихвен процент по федералните фондове, междубанковия лихвен процент по овърнайт депозитите.

Като цяло по-високите лихвени проценти са политически отговор на нарастващата инфлация. И обратно, когато инфлацията спада и икономическият растеж се забавя, централните банки могат да намалят лихвените проценти, за да стимулират икономиката.

Както Фед, така и Европейската централна банка - политиката на която определя действията и на банките в България (по обясними причини), планират да продължат да повишават лихвените проценти през 2022 г., за да ограничат най-високите от 40 г. нива на инфлация. Фед по-агресивно от ЕЦБ.

Когато Фед или ЕЦБ реагират на повишените инфлационни рискове чрез повишаване на референтните лихвени проценти (лихвения бенчмарк), те ефективно увеличават равнищата на безрискови резерви във финансовата система, ограничавайки паричното предлагане, налично за покупки на по-рискови активи.

А банките използват лихвения бенчмарк, когато отпускат кредити на физически лица или корпоративни клиенти.

Обратно, когато централната банка намали своя целеви лихвен процент, тя ефективно увеличава паричното предлагане, налично за закупуване на рискови активи.

На страницата си ЕЦБ обяснява, че търговската банка може да се съгласи да отпусне заем на дружество при договорена лихва, определена спрямо конкретен бенчмарк плюс 2%, което означава, че дружеството ще плати лихва от 2% над актуалния референтен лихвен процент. Така че разходите по заема се покачват, ако референтният лихвен процент се покачи, и намаляват, ако спадне референтната лихва. В този случай бенчмаркът може да бъде надеждна, независима и относително проста отправна точка за всички участници.

Нарастващите лихвени проценти обезсърчават потребителските и бизнес разходи, особено за често финансирани сделки, например за имоти или дълготрайни активи.

Повишаващите се лихвени проценти оказват влияние и върху стойността на активите, обръщайки "ефекта на богатството"* за физическите лица и принуждавайки банките да бъдат по-предпазливи при решенията за отпускане на заеми.

Повишаващите се лихвени проценти сигнализират за вероятността Фед и ЕЦБ да продължи да затяга паричната политика, като допълнително намали инфлационните очаквания.

*Ефектът на богатството е поведенческа икономическа теория, която предполага, че хората харчат повече, когато стойността на техните активи нараства. Идеята е, че потребителите се чувстват финансово по-сигурни и уверени в богатството си, когато техните домове или инвестиции нарастват по стойност.