ЕЦБ ще повишава лихвите, докато обуздае инфлацията
След подем през първата половина на 2022 г. последните данни сочат съществено забавяне на икономическия растеж в еврозоната, като се очаква застой в икономиката по-късно през годината и през първото тримесечие на 2023 г.
Българската народна банка (БНБ) публикува брой шест на Икономическия бюлетин на Европейската централна банка (ЕЦБ). Бюлетинът на ЕЦБ излиза на всеки шест седмици.
На 8 септември Управителният съвет (УС) повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ със 75 базисни точки. Това поставя началото на прехода към нива, които ще осигурят навременното връщане на инфлацията към целта на Управителния съвет - 2 процента в средносрочен план. Очаква се УС на следващите няколко заседания допълнително да повиши лихвените проценти, за да забави търсенето и да предотврати риска от обрат към устойчиво повишаване на очакванията за инфлацията, се посочва в бюлетина.
Инфлацията остава твърде висока и вероятно ще се задържи над целевото равнище за продължителен период. По предварителна експресна оценка на Евростат, тя е достигнала 9,1 на сто през август за еврозоната. Нарастващите цени на енергоносителите и храните, натискът от страна на търсенето в някои сектори вследствие на повторното отваряне на икономиката и затрудненията във веригите на доставки все още тласкат инфлацията нагоре. Ценовият натиск продължи да се засилва и да се разпространява в икономиката и в краткосрочен план е възможно тя още да се повиши. Ще се понижи, когато сегашните фактори, обуславящи инфлацията, отзвучат постепенно с течение на времето и нормализирането на паричната политика се пренесе към икономиката и процеса на ценообразуване, посочват от ЕЦБ.
Експертите на ЕЦБ ревизираха значително нагоре прогнозите си за инфлацията и сега се очаква тя да достигне средно 8,1 на сто през 2022 г., 5,5 на сто през 2023 г. и 2,3 на сто през 2024 г.
След подем през първата половина на 2022 г. последните данни сочат съществено забавяне на икономическия растеж в еврозоната, като се очаква застой в икономиката по-късно през годината и през първото тримесечие на 2023 г. Много високите енергийни цени намаляват покупателната способност на доходите на населението и макар затрудненията в доставките да отслабват, те все още ограничават икономическата активност. Освен това неблагоприятната геополитическа обстановка, особено неоправданото нападение от страна на Русия над Украйна, влошава доверието на бизнеса и потребителите. Тази перспектива е отразена в последните прогнози на експертите за икономическия растеж, които бяха осезаемо ревизирани надолу за остатъка от текущата година и за цялата 2023 г. Сега експертите очакват икономиката да нарасне с 3,1 на сто през 2022 г., с 0,9 на сто през 2023 г. и с 1,9 на сто през 2024 г.
Пазарът на труда остава стабилен, подпомагайки икономическата активност. През второто тримесечие на 2022 г. броят на заетите се увеличи с над 600 000 души, а през юли безработицата остана на рекордно ниско равнище от 6,6 на сто. Броят на отработените човекочасове нарасна още - с 0,6 на сто през второто тримесечие на 2022 г., и надвиши нивата от преди пандемията. В перспектива забавянето на икономическата активност вероятно ще доведе до известно повишение на коефициента на безработица, посочват експертите на ЕЦБ.
За България по данни на Националния статистически институт месечната инфлация през август е 1,2 на сто спрямо юли, а годишната инфлация, спрямо август 2021 г., е 17,7 на сто. Инфлацията за юли спрямо юни 2022 г. беше 1,1 на сто, а годишната инфлация тогава беше 17,3 на сто.