В момент, в който Европа се намира на кръстопът между икономическа криза, енергийна уязвимост, геополитическо напрежение и ускоряващ се зелен и дигитален преход, въпросът за бюджета на Европейския съюз никога не е бил по-ключов. Следващата многогодишна финансова рамка, често описвана като бюджет от порядъка на 2 трилиона евро - е важен тест за това дали Европа може да мисли стратегически, а не само компромисно.

За да остане проспериращ, свободен и сигурен, ЕС трябва да се научи да действа като стратегическа инвестиционна сила, подобно на основните си конкуренти САЩ и Китай. Въпреки че Брюксел си е поставил амбициозни цели от климата до отбраната, все още му липсва финансова мощ, за да ги постигне.

Настоящият модел на МФР е критикуван като прекалено ориентиран към компромиси между държавите, а не към обща визия. Но в един по-нестабилен свят Европа не може да си позволи бюджет, който да "удовлетворява всички по малко". Необходима е ясна философия със стратегически приоритети, целенасочено въздействие и мобилизиране на повече частни средства чрез публични инвестиции.

Марио Драги е оценил годишната инвестиционна дупка от 800 млрд. евро в сектори като отбрана, иновации и конкурентна декарбонизация. Според експерти тази дупка трябва да бъде основна задача за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР).

Регистрирай сеНови приоритети и бърза адаптация

Европа е под натиск да се справи с нови приоритети, като индустриална конкурентоспособност, енергийна независимост, отбранителен капацитет и технологичен суверенитет. Всички те изискват създаване на нов бюджетен модел, който да се адаптира по-лесно към бързо променящата се глобална среда.

Войната в Близкия изток и нарастващите геополитически рискове поставиха сигурността в центъра на европейския дневен ред. Укрепването на отбранителните способности и намаляването на зависимостите от външни доставчици изискват безпрецедентни инвестиции.

За да се гарантира, че този бюджет изгражда устойчива и конкурентоспособна Европа, държавите членки трябва да бъдат задължени да спазват по-високи стандарти за планиране, изпълнение и въздействие. ЕС трябва да инвестира мащабно в иновации, чисти технологии и индустриални политики, но инвестициите трябва да бъдат обвързани с ясни цели.

Не на последно място, бюджетът на ЕС трябва да се превърне в катализатор на частни инвестиции, а не просто в механизъм за преразпределение. Това означава повече гъвкавост, нови финансови инструменти и по-силен фокус върху стратегически сектори.

Цената на недостатъчно инвестиране в умения, заетост и приобщаване ерозира европейските пазари на труда, образователните системи и икономиките. Европа има амбицията да бъде глобален лидер в устойчивото развитие, но тази амбиция идва с висока цена. Преходът към климатична неутралност изисква трансформация на цели индустрии, инфраструктура и пазари на труда.

Регистрирай се

Темата за бюджета на ЕС влиза и в Green Transition 6.0

Темата за разпределението на бюджета на ЕС ще бъде сред ключовите акценти на Green Transition Forum 6.0 в София през юни. Форумът ще постави фокус не само върху това за какво ще се разходва бюджетът на ЕС, но и върху това може ли следващата многогодишна финансова рамка да надхвърли договорените компромиси и да се превърне в по-ясен стратегически инструмент в една по-нестабилна глобална среда.

Защото в крайна сметка въпросът не е само "колко" е бюджетът, а "за какво" служи той. Ако следващата многогодишна финансова рамка остане заложник на традиционни компромиси, рискът ЕС да изостане в глобалната надпревара остава голям, а последствията - икономически, социални и геополитически - ще определят мястото на Европа в света през следващите десетилетия.