Войната между САЩ, Израел и Иран върна на преден план въпрос, който Европа смяташе, че е започнала да решава след 2022 г. - колко струва зависимостта от вносни изкопаеми горива.

Само за няколко седмици цената на петрола Brent премина границата от 115 долара за барел, а пазарите започнаха да калкулират сценарии за 150 долара и повече при продължително затваряне на Ормузкия проток. Това е маршрутът, през който преминава около една пета от световната търговия с петрол и втечнен газ. Вече не става дума само за цената на горивата, а за риска от нова инфлационна вълна, по-скъпа индустрия, по-високи транспортни разходи и нов удар върху конкурентоспособността на Европа.

Ормузкият проток отново се превърна в символ на европейската уязвимост. След години на разговори за "стратегическа автономия" континентът продължава да зависи от нестабилни региони, морски коридори и политически конфликти, които може да променят цената на енергията буквално за една нощ. Анализаторите предупреждават, че при по-дълбока ескалация и продължителни смущения в доставките цената на петрола може да достигне между 150 и 180 долара за барел.

Именно в подобни моменти възобновяемите енергийни източници престават да бъдат разглеждани само като климатична политика. Те отново се превръщат в инструмент за сигурност, индустриална устойчивост и икономическа независимост.

За Европа това е особено важно, защото цената на енергията вече се превърна в един от ключовите фактори за това къде се инвестират нови производства, къде се изграждат заводи и къде компаниите могат да останат конкурентоспособни. Евтината и предвидима електроенергия все по-често се оказва решаваща за индустрии като автомобилостроене, химическа промишленост, производство на батерии, изкуствен интелект и центрове за данни.

Купи билет

Темите за конкурентоспособността, енергийната автономност, възобновяемите енергийни източници, зеления водород, ядрената енергия, газа в Черно море и бъдещето на европейската енергийна свързаност ще бъдат във фокуса на първия ден на Green Transition Forum 6.0. Сред участниците ще бъдат Енрико Лета, бивш министър-председател на Италия, президент на Института "Жак Делор"; Клаус-Дитер Борхард, координатор, CESEC и бивш заместник-генерален директор, ГД "Енергетика", Ката Туто както и министри, експерти и представители на бизнеса от цяла Европа.

Снимка: Булфото

В рамките на петте дни на форума в София се очакват над 7 000 участници от бизнеса, институциите, финансовия сектор и академичните среди. Именно защото следващата енергийна криза вече не е хипотеза, а реалност, разговорът за конкурентоспособността на Европа започва от енергията.

Не пропускайте да запазите своето участие във форума, който ще зададе тенденциите и следващите стъпки за развитие на енергийната политика на Европа.

Купи билет

Предизвикателства пред ВЕИ в Европа

Според данните на Ember, през 2025 г. за първи път вятърната и слънчевата енергия са произвели повече електроенергия в ЕС от изкопаемите горива. Възобновяемите източници вече осигуряват близо половината от електроенергията в ЕС. Това е сериозен напредък, но временният спад при водната и вятърната енергия през 2025 г. е довел до по-високо използване на газови мощности.

Проблемът е, че глобалната конкуренция се движи много по-бързо. Китай добави повече нови соларни и вятърни мощности през първата половина на 2025 г., отколкото останалата част от света взета заедно. В резултат производството на електроенергия от изкопаеми горива там е намаляло с 2%. Индия също отчита рекорден ръст на слънчевата и вятърната енергия, който вече изпреварва увеличението на потреблението.

Това поставя Европа в неудобна позиция. От една страна, тя иска да намали зависимостта си от руски газ и нестабилни доставки от Близкия изток. От друга - рискува да замени една зависимост с друга, този път от китайски соларни панели, батерии, редкоземни елементи и оборудване за мрежи и съхранение.

Купи билет

Предизвикателствата пред европейските ВЕИ остават добре познати. Електропреносните мрежи в много държави не са подготвени за децентрализирано производство. Процедурите за разрешителни често продължават с години. Инвестициите в батерии, съхранение и междусистемни връзки изостават. На много места местните общности блокират нови проекти, а компаниите продължават да се сблъскват с регулаторна несигурност.

И все пак настоящата криза около Иран показва, че цената на бездействието може да бъде още по-висока. В свят на геополитически конфликти, затворени морски коридори и нестабилни пазари, въпросът вече не е дали Европа може да си позволи да инвестира повече във възобновяема енергия. Въпросът е дали може да си позволи да не го направи.

Вашето място можете да запазите ТУК >>