Брутният външен дълг по предварителни данни в края на август 2023 г. възлиза на 43 044.2 млн. евро (45% от БВП), което е с 1390.8 млн. евро (3.3%) повече в сравнение с края на август 2022 г. (41 653.4 млн. евро, 48.5% от БВП), съобщи БНБ. При БВП в размер на 95 582 млн. евро за 2023 г. (прогноза на БНБ) и 85 799.4 млн. евро за 2022 г. (данни на НСИ от 19.10.2023 г.), уточнява централната банка.

Графика: БНБ

В края на август 2023 г. краткосрочните задължения са 7338.9 млн. евро (17% от брутния дълг, 7.7% от БВП) и се понижават с 678.7 млн. евро (8.5%) спрямо август 2022 г. (8017.6 млн. евро, 19.2% от дълга, 9.3% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 35 705.4 млн. евро (83% от брутния дълг, 37.4% от БВП), като се повишават с 2069.5 млн. евро (6.2%) спрямо края на август 2022 г. (33 635.8 млн. евро, 80.8% от дълга, 39.2% от БВП).

Към края на август 2023 г. 27 025.3 млн. евро (62.8) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.

Графика: БНБ

В евро са деноминирани 79.8% от брутните външни задължения, при 78.7% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на август 2023 г. е 9357.5 млн. евро (9.8% от БВП). Спрямо края на август 2022 г. (7205 млн. евро, 8.4% от БВП) той нараства с 2152.5 млн. евро (29.9%).

Външните задължения на Централната банка са 2096.8 млн. евро (2.2% от БВП). Те нарастват със 77 млн. евро (3.8%) спрямо края на август 2022 г. (2019.8 млн. евро, 2.4% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 5690.1 млн. евро (6% от БВП). Те се увеличават със 194.8 млн. евро (3.5%) спрямо края на август 2022 г. (5495.3 млн. евро, 6.4% от БВП).

Външните задължения на Други сектори са 11 878.2 млн. евро (12.4% от БВП). Те намаляват с 1126.4 млн. евро (8.7%) спрямо същия месец на миналата година (13 004.5 млн. евро, 15.2% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14 021.7 млн. евро (14.7% от БВП) в края на август 2023 г., което е с 92.9 млн. евро (0.7%) повече спрямо края на август 2022 г. (13 928.8 млн. евро, 16.2% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 32.6% към края на август 2023 г., при 33.4% година по-рано.

Какво включва държавният дълг

Дългът на сектор "Държавно управление" обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) дълга на местните органи на управление, 3) дълга на социално осигурителните фондове и 4) дълг на други институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата.

Дългът на сектора е дългосрочен и е представен по видове дългови инструменти. Основните му елементи са "Облигации" и "Заеми". В "Заеми" се включват всички задължения на държавно управление, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ. В "Облигации" се отчитат задълженията на правителството по емитирани от него ценни книжа на вътрешния и на международните финансови пазари, като се спазва резидентния принцип. Тук се записва целият размер на емисията в чужбина (брейди облигации, еврооблигации и глобални облигации).