Законопроектът за удължаване на действието на Бюджет 2022 и през следващата година на Министерския съвет е внесен в парламента днес. С предложените текстове се запазват основните политики, гласувани в тазгодишния бюджет, до избирането на нов редовен кабинет.

Мотивът на служебния кабинет да прибегне до този вариант е, че няма парламентарно мнозинство, което да подкрепи предложени от него политики, затова е в правомощията на редовно правителство да подготви изцяло нов бюджет за 2023 г.

Какво предвижда проектозаконът

Служебното правителство предлага на парламента да одобри проект на Закон за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г. Удълженото действие ще е в сила до приемането на съответните бюджетни закони за 2023 г.

От Министерския съвет посочват, че при липсата на приет до началото на бюджетната година държавен бюджет, Законът за публичните финанси урежда основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг, отчитайки актовете на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, при спазване на фискалните правила и одобрената средносрочна бюджетна прогноза.

Тъй като за съставянето на бюджетната рамка се изисква в средносрочна перспектива да бъдат отразени приоритетите и допусканията за развитие на политиките и формираните на тази основа цели на фискалната политика, обвързани с фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси, то служебното правителство е поставено пред невъзможността да се ангажира с внасянето в Народното събрание на проектобюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., респективно и проектобюджети на ДОО и на НЗОК за 2023 г.

Въпреки това служебното правителство е разработило разчети за бюджетната рамка за 2023 г. при различни допускания, но ги счита за неподходящи за предлагане в така създалата се политическа ситуация и приема, че благоразумната логика предполага в настоящата реалност да не се внасят в парламента основните бюджетни закони за 2023 г., като оставя този безспорно най-важен въпрос за решаване от редовно избрано правителство.

С оглед създаването на предпоставки за осигуряване на финансирането на социални помощи и извършването на други плащания, размерите на които се определят с годишните бюджетни закони, се предлага уредба с цел постигането на правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите за прилагане на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закона за бюджета на ДОО за 2023 г. и Закона за бюджета за НЗОК за 2023 г.

Преди началото на вчерашното правителствено заседание служебният премиер Гълъб Донев припомни, че кабинетът се е спрял на варианта с т.нар. удължителен бюджет, тъй като не разполага с парламентарна подкрепа, за да предлага "свои идеи и политики".

Той изрази надежда бюджетната процедура да не "затъне в дълга парламентарна процедура".

Ще затъне ли в дълга парламентарна процедура?

Още от първия момент, в който стана ясно, че служебният кабинет предлага удължаване на действието на сегашния бюджет до март, "Продължаваме промяната" и БСП се обявиха против това.

Днес двете формации дадоха и конкретни предложения. "Продължаваме промяната" са внесли в деловодството на НС проектодекларация, която да бъде обсъдена и гласувана в зала с призив правителството да внесе проекта за бюджет.

БСП ще подкрепят предложения от служебното правителство закон за удължаване на действието на бюджета до пролетта, но ще предложат промени - между първо и второ четене. Смятат, че служебният кабинет е предвидил резерв за финансиране на 10 самолета "Грипен" и именно от там може да дойдат парите за социални мерки.

Предложението на служебния кабинет да се удължи действието на сегашния бюджет означава според БСП замразяване на доходите при увеличаващи се цени.

Според "Възраждане" това е популистки ход.

"Те го предлагат за сметка на закупуването на ново военно оборудване. Държа да отбележа, че за мен това е единствно и само популизъм, тъй като те трябваше да го направят, докато бяха на власт, а не го направиха и аз се питам защо. Пари трябва да има и за социални плащания и за обновяване на авиоресурса на Българската армия, който е в трагично състояние", коментира Петър Петров.

Преди да излезе с позиция, парламентарната група на "Демократична България" ще обсъди въпроса за бюджета.

"Конкретни писмени предложения не сме видели. След като видим какви са конктерните предложения ще ги обсъдим на парламентарна група и ще изразим своето становище", коментира Надежда Йорданова от "Демократична България".

От ГЕРБ свързват бюджета със спешно съставяне на правителство, за да се избегнаг "неизбежните опити за предизборни сватбарски наддавания" в бюджета.

Опасения за предизобрния наддавания, ако МС внесе проектобюджет, изрази наскоро и бившият финансов министър Симеон Дянков, който счита, че удължването на бюджета е добър ход на служебния кабинет.

От ДПС са категорични, че бюджетът за 2023 година трябва да бъде приет, независимо дали ще се формира редовно правителство или ще остане служебното. Според бившия финансов министър Петър Чобанов от ДПС, който оглави бюджетната комисия в 48-о НС зад настоящия бюджет не е стояла ясна програма за управление, а "хаотични идеи", включително идеята да се сложи край на политиката на финансова стабилност.

"И когато продължим тези мерки, остойностим ги, това, което получаваме като дефицит, са тези над 11 милиарда лева и като дълг над 15 млрд. лв. и то за съжаление тези 15 млрд. лв. рискуваме да се повторят като дълг при всяка една от следващите 3 години, тоест да достигнем до едни наистина неустойчиви дългови нива, които на практика няма откъде да вземем с оглед на развитието на лихвените проценти", смята Чобанов.

Вчера удължителният закон за бюджета не получи одобрение от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Според синдикатите не трябва да се допуска замразяване на доходите, работодателите обаче са на мнение, че това е единственият шанс да се избегне още по-голям дефицит в хазната.