Седмицата на големите централни банки е в ход. След като миналия четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) запази исторически ниските си лихви и същевременно обяви, че ще ускори прекратяването на програмата за стимулиране на икономиката, през следващите дни се очакват и стъпките на Управлението за федерален резерв (УФР/Фед), както и на централните банки на Великобритания и Япония.

Мерките, които тези банки предприемат, се следят с интерес дори и в спокойни времена. А сега е съвсем, съвсем различно и преспокойно може да се каже, че банките (а и светът като цяло) се намират в ситуация, която може да се окачестви като "перфектната буря", съобщава БТА.

След години на нулева и дори нерядко отрицателна инфлация, през последната половин година цените направо "полудяха" и много иначе стабилни икономически държави отчетоха дори двуцифрени стойности. Взети бяха бързи мерки за спирането на тази негативна тенденция и точно когато изглеждаше, че положението може да бъде овладяно, избухна войната в Украйна и цените на енергоносителите се изстреляха до рекордни нива. Икономическият растеж е под ясната заплаха от стагфлация, а на всичко отгоре пандемията все още не е приключила.

И какво се очаква да направят в тази ситуация централните банки? Вече видяхме, че въпреки инфлацията и другите негативни фактори ЕЦБ засега не се престрашава да вдигне лихвите, а само ограничава политиката си за изкупуване на активи.

За Фед, който се събира на заседание днес и утре и ще излезе с решение в сряда вечер, е почти сигурно, че ще вдигне основния лихвен процент с 0,25 пункта. Това ще бъде първото повишение от 2018 г. и то идва на фона на инфлация от близо 8 процента. Малка е вероятността лихвата да бъде увеличена с повече от това, именно заради войната в Украйна, която доведе до рязък скок на цените на много основни суровини.

По-сериозно вдигане на лихвите ще удари по икономическия растеж, който и без друго вече е застрашен. УФР вероятно ще се ограничи до очакваните 0,25 пункта повишение и ще открехне вратата за плавно покачване с по още толкова на всеки три месеца до края на годината в зависимост от хода на инфлацията и глобалната ситуация.

В още по-лошо положение е японската централна банка, която ще проведе срещата си на 17-18 март. Войната и там "помпа" инфлацията и удря икономиката, която все още не може да се справи с ефектите от пандемията. Банката не може да затегне паричната политика, но и не може да си позволи да я разхлаби, тъй като отпусканите стимули са на почти максимално ниво.

Банк ъв Ингланд (Bank of England) вече вдигна лихвите и се очаква в четвъртък да ги повиши с още четвърт процент до 0,75 пункта. Това ще бъде третото увеличение от декември досега. Доскоро се говореше, че банката може да прибегне до повишение от 0,5 процентни пункта, но според анализатори това вече не стои на дневен ред. А причините са същите, които трябва да се имат предвид, когато се отчитат стъпките на УФР - банката трябва да избира между овладяването на инфлация и подкрепата за икономическия растеж.

Централните банки трябва да следят под лупа и хода на енергийните пазари, чието развитие малко наподобява случилото се през 70-те години на 20-и век, т. нар. голяма петролна криза. Миналата седмица цената на петрола, макар и за кратко, скочи до 140 долара за барел, докосвайки исторически най-високата си стойност.

И тогава, и сега в центъра стои събитие с мащабни геополитически отражения. През 1973 г. това е войната Йом Кипур на Сирия и Египет срещу Израел, сега е войната на Русия (разбирайте Владимир Путин) срещу Украйна. Тогава страните от ОПЕК налагат петролно ембарго на Запада, който подкрепя Израел, а цената на черното злато се увеличава в пъти.

И макар от днешна гледна точка цифрите да изглеждат смешно - петролът скача от 3 на 12 долара за барел, се стига до глобална рецесия, от която светът излиза чак в края на 70-те години. А дори малка и изолирана България е засегната и изпада в дългова криза.

Дали ще се стигне до нещо подобно, сега също зависи донякъде и от ходовете на централните банки. Лостовете са в техните ръце, остава само да ги употребят по правилния начин и да се надяват страничните фактори да не бъдат по-силни.

А иначе трябваше да бъде една прекрасна постпандемична година.