17-11-2017 20-11-2018

Цените и ролята на управителя на БНБ - пречките за влизането ни в Еврозоната

Хърватия е с единия крак вътре, ние не отговаряме само на един критерий - ценовата стабилност. Има и нерешени въпроси в законодателството.

10:56 | 2 юни 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 17 2301 Снимка: AP/БТА

Европейската комисия обяви само Хърватия за напълно готова да се присъедини към еврозоната, като това ще стане от 1 януари 2023 г. и така ще направи 20 броя на държавите-членки. България е добре в изпълнението на критериите, като куца главно по отношение на стабилността на цените - в една компания с повечето останали страни кандидатки. Но е критикувана и например за независимостта на БНБ - за ролята на управителя на националната банка.

Пътят към Еврозоната

Това става ясно от разпространения в сряда последен засега доклад на Европейската комисия за постигнатата конвергентност за 2022 г. Документът прави заключения (оценки) за напредъка, който България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция са постигнали към присъединяването към еврозоната. Това са седемте държави-членки извън еврозоната, които са законово ангажирани да приемат еврото, напомнят от ЕК.

И така, докладът заключава, че:

само Хърватия и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност;
всички държави-кандидатки изпълняват критерия относно публичните финанси, с изключение на Румъния, която единствена е обект на процедура при прекомерен дефицит.
България и Хърватия са двете държави-членки, отговарящи на критерия за обменен курс.
България, Хърватия, Чехия и Швеция изпълняват критерия за дългосрочен лихвен процент.

Докладът установява, че Хърватия изпълнява четирите номинални критерия за сближаване и нейното законодателство е напълно съвместимо с изискванията на Договора и Устава на Европейската система на централните банки (ЕЦБ), която също прави своята оценка.

Ценовата стабилност: какво означава

Тъй като страната ни не отговаря - към момента -само на този критерий - ще представим какви изисквания поставя той, както го описва ЕК.

"Критерият за ценова стабилност, посочен в член 140, параграф 1, от Договора за функционирането на Европейския съюз означава, че в съответната държава-членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 % този, който е отчетен най-много в три държави-членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Инфлацията се измерва посредством (хармонизиран - б.р.) индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции."

"Ще бъде важно да се види как ще се развие инфлацията през идващите месеци, в сравнителен темп тук и в останалата част на еврозоната. Така че бих казала, това е единствената неизвестна." Това каза пред БТА преди дни в София президентът на ЕБВР Одил Рено-Басо, подчертавайки, че инфлацията е единствената неизвестна (величина) пред България.

Виж още Красен Станчев: Докъде ще стигне инфлацията в България

Още от оценките на ЕК: за законите като критерий

България се стреми да влезе в еврозоната през 2024 г. и Европейската комисия ще продължи работата в подкрепа на тези усилия, заяви еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони на пресконференция след представане на доклада. Тази цел е постижима, ако всички изисквания бъдат изпълнени, добави той.

Окончателните решения за приемането на еврото от Хърватия ще се вземат през първата половина на юли, след обсъждания в Еврогрупата и в Европейския съвет, и след като Европейският парламент и ЕЦБ дадат своите становища. Но все пак този доклад на ЕК се определя като историческа стъпка по пътя на Хърватия към приемането на еврото.

Виж още Какво може да се купи с минимална заплата: Реалната конвергенция 2.5 г. преди еврозоната

Все пак пред Хърватия има един минус - националното законодателство в паричната област не е напълно съвместимо със законодателството на ИМС (Икономическия и монетарен съюз - Economic and Monetary Union - EMU) и с Устава на ЕЦБ.

По въпроса за законодателство, изцяло съобразено с правилата на ЕС, трябва да поработи и България. ЕК например обяснява как се избира управителя на БНБ - от Народното събрание, като отбелязва, че това допуска той да бъде свален от поста "при условия, различни от тези посочени в Устава на ЕЦБ. "Трябва да се гарантира, че управителят, когато е законово избран или назначен, не може да бъде уволнен при условия, различни от установените в уставния текст."

ЕК също така поставя въпроса и за необходимостта Законът за БНБ да регламентира двойнствената роля на управителя на националната банка. Тъй като управителят, подуправителите и други трима членове на Управителния съвет участват в изпълнението на задачи, свързани с ЕЦБ, клетвата им - при заемане на постовете им, трябва да прави ясно позоваване към независимостта на централната банка, съгласно член 130 от Договора за функциониране на ЕС. Ролята на управителя на БНБ е двояка във вземането на решения от органите на националната банка и от тези на ЕЦБ. Във връзка с това Законът за БНБ е необходимо да бъде адаптиран, за да отразява статута и задълженията на управителя на БНБ като член на съответните органи за вземане на решения на ЕЦБ.

ИЗБРАНО