В настоящия кризисен период българският застрахователен сектор демонстрира устойчивост и постигна стабилни резултати. Това заяви пред Dir.bg Константин Велев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и изпълнителен директор на "ЗАД Армеец" АД.

- Как според Вас изминалата кризисна година повлия на застрахователния сектор в България?

Пандемията COVID-19 дойде като неочаквано и тежко предизвикателство от глобален мащаб. Цели сектори на световната и на националната ни икономика бяха и продължават да са засегнати тежко от здравната криза и ограничителните мерки, които я съпътстват. Понижената стопанска активност се отрази силно негативно върху пазара на труда и жизнения стандарт на хората. Допълнителна тежест носи невъзможността да се прогнозира как ще се развие ситуацията в бъдеще. Застрахователният бизнес е пряко свързан с реалната икономика и няма как да остане встрани от тези процеси. Всъщност, кризата COVID-19 се оказа вид "стрес тест" за нашия сектор и то в много аспекти - за стабилността му и устойчивостта на кризи, за адаптивността и способността му за иновации. И не на последно място, кризата се оказа тест за човечност. Мога с удовлетворение и гордост да заявя, че българските застрахователи преминахме успешно всички тези "тестове".

Безспорен успех е, че въпреки сериозните здравни и икономически проблеми, застрахователният сектор продължи да се развива стабилно, без да допуска значим спад по основните линии бизнес. Най-общо, "ефектът" на кризата COVID-19 се прояви в задържане на пазара на нивата от 2019 г., но се заличи ръстът, с който стартирахме 2020 г. през първото тримесечие. Тази тенденция е видна от пазарните данни за деветмесечието на 2020 г. на Комисията за финансов надзор. Премийният приход за целия сектор към септември е 2 166 млн. лв., като остава на почти същото ниво от 2019 г. с незначително понижение от 0,87%. Обяснимо, някои линии на бизнес отчитат по-сериозен спад. Намалената стопанска активност и икономическата несигурност на населението се отразиха върху животозастраховането, където спадът на премийния приход е около 13% спрямо същия период от миналата година. В общото застраховане кризата по-скоро ограничи темпа на развитие. Към края на септември дори се отчита слабо нарастване на премийния приход от 1,74% на годишна база. Но и тук има линии на бизнес, които пострадаха по-тежко. Например, заради рязкото спадане на пътуванията премийният приход по "туристическите" застраховки като "Помощ при пътуване в чужбина" намаля с около 40%. Кризата има различни проявления и на ниво компания в зависимост от особеностите на нейния застрахователен портфейл.

Кризата COVID-19 "тества" и потвърди способността на сектора да реагира бързо на новите обстоятелства, да се адаптира към тях, така че да бъде в услуга и от полза за своите клиенти. Компаниите много бързо извършиха сериозни технологични промени в процесите си на работа и продължиха качественото обслужване и комуникация с клиентите в условията на ограничения и дистанционност. Бяха предложени нови дигитални решения, като напр. мобилни приложения, нови продукти и услуги, допълнителни облекчения за клиентите. Не по-малко важно е, че в този период на изпитание застрахователите предприехме редица благотворителни инициативи, насочени най-вече към здравния сектор.

- Промени ли пандемията начина на общуване между застрахователите и клиентите? Ще се запазят ли според вас тези тенденции и след отшумяването на кризата?

- Пандемичната ситуация внесе трайни изменения в живота ни. Ние живеем в нова реалност и мисля, че тя е тук, за да остане. Дигитализацията на живота във всичките му аспекти е част от нея и се отрази и върху начина, по който правим бизнес, както и на продуктите, които предлагаме. Въпреки, че дигитализацията и преди беше сред водещите приоритети на застрахователите, кризата ударно ускори този процес. Ние трябваше да отговорим и на променените очаквания и нагласи на клиентите. Те самите започнаха да използват много по-активно онлайн услуги, съответно, да ги очакват от нас. Въведените ограничения във връзка с пандемичната обстановка и новите клиентски нагласи наложиха в изключително бързи темпове да въведем разнообразни дигитални решения, насочени както към комуникацията с и обслужването на клиентите ни, така и към оптимизиране на вътрешните бизнес процеси. Дистанционното сключване на застраховки, дистанционните огледи и завеждане на щети, дори медицинските консултации от разстояние, са част от тези услуги и вече се възприемат като обичайни. Но пред по-интензивната дигитализация на продуктите има някои нормативни бариери, които би трябвало да се адресират в бъдеще. Такъв е случаят със сключването на застраховки онлайн, където съществуват редица нормативни ограничения и изисквания.

- Наблюдавате ли засилен интерес към застраховките, покриващи рискът от COVID 19?

- На ниво общо за пазара няма как да се направи обективна оценка за този тип застрахователно покритие. Пазарна статистика за застраховки COVID-покритие би било трудно да се води, най-малкото поради естеството на риска и различните продуктови политики на компаниите в тази връзка. Нека да подчертая, че пандемиите по принцип са от категорията на т.нар. системни рискове, например войните са друг такъв системен риск. Те обичайно са изключени от стандартното застрахователно покритие. Все пак, българските застрахователи реагираха много адекватно на нуждата на обществото от застрахователна защита във връзка с COVID 19. В АБЗ направихме проучване сред членовете и установихме, че преобладаващата част от животозастрахователите, както и някои компании по общо застраховане предлагат различни възможности в това отношение и са включили този риск по един или друг начин в някои свои продукти. При една част от компаниите рискът "COVID" не е изключен, което означава, че се третира като стандартна инфекция и е покрит по полици, предвиждащи обезщетения, свързани със заболяване. Размерът на обезщетенията или плащанията зависи от индивидуалните условия по полицата. Други застрахователи предлагат продукти с включено "COVID" покритие или такова може да се добави по желание на клиента. Съветът ми е клиентите да проучат различните пазарни предложения, да се запознаят с покритите рискове, застрахователните суми и други условия по полицата. Така ще могат да направят информиран избор, съответстващ на личните им предпочитания и нужди.

- Ще ни разкажете ли повече за това на какъв етап е въвеждането на системата "бонус-малус"? Кога да очакваме тази система да заработи в България?

- Приемането на наредба за системата "Бонус - малус" е една от важните за пазара теми, наред с други, като методиката за определяне на неимуществените и имуществените вреди по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Сериозните дискусии по тези проекти започнаха още през 2019 г., но, за съжаление, пандемичната обстановка силно забави развитието им и попречи на широкото им обществено обсъждане. Надявам се работата по тях да се активизира през идната година и да се стигне до приемане на съответните нормативни актове.

- АБЗ се включи в информационна кампания на Insurance Europe във връзка с прегледа на Платежоспособност ІІ. Какво предвижда този преглед и ако в резултат на прегледа на директивата "пропорционалността" заработи реално, какви очаквате да са резултатите?

- Европейските застрахователи, включително и АБЗ, участваха активно в стартиралия през 2019 г. процес по преглед на пакета Платежоспособност ІІ. Преди дни (на 17.12.2020) EIOPA (Европейският орган, отговарящ за регулирането и надзора на застрахователния бизнес) представи на Европейската комисия своя Технически съвет за измененията в Платежоспособност ІІ. Според прес-съобщението на EIOPA, в Платежоспособност II не се налагат никакви фундаментални промени, но са предложени множество корекции. В същото време, по оценка на застрахователната индустрия, предложението на EIOPA далеч не отговаря на вижданията на застрахователите за недостатъците в настоящия режим и за аспектите, в които са необходими промени.

Основната цел на индустрията е промените в Платежоспособност II да позволят на застрахователите да инвестират повече в реалната икономика, да предлагат повече дългосрочни спестовни продукти и да бъдат по-конкурентоспособни на международния (извъневропейски) пазар. Също така, застрахователите се нуждаят от значително оптимизиране на изискванията за отчетност, които са безсмислено тежки и оскъпяват продуктите.

По отношение на въпроса ви за пропорционалността, АБЗ не случайно беше толкова активна в кампанията за реално прилагане на принципа на пропорционалността, заложен само като идея в Платежоспособност II. Прилагането на пълния набор от капиталови и операционни изисквания на Платежоспособност II за по-малките като обем на бизнеса застрахователни компании наравно с огромни мултинационални застрахователи, увеличава значително оперативните им разходи и ги поставят в неконкурентно положение. Нашето послание е принципът на пропорционалността да заработи наистина и на пазара да могат да съществуват и да имат еднакви шансове както малките, така и големите застрахователи.

Техническият съвет на EIOPA предстои да бъде претворен в законодателно предложение от Европейската Комисия. Това ще се случи през следващите 6 месеца. След излизането на законодателното предложение предстоят преговори между държавите - членки в Съвета и между парламентарните партии в Европейския Парламент за приемане на изменения в самите нормативни актове от рамката Платежоспособност II. Очаква се тези преговори да започнат през втората половина на 2021г.

- Какви са очакванията ви за динамиката в сектора през следващата година?

- На този етап е трудно да се правят прогнози. Не е ясно как ще се развие здравната криза, какви ограничения ще бъдат прилагани в бъдеще и до кога. Нека само да посоча, че наскоро беше открит нов щам на коронавируса, който се разпространява по-бързо и в рамките на дни бяха наложени още по-строги рестрикции във и към Великобритания. Все пак се надявам здравната криза да бъде овладяна през идната година, за да може да започне възстановяването на икономиката. Позитивното е, че в настоящия кризисен период българският застрахователен сектор демонстрира устойчивост и постигна стабилни резултати. Вярвам, че ще продължим да се развиваме по този начин и през 2021-а.