Бюджетен дефицит от 656,6 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП) към края на март, очаква Министерството на финансите, базирайки се на предварителните данни и оценки на консолидираната фискална програма (КФП).

Приходите, помощите и даренията 

се очаква да бъдат в размер на 11,2 млрд. лв. (23,6 % от годишния разчет). Съпоставени със същия период на предходата година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 365,8 млн. лв. (3,6 %).

Важно е да подчертаем, че върху данъчните приходи влияние оказват приетите законодателни промени в крайните срокове за подаване на годишната данъчна декларация за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и за внасяне на корпоративния данък, данъка върху разходите, данъка върху приходите на бюджетните предприятия, както и на данъка върху дейността от опериране на кораби (от 31 март на 30 юни 2021 г.). През 2020 г. предвид предприетите бързи мерки, свързани с началото на пандемията също бе удължен срокът по ЗКПО, но една част от данъчно задължените лица вече бяха подали годишна данъчна декларация за 2019 г., както и внесли изравнителна вноска по корпоративния данък в регламентирания срок - 31 март 2020 година.

Разходите 

към март 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 11,8 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 9,5 млрд. лева.

Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията.

Ресорното ведомство отчита нарастване на разходите за субсидии на фирмите по мерките: "60/40", "80/20", "Запази ме", "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други.

В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 320 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март. Наред с това влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на максималния размер на пенсията от началото на годината, както и базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемиологична обстановка, вкл. разходи за ваксини, медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв. и други.

В частта на капиталовите разходи също се отчита ръст спрямо същия период на предходната година, като това се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на Българската армия, пътни инфраструктурни обекти и други.

Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към март 2021 г. от централния бюджет, възлиза на 479,3 млн. лева.

Припомняме, че при приемането на Закона за държавния бюджет за 2021-а министърът на финансите Кирил Ананиев заяви, че Бюджет 2021 не обслужва партийни интереси, а е изцяло насочен към националния интерес - да се подпомагат уязвимите групи, да се съхрани бизнеса и да се гарантира финансовата сигурност на социалните системи и работата на публичните институции.

"Бюджетът е съставен в небивали до момента условия и борба за ограничаване господството на COVID-19 върху здравето на хората, социалния и икономическия им живот", отбеляза министърът. По думите му правителството е наясно с притесненията на хората и бизнеса. "Бюджет 2021 е нашият адекватен и икономически отговор, с който да осигурим стабилност и сигурност в условията на COVID-19 и да продължим по пътя на реформите, започнати още в първите дни на този управленски мандат", каза тогава той. Ананиев допълни, че ако нямаше пандемия и всички негативи от нея, фискалната позиция щеше да бъде значително на по-ниско ниво.