Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2021 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 година, която представлява мотивите към законопроекта.Това съобщиха от правителствената информационна служба в сряда (28 октомври).

Както Dir.bg вече писа, в основните показатели на бюджета - приходи и разходи, се наблюдава тенденция на номинално увеличение, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Според финансистите независимо, че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.

Приходите за периода 2021-2023 г., се увеличават, като от 47.645 млрд. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52.423 млрд. лв. през 2023 година. Разходите също се увеличават, като от 52.532 млрд. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54.963 млрд. лв. през 2023 година.

Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4 % от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8 % от БВП през 2023 година.

Предвижда се консолидация на дефицита на сектор "Държавно управление" (на начислена основа) към края на периода 2021-2023 г., като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее до 2023 година.

През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година.

В областта на данъчната политика в средносрочен план се запазват ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица.

Приоритети

За периода 2021-2023 г. се предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 и 2023 година.

През следващата година ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал.

За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 % от 1 август 2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството.

Предвижда се и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството.

Разчетено е и увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

Очакванията са в края на 2023-а държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година.