Министерството на финансите публикува в сряда (21 октомври) законопроекта за държавния бюджет на България за 2021 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г., която представлява мотивите към законопроекта.

Приходна и разходна политика

При приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция за спад от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47.645 млрд. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52.423 млрд. лв. през 2023 година. Разходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, бележат спад от 42,2% до 39,6 на сто. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52.532 млрд. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54.963 млрд. лв. през 2023 година.

"В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение, както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията", обясняват финансистите. Според тях независимо, че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.

Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4 % от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8 % от БВП през 2023 година.

"Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП", разясняват от ресорното ведомство.

Предвижда се консолидация на дефицита на сектор "Държавно управление" (на начислена основа) към края на периода 2021-2023 г., като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее до 2023 година. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година.

"При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор "Държавно управление" за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %", допълват от финансовото министерство. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8% и 1,3% от БВП за 2022 г. и 2023 година, пише още в документа.

В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Приоритети

За периода 2021-2023 г. се предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 година. През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 % от 1 август 2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството.

Предвижда се и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството.

За 2021 г. е разчетено още увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

Очакванията са в края на 2023-а държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6 % към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година.

"Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, той остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на ниска държавна задлъжнялост на България сред 28-те държави-членки на ЕС", обясняват експертите.

Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени на показателите по държавния бюджет за 2020 година.

С проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. се предвижда, от една страна, намаление на неданъчните приходи по държавния бюджет в нетен размер на 895 млн. лв., и от друга, увеличение на разходите по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лв., с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно в размер на 5.187 млрд. лв. (4,4 % от прогнозния БВП).  Предвижда се още бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5.249 млрд. лв. или 4,4 на сто от прогнозния БВП.

"Следва да бъде отчетено, че мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4 % от прогнозния БВП. Тези разходи и загуба на приходи са пряко следствие на извънредните обстоятелства, при които се изпълнява бюджетът през настоящата година. Елиминирайки влиянието на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2020 г. възлиза на 2% от прогнозния БВП", разбираме още от документа.