Редът на отсрочване на кредити не се е променил, той е добре познат. Това заяви в ефира на БНТ председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петър Андронов. По думите му в момента се очаква Централната банка да каже последната си дума по предложението на банките за нов срок, в който да действа същия ред, т.е. да няма промяна в идеята и концепцията.

Припомняме, че на 2 декември Българската народна банка съобщи, че е определила нов краен срок на прилагане на мораториума върху кредитите - 31 март 2021-а. Във връзка с това решение от Асоциацията на банките информираха, че работят по изготвяне на промени в одобрения от БНБ и приет през април 2020 г., с промени през юли 2020 г., Ред за отсрочване.

В този контекст Андронов обясни, че правилата на Европейския банков орган казват: това, което се правеше през април, май, юни и после се удължи до септември може да се продължи още известно време - до 31 март 2021-а.

По думите му единствената разлика е че се увеличава максималният срок - до 9 месеца. В стария вариант, който действаше до 31 септември 2020 г. Имаше 6 месеца максимален срок на отсрочване.

Тези правила ще важат, както за заварените положения, така и за новите отлагания на кредити.

Андронов посочи, че банките са се подготвили с резерви заради очакванията част от кредитите да бъдат затруднени да влязат в редовно обслужване след изтичането на този срок.

"Предположенията са, че от тези които бяха отсрочени, а те са около 14,5% от целия банков кредитен портфейл от тях между в зависимост от типа кредити и категориите кредитополучатели някъде между 5 и 20% ще бъдат тези, които ще имат нови затруднения независимо че са получили 6 месеца отсрочка. Те няма да са в състояние да влязат в редовност, като изтече срока и вероятно ще поискат ново отсрочване", каза Петър Андронов. По думите му тези кредитополучатели ще могат да получат още 3 месеца отсрочване по новия ред.

Отсрочени задължения

По последни данни към 31 октомври 2020 г. са отчетени общо 106 726 подадени искания с брутна балансова стойност на задълженията 9,521 млрд. лв., и одобрени общо 88 448 броя с общ брутен размер 8,534 млрд. лева.

Предприятията са внесли 13 237 искания за 7,534 млрд. лв., от които одобрените към края на октомври са 11 934 броя за 6,779 млрд. лева.

Домакинствата са подали 93 489 искания за отсрочване на задължения на стойност 1,987 млрд. лв., от които одобрените към края на октомври са 76 514 броя за 1,755 млрд. лв. Спрямо 30 септември 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства е намалял с 18 033, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, спада с 489 млн. лева.

Председателят на банковата асоциация допълни, че има много хора и бизнеси, които са поискали много повече време. За това от септември до сега банките са правили и отсрочвания извън рамките на мораториума - по общия ред за отсрочване на задължения. Така от възможността да отсрочат вноските по кредита си са се възползвали много кредитополучатели, които не са покривали изискванията. Като много от тези кредити са били разсрочени за повече от година.

Андронов подчерта, че вниманието на банките към кредитополучатели от сектори, които изпитват по-големи затруднения е повишено. На тях отделяме повече внимание и правим по-задълбочени анализи, категоричен е Андронов. Той посочи, че се обръща внимание на това, доколко капиталът и паричните потоци на кредитополучателя са устойчиви - дали могат да издържат още един шок или затваряне.

Преди ден Министерският съвет увеличи лимита за безлихвените кредити към физическите лица от 4 500 лв. на 6 900 лева по програмата на Българската банка за развитие, за засегнатите от пандемията хора.

По отношение за новите условия по безлихвените заеми, Андронов каза:

"Виждаме висока степен на усвояване на тези средства. Даже няколко от банките вече са изчерпали лимита си за предоставяне, а няколко други банки взеха нови лимити от Българската банка за развитие, за да могат да осигурят търсенето от гражданите на такива заеми. Помагат на хората използват ги - мисля, че са над 100 млн. тези суми, които са раздадени и има вероятност да станат малко повече 120-130 млн. лв. в зависимост от това колко ние ще успеем да предоставим. Продължаваме да работим по тях. Сумите сега са по-големи и вероятно това ще ускори усвояването им като фондове, които държавата през ББР предоставя на гражданите", обясни банкерът. Той допълни, че критериите и по тази програма остават непроменени.

По отношение на лихвите по кредитите и депозитите, Андронов заяви:

"За депозантите времената не са добри и се опасявам, че скоро няма да станат добри. Кредитополучателите обаче са на друго мнение - за тях това са добри времена."

По думите му един от ефектите на Ковид е че принуди Централните банки да преосмислят намеренията си и да задържат лихвите ниски още дълго време. Това може да продължи повече от 2-3 години, каза той. Банкерът обясни, че когато еврозоната започне да излиза уверено от кризата и има инфлация близка до 2 процента - едва тогава можем да говорим за увеличение на лихвите.