17-11-2017 20-11-2018

Опасно "вълнение" в Кипър

Финансовите удари срещу руските олигарси предизвикаха силни сътресения в островната държава от ЕС

Снимка: AP/БТА

Опасно "вълнение" в Кипър

Финансовите удари срещу руските олигарси предизвикаха силни сътресения в островната държава от ЕС

17:42 | 26 април 2023 | Автор: Петър Къдрев, БТА 5 2273 Снимка: AP/БТА

Новите санкции, обявени от САЩ и Великобритания на 12 април срещу свързани с режима в Русия лица, предизвикаха необичайно силни сътресения в Кипър и дори реакцията на президента Никос Христодулидис, след като в списъка на санкционираните се оказаха 13 кипърски граждани и организации.

Още по темата

И докато тази бройка сама по себе си не изглежда толкова голяма, то реакциите от кипърското правителство, както и признанията на негови представители, говорят, че това може да се окаже само върхът на айсберга по отношение на действителния обхват на засегнатите от санкциите в Кипър. Кипърски официални лица заявиха, че все още нямат пълните данни за наложените санкции срещу лица и капитали в Кипър, а самият президент Христодулидис каза вчера, че в санкционните списъци ще влязат още кипърски имена "или от страна на САЩ, или на Великобритания, или на ЕС".

В публикация по темата "Гардиън" коментира, че в кипърските управляващи среди цари атмосфера на осезаема паника след санкционирането на редица компании, адвокати и счетоводители, за които се твърди, че са обслужвали олигарси, близки до руския президент Владимир Путин, и по-конкретно Роман Абрамович и Алишер Усманов.

За мащабите на проблема говорят и спешните мерки, които предприе централната банка на Кипър. Още в първите дни след обявяването на санкциите банката закри около 10 хиляди банкови сметки, притежавани от 4 хиляди руски вложители.

"Доверието в нашата страна трябва да бъде съхранено и никакво отклонение от санкциите на ЕС няма да бъде толерирано", заяви правителственият говорител Константинос Летимбиотис. Той добави, че по разпореждане на президента Никос Христодулидис ще бъде създадено специално подразделение за контрол на спазването на режима на международните санкции.

Христодулидис също неколкократно заяви, че репутацията на Кипър трябва да бъде защитена, а на широко заседание под негово председателство във вторник подчерта, че "ще направим всичко възможно да не позволим на никого да очерня името на страната ни".

Въпросът обаче не е само репутационен. Както предупреждава Фиона Мълън, ръководител на консултантска фирма в Никозия, цитирана от "Гардиън", "ако САЩ отнемат възможността на една банка да прави трансакции в долари, тази банка не може да оцелее".

Подобно на други страни, които поради различни фактори нямат възможност да се присъединят към един или друг военно-политически блок, през десетилетията Кипър успешно успя да превърне тези ограничения в известно предимство и да се възползва от равната отдалеченост от световните сили, за да привлече инвестиции и капитали от различни страни без излишна придирчивост към произхода им.

Това превърна страната в сигурно убежище за капитали от Близкия изток, бивша Югославия, Русия и Китай. Към това се прибави и политиката на даване на гражданство срещу инвестиции, което донесе на Кипър милиарди и създаде цели квартали, населени с чужденци, в голямата си част - руснаци.

През последните години обаче Кипър беше подложен на засилен натиск от страна на ЕС и САЩ да затегне контрола върху финансовите си услуги и върху миграционната си политика. Особено неприятни за Никозия бяха разкритията, при които през 2020 г. председателят на парламента Димитрис Силурис беше заснет как предлага съдействие за предоставяне на гражданство на китайски гражданин, осъден на затвор в родината си за пране на пари. Това разкритие и натискът от ЕС сложиха край на програмата на Кипър за предоставяне на "златни паспорти" на инвеститори.

Външният натиск след 2014 г. и особено след началото на войната в Украйна накара кипърските власти да предприемат известни стъпки за контрол на руските капитали в страната, което успя до голяма степен да ограничи зависимостта на кипърската финансова система от руските капитали.

И в случая със санкциите обаче, както и при казуса със "златните паспорти", остава усещането, че кипърското правителство действа спрямо определени политически неудобни, но пък финансово значителни капиталови източници предимно под външен натиск, обикновено в краен случай и то с неудоволствие. Президентът Христодулидис, който встъпи в длъжност на 1 март, определи във вторник ситуацията около санкциите като "шанс", който кипърското правителство трябва да използва, "за да приключим веднъж завинаги с този въпрос". Христодулидис обаче тепърва ще трябва да докаже, че е искрен в желанието си да изчисти кипърската финансова система от съмнителни капитали и от подозренията в занижен контрол към произхода им. Името на неговия предшественик Никос Анастасиадис, който е широко смятан за един вид политически ментор на Христодулидис, макар че и двамата отричат това, също беше замесено в разследването на предполагаемата корупция при предоставянето на кипърско гражданство срещу инвестиции. Обект на проверките стана както адвокатската фирма, която Анастасиадис ръководеше до избирането си за президент, така и юридическата практика на редица министри от правителството му. Затова ще е нужно много повече от думи, преди международните партньори на Кипър да бъдат убедени, че с новия президент се отваря нова страница във финансовия контрол на острова.

ИЗБРАНО